Юлчета 2008 (тема 148)

Веси, и на Лили не й се клатеше нито един зъб. До вчера Така че нищо не се знае. Аз пък се надявам другите да се забавят, защото няма никакво място и няма да могат да се наместят равно.
За ваксината даже не знаех. Като каже педиатърката.

И Сами никакви зъби не е сменил. Зъболекарката каза преди няколко месеца, че му се клатели 4, но до ден днешен нито са паднали, нито съм забелязала да се клатят, та според мен нещо се е объркала На мен първият ми зъб падна в първи клас, на Пламен също късно, така че може да се позабави и при Сами. Само дано да не е толкова крив, колкото беше като му растяха, че неговите зъби ни побъркаха 

Aelia   Съчувствам ти, но, вярвам, че ще ви са наредят нещата.

За английската здравна система мога да споделя опита си до момента. На 5 юни отидох да регистрирам семейството в кварталната клиника, където ми дадоха няколко бланки и ми определиха събеседване със сестра (! медицинска сестра) за 8 (!) юли. Та, на това събеседване (не преглед) трябва да сме родителите и Катето, Васко не бил необходим, защото бил твърде малък  
Ако междувременно ни наложи да ползваме здравна помощ, да отидем и да чакаме на място. Ще бъдем видени (цитирам)  

Катето още на следващата седмица тръгна на училище. Добре се адаптира, засега   Харесва й, хвалят я, даже и яде в стола на училището   Обаче ни е далеч училището, на ден ми се събират около 2 часа до училището и обратно ходене. А сега е хубаво времето...

Зъби не е й клатят, но и не очаквам скоро. Не изглежда да има физическа зрялост за това.

Оле, после иди разправяй, че нямаш сестра 

Оо, приготви се за доста чакане с английската система, часовете винаги са след месец-два...

Гниде, да не те отчайвам ама и за английската здравна система има легенди, както ти е казала НБМ Поне ако ти е нещо важно и не ти се чака, винаги можеш да се метнеш на Изиджет и да идеш да се прегледаш в Бг. Не е скъпо и ще отнеме само ден.
Нямате ли училищен автобус? Тук училището ни е на 10 мин. пеша и затова не ползваме автобуса, но иначе извозват децата задължително. Ако беше на 1 час път, може би учениците няма да могат да стигнат живи през зимата на -40 и вятър

Днес най-после събрах сили да се сблъскам отново със здравеопазването. Бях на гинеколог, почти две седмици след злополучния ден. Поне няма да се налага кюртаж. Този път съм по-доволна - отидох в една нова клиника. Докторът беше унгарец и вероятно затова се оказа по-адекватен. Прегледа ме, видя всички изследвания, каза че всичко изглежда наред и не може да си обясни какъв може да е проблема. Подозренията ми за тромбофилия и антифосфолипиден синдром отхвърли категорично. Взе някаква тъканна проба и щели да я видят патолози. Не смята, че е генетичен проблем. Въобще не е ясно 

Даа, и на мен все по-реална ми става перспективата за здравен туризъм  

Училището, в което я приеха, няма транспорт. Имаше и по-близки, но през годината, само в това имаше свободно място. Аз 2 часа ги броя общо за 2те отивания и връщания да училище през деня  
Има опция за кандидатстване за транспорт към общината, но не отговаряме на повечето условия, тъй че, едва ли.
Но си мисля, че по-скоро извадихме късмет с училището, защото е малко - само по един клас за възрастова група в диапазона 4-11. И всички й обръщат голямо внимание, някак си веднага се сля с обстановката, все едно не минава в различна система на образование. Хем, познанията й по английски са (бяха) доста скромни. Но пък никой от съучениците й не знае френски колкото нея, дори и по-големите, и я гледат направо със страхопочитание  

Половинката има допълнително здравно осигуряване от работодателя, вероятно ще почнем да плащаме и за останалите членове от семейството, щом можем да си го позволим.

Гниде, ти ме шашна с френския. И във фб беше писала някъде, че доста добре говори. Аз имам чувството, че Лили още хич я няма. Може би разбира повече като слуша, но за говорене не съм я чувала. Единствено дето играем на училище в къщи и до припадък трябва да повтарям датата, месеца и годината. Тогава си нарежда няколко изречения на френски, но и за тях не съм сигурна колко са верни. Иначе като я питам знае отделни думи, но изречение сама да навърже примерно не може (освен ако не е супер елементарно и не й е повтаряно ежедневно).

Утре е последния учебен ден на Сами. Според учителката е готов да бъде в първи клас през новата учебна година. С френския се справя чудесно, тя много го хвали и аз го чувам, че добре се оправя. Не говори все още всичко, което иска да каже, но за 5 месеца доста напредна. Не сме много въодушевени да ходи в редовен първи клас обаче. Ще ни се малко по-полека да се случат нещата - да овладее езика съвсем добре, а и още малко да се порадва на свободата. Аз започнах училище на 6г., но сама го пожелах и бях на 6г. и 9 мес., пък той едва ще е навършил 6, а и е момче все пак Абе, смотано ми е. Искам по-полека, за да не му опротивее училището твърде рано. Освен това в класа дойдоха съвсем наскоро две момченца-близнаци от България и тъкмо се сприятелиха. Но те ще останат в подготвителен клас, защото не се справят още с езика. Пфу, не знам какво да направя. Те не ни питат дали сме съгласни или не 

Те по каква образователна система учат там?
Лили си почва CP тази година, което се равнява на първи клас. Няма подготвителен или някакъв друг клас.

Аелия, аз оставих Боби назад една година, нарочно. Не знам колко хора си спомнят, че аз все се оплаквах как Боби не говори. Миналата година, когато най-накрая проговори и аз трябваше да решавам какво да го правя, реших, че ще е по-малък стрес за него да отиде в Джуниър Киндъргартън, вместо в Киндъргартън. Така че тази година, ще е в Киндъргартън, вместо в първи клас, но понеже е роден през лятото, няма да има такава възрастова разлика от другите деца.

Оле, за здравната система само добри неща мога да кажа. Като имаме проблем, водя децата на лекар, ако е спешно, още същия ден ще ги приеме докторката, ако не е спешно, обикновено мога да запиша час до 1-2 дни и то зависи от моето работно време. Ако трябва да им правят изследвания, всичко е на едно място, резултатите са готови до ден-два, докторката ми се обажда по телефона, след като ги получи, да ми каже дали има проблем или не.

 И ако това е пример за болница в събърбите, със застраховка, знам и за другата страна. През последната година изкарах цяла година стаж в една от най-големите болници в Чикаго, където хората идват без застраховки, без пари, без нищо. И тези легедни дето ги разправят как хората умират в приемните и ако не покажат застраховка, не ги приемат... не знам кой ги е измислил. Ако някой откаже спешна помощ, това е подсъдно.

Колко съм се ядосвала, че хората се възползват от системата. Гледам я мацката с маникюр за сто долара, ама ми казва -- нямам пари за лекарства. И болницата й дава ваучер за една седмица...

Междудругото, живот и здраве, след като си взема лиценза ще започна да работя в гореспомената болница и тогава вече ще имам съвсем вътрешна информация, понеже ще работя в Спешното. 

Въобще нямам представа  Учителката сама си ги е разработвала - идея си нямам по каква система. Тя е с дългогодишен стаж и има много голям набор материали, които да ползва. Има тетрадка за родителите с много съвети към нас и доста полезна информация събрана накуп.
Говорихме с нея във връзка с тези притеснения. Тя ни обясни, че първи клас е по-доброто за него, защото когато учел внимавал много, но когато повтаряли неща които знае, се разсейвал, закачал и дразнел децата и т.н. Не знам, много искам да взема правилно решение, но като нямам обективен поглед над нещата. Тя ми казва нещо, но аз лично не съм видяла, а и не знам до колко й е правилна преценката за Сами. Другият им учител също твърди, че Сами е готов. Ще помислим и ще говорим и с директора, защото не знам доколко имаме право да вземаме решения на този етап.
Дони, това за здравната система звучи суперско. Ех, имам надежди че и тук може нещо подобно да се постигне, но вероятно с допълнителна здравна застраховка. Ще проуча и ще намеря начин, но така няма да оставя нещата. Искам да знам, че имам свестни лекари на разположение и ще се погрижат за нас по най-добрия начин при нужда. Ако не, и Щатите са вариант след няколко години. И без това има повече работа за такива като мен. Ти как остави Боби? Кога те питаха - преди края на учебната година или преди началото й? Тук попълвахме едни декларации преди няколко месеца, които бяха доста двусмислени. Съгласни ли сме детето да продължи напред ако е готово. Ние казахме "да", обаче това дали е готово го определя учителя и на практика не знам доколко ще се чуе нашата дума...

