Книги за възпитанието и отглеждането

  • 20 112
  • 57
# 30
Здравейте!
Поздравления за интересната тема!
Виж целия пост
# 31
Чудесно се разви темата, само дето аз моите книги не съм смогнала да прочета и приложа, а кога ли ще стигна до вашите препоръки...  Mr. Green
Виж целия пост
# 32
Допълвам с "Всичко е език" на Фл. Долто. Препоръчана ми е от психолог.

От същата авторката - "Когато се появи детето".
Виж целия пост
# 33
Курс трениране на успешни родители по методиката на книгата: http://www.matatama.com/za-roditeli/Kurs--Trenirane-na-uspeshni- … oditeli---28-apri
Виж целия пост
# 34
Правеха такъв курс и център "Съвременни родители", помня, но не съм присъствала. Вероятно не е лош. Аз да дочета книгата, пак ще си е нещо Grinning.
Виж целия пост
# 35
Ако има такава тема, извинявам се - не я намерих. Предлагам тук да споделите от кои книги за възпитанието и отглеждането сте доволни, и защо.

Извинявам се предварително, ако мнението ми не ти харесва и сметнеш, че не е по темата, но смятам да си го кажа. Единствените книги, по които съм се водила някога как да отглеждам децата си са били самите ми деца. Една книга може да ти даде евентуална насока какво да направиш, но в голям процент от случаите, децата реагират отрицателно на такива книжно наложени правила на поведение. А и не може една книга да е общовалидна за всички деца, тъй като те са уникални сами по себе си. За всяко нещо, което съм научила децата си и съм ги възпитала, е на база техния собствен характер и приемственост на информация.
В общи линии, съветвам всяко младо майче, чрез наблюдение и опознаване на детето си, да си изгради представа какви методи да ползва за отглеждането и възпитанието му/им.
Виж целия пост
# 36
Защо пък да не ми хареса, мнението ти е интересно и, според мен, съвсем валидно. Най-стойностното, което аз съм извадила от прочетените от мен книги е да подхождам с уважение и разбиране към индивидуалността и нуждите на детето.

Въпросът е в друго обаче. Не всички от нас, родителите, сме научени дори на простото нещо как да се водим по детето и да приемаме, че не всички деца са еднакви и че е наша отговорност да търсим и намерим добър подход към своето дете. Просто защото към нас не са подхождали така.

Например, моя приятелка ми написа онзи ден, че след прочитането на "Моето компетентно дете" си е дала сметка, че нейните възпитателни методи зловредно мачкат самочувствието на детето й. В смисъл, дала си е сметка СЛЕД прочитането на книгата. Преди това не е успяла да си даде сметка. Т.е., книгата би била полезна, ако накара човек да си реформира думите и отношението в позитивна посока след прочитането й. Често книгата не ни казва нещо извънземно, но преди нея не сме се замислили...

Дори да оставим настрана полезните "техники", за мен е хубаво да се четат подобни книги от млади родители, защото им помага да осъзнаят по-пълно и богато новата си роля като родител. Зависи и от книгите, обаче. Те далеч не са еднакво стойностни.
Виж целия пост
# 37
Здравейте и от мен. Много хубава тема, ще я следя с интерес.
Виж целия пост
# 38
Абсолютно съм съгласна с Кармелита! На мен книгите винаги са ми помагали да помисля над нещата. А я да ви питам някоя от препоръчаните книги да я имате в електронен вариант?
Виж целия пост
# 39
Adellle, принципно си права. В идеалния случай, интуицията би трябвало да ни казва какво да правим и това да сме загрижени и да обръщаме внимание би трябвало да е достатъчно за да бъдем добри родители.
Обаче, поне по мен си съдя, че имам много наложени модели, които съвсем подсъзнателно следвам. И не се замислям и не се усещам. Наскоро, една приятелка ми обърна внимание на това, че съм казала на детето си "ще ти се смеят децата". Вместо да подкрепя детето ми и да го уча да бъде уверен в себе си и да си вярва.
Както и това, че с мъжа ми доста често ни се налага да прибягваме до заплахи и уговорки. А интуицията ми казва, че това не е правилно, а не знам как да ги избегна.
Виж целия пост
# 40
Темата е интересна и ще я следя с интерес. Малко по-късно ще се включа с въпроси Simple Smile
Виж целия пост
# 41
Наскоро, една приятелка ми обърна внимание на това, че съм казала на детето си "ще ти се смеят децата". Вместо да подкрепя детето ми и да го уча да бъде уверен в себе си и да си вярва.

