"Селски" номера и пинизи

Съвсем не Бяха страхотни бели пухкави хавлии, много високо качество.

Случвало се е да крадат течен сапун от тоалетната на ресторанта.

Моя много близка роднина работи в МВнР. Навсякъде в тоалетните има от тези еднократни (т.нар. персонални) седалки. Редовно се крадат. Изумително голям срам...

 

Новата мода (незнайно от кое село дошла) в дамските тоалетни да се качват и стъпват ВЪРХУ тоалетната чиния. Не мога да повярвам как в хубави, чисти места често намирам ужасно мръсна тоалетна чиния със следи от обувки. Явно дамите ползвали в детството тоалетна с дупка не могат да свикнат с новостите на градския живот.

Не ги ли е страх, че могат да се подхлъзнат. Ще се осакатят от чекнеж.

Ооооо това е редовен, просташки номер и в службата. И се хвалят дори, че го правят.
А я ми кажете как го прави жена, която е към 90 кг?! Отгоре на тоалетната чиния с двата крака?!

аз съм виждала табели и то в чужбина, че е забранено по този начин да ползваш тоалетната. Явно не сме го измислили ние. Винаги съм се чудила как е възможно това Много трудно ми се струва и е лесно да паднеш вътре. Все си мисля, че само фини девойки могат да го практикуват.

а тези с обувки на висок ток? 

Като споменахте хотели,се сетих,че имах колежка,която се ''хвалеше'',че като напуска хотел,винаги си взима рулото тоалетна хартия от тоалетната в стаята.
Иначе се хвали,че почиват семейно на Албена и хотела пълен ОИ им излизал 1000 и кусур лева за седмица.
Коментара и на въпроса,защо аджеба и е това половин руло тоалетна хартия:
''Е.. ги, 100 и кусур лв стая плащаме.Да не мислиш,че тоал. хартия не е включена в цената?Та аз си я плащам.И не е само половинката,често има и още едно цяло руло,оставено резерва''

Не искам да съм злобна, ама панадето би им било най-малкия проблем. Това звучи ужасно!

"Селски" номера и пинизи от страна на милите ми роднини имам много...включително от миналата седмица. Звъни леля ми и реве, че на братовчед ми колата е развалена и дали не може да взема мои близки приятели и да ги заведа до тях уж на гости, пък като седнем да стане въпрос и за колата, но така че братовчед ми да не разбере, че е нагласено. Само едно уточнение - братовчед ми, който е на 40 години перманентно няма работа, с жена му карат на заеми, но имат ли 5 лева, скарата се включва, кюфтета се мятат и уредбата се изкарва в градината. Ако работи нещо, то винаги е нискоквалифицирано, но отива там с ДЖИПА  . И понеже сега имал няколко предложения за работа, но ги отказвал, защото колата не работела, а той с автобуси не движи. Любезно отказвам на леля, че не мога да ангажирам моите приятели в почивния им ден за да правим театро, защото те живеят в друго населено място,  а леля ми в трето, но казвам, че ние с моя човек ще отидем от нашия град до града на леля ми. Вечерта моя човек прекарва да чете по форуми, особености на този род коли, къде дават най-често дефекти и т.н. Отиваме в неделя, чакат ни едни софри. Настоявам моя човек да види колата, братовчед ми развива някакви тъпоумни майтапчета, а леля ми се обръща подигравателно към мен "Е какъв ти е тоя зор на батко ти за колата. От как си дошла колата, та колата". Това последното явно беше опит да си спаси нейното положение...После сестра ми ми тегли едно конско, да престана да се връзвам на глупостите им тип "Пепелот рози"  и знам, че е права

Ние пък в службата си имаме друг сериозен проблем и вече месеци наред не можем да го разрешим
имаме колежки ,които по цяла седмица се разхождат с едни и същи дрехи ,няма да изпадам в подробности ,че вонята в петъчния ден е нетърпима.Опитвах ме какво ли не,направо не ми се мисли за летния сезон.Кажете ми как се подхожда в такава ситуация,никои няма смелост да говори открито с тях

А тази история от графа "Първи срещи" ми е най-любима. Действието се развива лятото на 2006г. Запознавам се със симпатичен млад мъж, който от няколко години живее в София. Последното го казвам, защото още в самото начало ми се оплакваше колко му е трудно в София, как въпреки че е завършил архитектура, работи не по специалността и как моята е лесна - нито за квартира, нито за храна (живеех при родителите ми). Опитах се да му вляза в положението, защото аз самата съм била в друга държава съвсем сама и знам колко е трудно и колко борба се иска за да оцелее човек. Получих покана за първа среща. Предложих му един вариант, категорично отказа защото държал да е някъде на по-евтино и за пореден път ме укори, че като местна ми е широко около врата. Най-накрая се договорихме за среща в едно заведение на Орлов мост, сега е известна сладкарница. Той си поръча кафе, аз някакво безалкохолно коктейлче. Последва час и половина тирада отново по горните теми + включи и това, че имам стабилна професия. На въпроса ми, защо все пак не пробва да си намери работа като Архитект, а се мъчи в един университет като "поддръжка" за жълти стотинки, отговора беше: "Е, защото си тръгвам преди 4 часа следобеда". Започна да ми светва лампата, но големия момент дойде с плащането на сметката. До ден днешен помня цената на неговото кафе - 1.19. Извади от джоба си в шепа стотинки - бели и жълти и ги пръсна по масата, а после внимателно отброи 1.19...Не, не съм очаквала да ми плати и моята сметка, но поне да беше закръглил на 1.20. Оставих бакшиш за което бях порицана от него. На излизане от заведението, аз вървях пред него почти тичешком, а той се опитваше да ме догони с въпроса кога пак ще се видим...до ден днешен не знам как успях така да си извъртя ръката назад и да помахам за сбогом...След време разбрах, че се беше призетил при някаква девойка на морето, но след няколко месеца го бяха изгонили и от там.  

На едно от предишните ми работни места имахме колежка с подобен проблем. Около нея смратта беше ужасна. Реших да говоря завоалирано с нея по темата, като я питах какви парфюми харесва и да и препоръчам парфюми и козметика, които аз ползвам с цел елиминиране на миризмите, като наблегнах колко е хубаво сутрин като се изкъпе човек да си ги сложи. Ефекта беше голям - дойде пак смрадлива, но този път и с един тон парфюм върху нея...жестоката комбинация. От цялата работа обаче беше решила, че в мое лице е открила приятел за цял живот, защото след това дълго след като бях напуснала ме търсеше да се виждаме, но аз учтиво отклонявах поканите.

Разказвала съм го в друга тема преди години, ама хайде пак.

Моя приятелка си хваща първото по-сериозно гадже.Ходят от няколко месеца.Наближава Коледа.При една среща на кафе,въпросният пич е облечен с тениска, и отгоре с жилетка.Приятелката ми му прави комплимент, че тениската е готина.Идва Коледа , настъпва моментът с разменянето на подаръци.Моята дружка отваря подаръка си и какво да види - дезодорант "Импулс",прашки от левче е неговата тениска Щото нали и била харесала,да я носи

Поне беше ли изпрана?