Тактики за справяне с натрапчиви хора

Защо хората да са натрапчиви?
По-скоро ти ми се струваш изнервена.  
Елементарното ми възпитание не би ми позволило да кажа на някого това, което ти си казала на познатия ти сутринта.

А, ти питаше за техника: техниката е усмивка като тази  и фрази от типа на: "Така ли?!", "Да, да точно така!", "Това е чудесно!", "О, колко жалко!".

Аз съм късогледа и виждам чак когато човека се спре току пред мен,поради тази причина рядко забелязвам хората.Носи ми се слава,че съм адски надута и неприятна за общуване.Нося и почти постоянно слънчеви очила тип маска.Рядко ме заприказва някой.Сигурно наистина изглеждам зла.
Единия вариант е с плътни очила и като забележиш натрапника пресичаш на отсрещния тротоар,ама в 7 сутринта са леко нелепи очилата.Аз не бих се обидила,ако някой ми каже че не му се говори.И на мен не винаги ми е на кеф.Еле па ако е рано сутринта-забрави.
Не знам,тактично избягване не се сещам как да стане.Хубаво си му казала,че не ти се говори,дано другия път е по-тактичен!

Това няма как да стане без "жертви". Или твоите нерви и настроение ще пострадат (защото се принуждаваш сама да участваш в комуникация, в която не искаш да участваш), или другият, който се опитва да ти наложи тази комуникация, ще получи неприятно изживяване. Ти на кого държиш повече?  

"Ужасната обида" на твоя колега си е чиста проба емоционална манипулация (както и всяка демонстрирана обида въобще), може и несъзнателна, но това няма значение. Не е трябвало да му се извиняваш. С това само си затвърдила убеждението му, че той е бил прав да ти натрапва общуване, а ти не си била права да не искаш да приемаш общуване. А това не е така. Ти имаш право да избираш дали да общуваш или не във всеки един момент, и трябва да си отстояваш това право.

За начините, които си избрала, за да показваш, че не ти се говори точно сега - ами както сама виждаш, те не работят  . Най-много да те помислят за невъзпитана, защото си ровиш из телефона, докато разговаряш  . Далеч не всички хора четат и тълкуват поведенията по начина, по който ние бихме искали. Бих те посъветвала да възприемеш директния подход. Когато те заговорят, а ти не искаш да разговаряш, с широка (и искрена) усмивка съобщавай (а не се извинявай!) нещо в този дух:

- Знаеш ли, тази сутрин изобщо не ми се говори и предпочитам да помълча малко.
- Извинявай, но сега не съм във форма за разговор. (После млъкваш, още веднъж се усмихваш и започваш да гледаш в друга посока, или отминаваш.) Тук "извинявай" не е реално извинение, а така, смекчава следващото.
- Много бързам, приятен ден (и пак усмивка)
- Сега съм заета, някой друг път ще поговорим (отново дружелюбна усмивка)
- Моля те, не ми говори сега, обмислям нещо важно във връзка с работата.

След което НЕ даваш ама никакви обяснения защо не желаеш точно в този момент да разговаряш, камо ли оправдания и извинения.
Ако се опитат да те вкарат в guilt trip (да те накарат да се чувстваш виновна) с изказвания от типа "ти никога нямаш време да си поговорим", не отричай и не се оправдавай: усмихни се и се съгласи: "Да, така е, аз никога нямам достатъчно време".

Колкото до въпроси, на които не желаеш да отговаряш - ами не им отговаряй  . Толкова е просто. Има множество възможни начини да не отговаряш:

- Усмихваш се и мълчиш. Докато питащият не се усети (ама може и да не се усети, де).
- Отговаряш нещо, което не съдържа информация, и е максимално общо, т.е. видимо не е отговор на въпроса. Повтаряш все него при последващи въпроси. Усмихваш се и сменяш темата или прекратяваш разговора.
Примерно: На въпроса "Колко взимаш на новата работа?" можеш да кажеш: А, за кисело мляко ми стига. На въпроса " Колко изкара брат ти на изпита?" можеш да отговориш: Доста добре се справи. Ей така .
- Правиш се, че не си чула въпроса, и продължаваш разговора, като евентуално сменяш темата.
- Директно отказваш да отговориш: "Не искам да говоря по този въпрос/ на тази тема." И усмивка  . И това повтаряш, ако се налага.

Не е лесно, но имаш право да отстояваш личните си граници и е добре да го правиш.
И хич не се притеснявай от това какво ще си мислят хората за теб. Важното е ти да знаеш за себе си, че постъпваш правилно.

Леле, какъв ферман написах .

Още нещо. Наистина е много важно винаги да си усмихната и дружелюбна, когато отказваш или прекратяваш комуникация: защото отхвърлянето на комуникация наистина може да бъде обидно за хората. Важно е да покажеш, че не ги отхвърляш тях, а просто в този момент не желаеш комуникация.

Има различни хора, едни общуват леко и без никакво усилие, и дори се зареждат позитивно от това бъбрене и общуване, други обаче не са така - за тях комуникацията в големи дози може да е натоварваща и изтормозваща, особено когато е "празна". Не могат да се правят обобщения тук, има си екстраверти и интроверти, и доста междинни случаи.

Все пак моят съвет е да не избираш избягващи тактики, а директни, с дружелюбие и позитивност при това.

Аз също съм "за" директния подход. Сигурно ти се е случвало да говориш с някоя приятелка и изведнъж тя да започне да се извинява, че бърза или е заета, но не й е било удобно да ти го каже в началото. Това е много по-неприятна ситуация за теб, отколкото ако ти беше казала още при вдигането на телефона- казвай бързо, че съм на зор.
Но какъвто и подход да започнеш, ще ти е трудно - щом казваш, че си в малък град и все познати хора срещаш.... Те все ще са там, ще ги отбиваш за определено време, но ако те не схванат , ще продължиш да измисляш тактики и това ще те товари непрекъснато.... Иначе отлично те разбирам, изобщо не смятам, че си изнервена по принцип и затова не искаш общуване.

Аз пък не знам,защо някои хора не разбират,че не ти се говори с тях.Сякаш не схващат,че са нагли и досадни.Имам един такъв телефонен тормозител и не вдява и не вдява като му кажа не!Вече не му вдигам телефона и ми става много тъпо.Звъни все за услуги и като му кажеш няма да стане се почва -айде деее,моля ти се,ще звънна пак след няколко дена ,дано си по-свободна.Пфууу,нагла работа.

Рибозом, да, това е най-гадното --чувството за вина от това, че не харесваш някого без да има причина. Не знам и аз защо тези хора не разбират. Аз винаги внимавам какво прави другия човек и какви сигнали дава и ако усетя, че с нещо го безпокоя или притеснявам или ако усетя, че не съм му приятна, се отдръпвам. Може би някои хора не са особено сензитивни ...

Ох затрих другите си писания без да искам...

Pump17Много благодаря това е гениално --- позитивно мило и директно. На мен по принцип ми е неудобно да съм директна в такива ситуации, защото се 1увствам виновна, но иначе става по-зле.


Рибозом --мисля, че доста късогледи хора имат този проблем --мислят ги за надути. Майка ми и първият ми приятел са така. Даже за гаджето си спомням, че в гимназията ми говориха рпедида тръгнем "Абе, тоя е голяма надувка, какво му харесваш"  . Аз имам другият проблем --хората смятат, че много ги харесвам и са ми приятни, без това да е така. Пращам фалшиви сигнали на харесване. Сигурно защото съм далекогледа  .

десив, комбинация и от двете е--хем бя изнвервена хем този човек не го харесвам много.

Абе,остави!Ти му казваш,че не си го видял,то навири носа и се сърди!Ми аз какво съм крива?Ей на и лещи нося и пак чат-пат недовиждам.Все пак ми е приоритет да си зяпам в краката да не се пребия,от това да видя Гицка,Сашко и компания примерно.Или ти му кажеш,не съм на кеф-то се сърди-що?Ми така щото,не съм се наспала,ще ми идва цикъл,станах с грешния крак...все да не обидиш някой!
А понякога не харесвам и някой ей така органично.Мен да не би всички да ме харесват?
Аз хич няма да се трогна на твое място,чак да пиша мейл-ай да ходи да пасе!Все да не засегнеш някого.Натоварващо е.

Казваш,че живееш в малък град.Продължавай в същия дух и ще дойде момент,когато никой няма да те заговаря.

Не ми се е случвало да срещам чак толкова натрапчиви познати, жадуващи за безкрайни банални разговори. И то, чак всеки ден . Или аз не предразполагам към такива, или просто не съм "случила" на познати. Но със сигурност няма да ми дойде наум да рекна на някого "иди напред, че не ми се приказва". Струва ми се малко откачено. Има и други начини да отбиеш някого, дори без самият той да се усети.

Какво странно има да повървиш с познат по пътя, още повече като сте в една посока? Според мен това е нормалното, а ненормалното е да започнеш да си слагаш слушалки и да си цъкаш по телефона, не защото наистина искаш нещо да провериш или да слушаш музика, а за да покажеш колко те отегчава човекът. Много невъзпитано, за асоциално не знам, но е невъзпитано със сигурност. Ще ти се счупят зъбите да кажеш 2-3 любезности и приятен ден. Егати съселите сте се навъдили. Човек да не смее "добър ден" да каже и да попита как са децата 

Янечек, аз казах здрасти и прочее любезности.  Става дума за около 20тина минути ходене заедно и активен опит за разговор от негова страна.

Кафе с мед, ами не знам дали е откачено, ама не беше възпитано и човекът ми се обиди и още е обиден,  но наистина изчерпих всички методи, за които се сетих. Включително абсолютна пасивност и едносрично отговаряне, слушалки, мълчание.  Гледане настрани.

Това, което ми е в границата на приятното с бегъл познат, който не ми е близък и не ми е интересен/симпатичен, е да си кажем "здравейте. как сте, добре ли е жената детето. хубав ден и всичко добро". Повече от това наистина ме натоварва, особено в конкретния случай, в който исках да си ходя сама и да си мисля.
Ако човекът ми харесва и ми е интересен с нещо, тогава е друго, тогава ми е много приятно да си общуваме и участвам много активно в разговори.

slavka70, надявам се със съветите на Пъмп17 да се справя хем да не бъда въвличана в общуване, което ми е неприятно, хем да не обиждам хората.

Добре се, това всеки ден ли става? Дебне ли те съседът кога точно излизаш, че да тръгне точно тогава и той? Не можеш ли да тръгнеш 5-10мин по-рано?  
Това  "иди напред, че не ми се приказва" просто ме остави без думи!  

И какво очакваш в крайна сметка от темата? Да ти кажем "Оооо, милата, много добре те разбирам, аз също не мога да се отърва от такива навлеци!". Аз пък ти казвам, че си се държала като пълен борсук и въпреки че от темата излиза, че това са най-желаните хора за общуване, в истинския живот си личат много добре и никой дори не иска да ги погледне, какво остава да си говори с тях настоятелно, докато те си играят на "нищо не чух, чорапа си обух". На мястото на човека няма да ти се обидя, но следващия път ще те подмина, а думата, която ще си помисля, няма да я напиша, че тук също има тънкообидни.