 Peace

Аз също избягвам сравнения и противопоставяния с "децата" и подобни. Не искам да създавам подобни рамки на възприятие към околните - като че ли само гледат да те хванат "в крачка" и те оценяват. 
Виж целия пост
# 42
Наскоро, една приятелка ми обърна внимание на това, че съм казала на детето си "ще ти се смеят децата". Вместо да подкрепя детето ми и да го уча да бъде уверен в себе си и да си вярва.

 Peace

Аз също избягвам сравнения и противопоставяния с "децата" и подобни. Не искам да създавам подобни рамки на възприятие към околните - като че ли само гледат да те хванат "в крачка" и те оценяват. 
Мда. Когато бях дете, много мразех сравненията с другите деца, както и точно такива реплики от рода на "другите ще ти се смеят", "ако не ядеш достатъчно, циганчето ще те набие" и прочее глупости.
Първо, независимо какво правят моите деца като старание, винаги казвам "браво". Дали си е изпял правилно песничката в дг, дали си е казал правилно стихотворението, дали рита правилно топка (говоря за момента само за сина ми, защото още е малък, щерката си е изграден характер и личност от доста време), няма значение. Опитал се е, научил е колкото е могъл (примерно)-браво на теб. И така, за мен нещата трябва да са равносилни. Ако все пак, не може да направи нещо, защото няма желание за него и съответно не е нещо важно, не бих го и натискала да го прави.
А това с яденето-не знам защо още го чувам от време на време. Има злояди деца, които намразват още повече храненето като акт, понеже постоянно някой седи до тях и им натяква, че не ядат достатъчно и всички ще ги бият Confused
Да, не отричам, че книгите са полезни. Както казах и в предния си пост, те ти дават някакви евентуални насоки как да реагираш, какво да кажеш и т.н, но първо това не важи за всички книги, насочени към възпитание и отношение на/към децата и второ, това, че пише нещо, не значи изобщо, че ще успее да подейства върху вашето дете.
Та, така Wink
Виж целия пост
# 43
Това за "браво-то" за всяко нещо е нож с две остриета. Ако се казва браво за всичко, накрая то изгубва смисъл. Освен това самото браво, не казва за какво точно е похвалено детето. Хубаво е похвалите да се изричат за конкретни неща. Например: Чудесно е, че ми помогна! Изчистила си много добре! Благодаря!, а не "браво, на мама помощницата"

Другото, което на мен не ми идваше отвътре, беше активното слушане. Като дете на мен винаги са ми казвали: не плачи, ще мине; това са глупости; я, каква си голяма, пък плачеш/викаш и т.н.

Изразяване на чувства, вентилиране не се толерираше много много по наше време.
Виж целия пост
# 44
Това за "браво-то" за всяко нещо е нож с две остриета. Ако се казва браво за всичко, накрая то изгубва смисъл....

Или пък свиква за всичко да му се казва браво и като не го получи (в у-ще или друго място извън в къщи) се чувства не справило се или неоценено . Това специално ми е казано от детски психолог във връзка със синът ми  Peace .

П.П. Взех си да прочета препоръчаната от авторката на темата - "Прочети това преди децата ти да те побъркат" и за сега много ми харесва  Simple Smile, написана е със страхотно чувство за хумор.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия