"Селски" номера и пинизи

Ми кухнята им трябва за друго бе, например са 5-6 човека в двустайно апартаменче или гарсониера, направили са кухнята на спалня или всекидневна, защото иначе просто няма място за всички. Нямат и кинти да си купят нещо по-голямо.

Ти що не намериш място в стаята и за сушилня, освен за печка? Що трябва да простираш по терасите, те не са и за това.
Но явно друга бира е целият квартал да ти види бельото, по твоята логика

Имаш щот си богата, и аз имам /без селото/, но има хора, дето нямат възможност и са се свряли емнайсе души на 40 квадрата. Сиромах човек - жив дявол. По принцип си права, но искам да кажа, че които са против готвенето по терасите, щото им се омирисвало прането /и не се пише "умирисвам" с "у", както го написа ти/ - също са толкова прави пък да си простират по терасите - ами нека да им се Умирисва, да не простират.

И на мен съседката отгоре си тръска всяка сутрин боклуците върху терасата ми, ама не знам дали е селянка, по-скоро бих казал, че е простакеса.

Поредния ясновидец. Как разбра, че Таис няма сушилня? Изобщо, нормално ли ще е ако всичко живо има сушилни, да се готви по терасите?  

п.п. Богата съм душевно.

п.п.п. Умирисвам: http://rechnik.chitanka.info/w/%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1 … D0%B2%D0%B0%D0%BC

Не задължително, не задължително... понякога промяната на предназначението е просто необяснима. В едно от жилищата, в които живяхме, при влизане се хванахме за главите. Преди нас там бяха живяли възрастни хора, дълги години. Тераската си беше тераса. Към кухня беше предвидена, но кухня нямаше. Не бяха изведени кранове, нищо, гола стая. И в другите две стаи не се намери кухня. Тя беше в банята, котлон на две дъски. А в банята нямаше пък кранове и душ. Не са се къпали там. Къде - не зная. Граждани са били, поне по-голямата част от живота си със сигурност.

Няма да коментирам повече.   Ето ви следващата ми история:

Сядаме на кафе с колежките, тъкмо излезли от лекция по Теория на парите. Поръчваме, носят ни кафетата, лафим си, искаме сметката и всеки си плаща неговото. Добре, ама аз имах цяло 50 лв и не исках да го развалям, пък и знам сервитьорките колко се дразнят за сметка 2 лв да им се дават такива едри пари. Затова реших да си събера дребните. Сметката ми беше 2,30 примерно. Дадох 2 лв хартиени, 2 по 10 ст. и останалите десет - по една и по две. Обясних вече, че друг избор нямах. Сервитьорката дойде и като видя жълтите стотинки на масата, започна да хленчи как нямам право да плащам с тях, шефът й не ги отчитал и забранил да ги приемат.    Отговорих й спокойно да каже на шефа си да прочете закона на БНБ и по-специално официалните платежни средства в България. И си прибрах жълтите стотинки, щом толкова не й харесват.

(Заведението е The College до Винса)

Селско ми е някой да смята, че сервитьорките, видиш ли, са най-простите същества на света, щото нямат образование и само това могат да работят. Моите наблюдения са, че 90% от тях са студентки, които са решили, че е селско на 20+, когато претендираш за самостоятелност, мама и тати да те издържат, затова са се хванали на работа, за да не им тежат. Повечето наистина се нуждаят от парите и работят усмихнато и съвестно. Факт е обаче, както при всяко нещо, че се намират изключения.

Селско ми е в аптека аптекарката да ми каже "Нямам да ти върна 5 стотинки" и да ми хвърля лепенка или бонбон в замяна. Ами ако това са ми последните пари за автобус, ако дам на кондукторката 95 стотинки и една лепенка, дали няма да ме изгледа с насмешка и да ме свали от автобуса?  

Мецане, какъв ти е проблема? И жена ти ли готви на балкончето, та така яростно защитаваш тази уханна практика  

Десет човека ти обясняваме, че за нас е тъпо да се готви по терасите, но ти продължаваш да чоплиш колко е ОК. Ми не е. Мирише. В Дружба обичах събота и неделя сутрин да изляза да си изпия кафето на терасата. Но когато в десет сутринта те удари миризмата на яхния или риба, приятното настроение просто отлита.

Пак повтарям, въпросните съседи имаха прилично големи кухни. И всичките до един си имаха и печки вътре. Но за да не се усмърдява кухнята, готвеха риба и разни пръжки по балконите. Правеха им се забележки, и то доста. Не им пукаше.

За протокола: имам сушилня, благодаря  

Много ми е тъпо и селско, гражданин да се държи като селянин. Ако ще и до девето коляно назад родата да не произхожда от туй ти ми населено място.
Село , град ,остров -малко трябва да имаш,ама навреме да е. За акъл и интелект говоря . Доуточнявам се ,че да не предизвикам некви други граждански съждения.

А те за аспиратори чували ли са, или пестят за сушилня? 

Абсолютно ти вярвам. Имам известна идея как изглеждат жилищата на една част от старите граждани ... то чак не е за вярване! 

Блис, де да ги знам   Аз се отървах, който е останал там, да му мисли.

Иначе единият мъжага караше Ауди, говореше винаги в повелително наклонение на събранията, и го раздаваше мноого тежкарски. Нищо, че жена му пържеше най-редовно на балкона и крещеше като хамалин по детето долу. Всички разбирахме кога детето беше сгазило лука  

Абсолютно. Всеки може да и прави каквото иска на терасата. Който иска да готви, да спи, да простира, да прави секс, стига да не е по начин, по който нарушава спокойствието на съседите. А една миризма на яхния чак да е толкова ужасно нещо...Мисълта ми е, че не е селско чак. Жените си готвят за удобство или по други съображения. Няма общо с едно селско просташко отношение.

Ето една селяния според мен: наскоро в рейса на светофар шофьорът измрънка на предната кола:
" Аде бее, глупак, заради един човек на пешеходната - три коли спряха! Отиде ми почивката!"

Прости хора! Как не ви е хрумнало досега да си инсталирате кухните на балкона?! В краен случай си вържете отвеждачите на миризмите в отдушника на банята/тоалетната. Всяка тераса - кухня, всяка кухня - детска стая, спалнята - чалга терен, холът - всичко, което може да издържи конструкцията.

Не знам до колко е селско, по-скоро го отдавам на тъпизъм, но често ми се случва като вляза в някой магазин, да се лепне за мен някоя "консултантка" и да ме пита какво си търся, може ли да ми помогне и всяко просягане до даден продукт на рафта бива последвано от двучасови обяснения колко е хубав продуктът, как тя го използва от години, всичките й приятелки също, много са доволни, но нищо съществено. Чакай малко. Още не съм се огледала къде какво има, а ти идваш и ми дишаш на врата. Еми аз не мога да пазарувам под такъв натиск. Ако имам някакви въпроси, сама ще я повикам да ми помогне. Лошото е, че когато наистина ти трябват, или ги няма, или вдигат рамене от незнание.

Бях влязла в Лили, но в друг град, трябваха ми само носни кърпички и влязох,без много да се оглеждам. Едно момиче ми се изпречи на пътя супер самоуверено с въпроса "Търсите ли си паста за зъби?" Беше ми ясно, че е промоутърка, обаче беше много досадна и казах "Не, търся си носни кърпички". Момичето се изчерви, смоталеви, че всъщност не работи в магазина   и изчезна на някъде...

Това за продавачките не е селско, защото няма нищо просташко, скъперническо и обидно в отношението им, но е ужасно досадно, ама много!

Мда, но когато предлагаш помощта си, без изобщо да си в състояние да помогнеш, не е ли поне мъничко селско?