Аелия, в  училището където ходи има такава опция и ни питаха какво искаме. Аз отидох на презентация, за да видя какво ще учат в киндъргартън и ми се стори доста. После говорих с учителката му от прискул и тя се съгласи, че заради неговата срамежливост е добре да му се даде възможност да мине през междинната група.

Ако Сами е готов да върви напред, няма защо да се притесняваш. По-добре е да има предизвикателства, отколкото да му доскучава.

Здравейте момичета,
малкият ми син също е роден през юли 2008 г.
Ако ми позволите да се включвам от време на време,
/че не разполагам много с такова/ ще се радвам.
Ние вече сме с едно ново зъбче и две клатещи се.
Някой беше питал за подаръци за рожденния ден на детето?!
Честно казано и аз се чудя какъв ще е подаръка тази година 

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН  НА ВСИЧКИ ЮЛЧЕТА ДА СА НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ!!!

Добре дошла 

Подарък за Мики тази година няма да има. Обяснихме му , че ще поканим 6-7 деца у дома , както искаше той и евентуално може да го заведем на цирк (Балкански е в Бургас). Таз година, толкова за жалост, но важното е че ще се отбележи като празник и детето ще е щасливо

Aelia   , дано всичко се нареди

Зъби клатещи и паднали все още нямаме 

  Толкова от мен за сега. Кристия не ме оставя да стоя на компютъра, все иска да й обръщам внимание и да я разжождам , за да се оглежда .......................... а Мики беше такова кротко бебе ............... 
Целувки от мен за всички ви !!

Да пожелая честит рожден ден на юлчетата ни! Много да ни радват, да растат умни, здрави, обичани и щастливи!

За подаръци - ориентирахме се към по-малки, които всъщност много я зарадваха (от нас книжка с гатанки, комплектче за рисуване върху стъкло и игра със срички, която обаче не поглежда). Най-скъпият беше от чичо ѝ и леля ѝ - най-нахално си изпроси ролери. По-точно си поръча: "комплект протектори с наколенки за ролери... и ролери също"  

По-напред стана дума за логопед, доколкото си спомням, но не можах да се включа навреме. Ето нашия опит:
Зъби още не е сменяла, като сме на зъболекарска тема Горните венци са подути и се очертават под венците бъдещите постоянни зъби, но млечните са още стабилни.

Роси, съжалявам за преживяното. Надявам се да се преборите с проблема и по-нататък да се радвате и на второ слънчице  
Малко ми става тъжно, като чета всички, които са емигрирали. Много интересни неща разказвате, но в същото време ми е болно, че умни и образовани хора не могат да намерят мястото си тук. Онзи ден чух за още 2 познати семейства, които обмислят дали да не емигрират - имат работа, устроени са, но, както казват, "заради децата"  
iucka, и аз нямах минутка спокойна, когато бебето беше на няколко месеца - постоянно искаше да ми е в ръцете. Сега обаче навърши 9 месеца, седи и пълзи, много е самостоятелна, с каката си играят - грижата ми е повече къде и какво пипа и лапа  

За училището: след доста мислене решихме да си кара втората предучилищна в детската градина, а училището ще е някое в квартала ни. Иначе кандидатствахме за сдружение "Чарлз Дикенс" в 145 СОУ и "Луис Карол" в 10 ОУ в Младостите. Приеха я във второто, но се отказахме - щяхме да ползваме техния транспорт и като си направихме сметката, че най-вероятно всеки ден ще пътува по 2 часа с автобусчето... Дете на 6 години е все пак, там и без това щеше да е по-голямо натоварването.