"Селски" номера и пинизи

Управителите, или собствениците на магазините ги задължават за това "дишане във врата".

Ахаа, ето от къде идва селянията. 

Има камери и шефът гледа. Ако не "обръщат внимание" на клиентите, после им начукват канчетата. Така ми обясни веднъж една продавачка, след като я насолих "ще ме оставите ли да разгледам?". 

Ами така им е наредил шефът, правят го по нареждане. Поне ще се опитат, вероятно. Според мен донякъде целят и да те объркат и отклонят.
Веднъж в един магазин с моя приятел любезно казахме два пъти на една такава "кифла": "Не, благодаря, ако се нуждаем да питаме, ще ви потърсим". Но тя съвсем се лепна за нас и изсъска "Вижте какво, независимо дали искате, или не, това ми е работата, моят шеф в момента ме наблюдава, така че ще правя каквото се изисква от мен".

От такива продавачки бягам като дявол от тамян  Отвратително ми е и не ги трая въобще
Направо излизам от магазина,без дори да съм разгледала.
Но мисля,че собствениците ги карат да ''нахалстват'' и да  дишат във врата на клиента.
Лоша политика на даден магазин .Мен ме губят като клиент моментално 
Със Светла сме писали заедно  

В тоалетната? С кофа вода и канче?

Не знам. И този вариант мислех. По това време - преди 10-ина години - мисля вече нямаше обществени бани в Пловдив.

Една позната си трупаше мръсните тенджери, чинии и прибори накуп на балкона. И си седяха с дни там, на припек, между всякаквите изоставени от хазяина боклуци. Младо момиче. Да не пречат в кухнята и да се измият по- лесно. Избих ли рибата   И на оглед на апартамент съм виждала такова нещо, само че в кухнята. В Лозенец. И изглеждаха сякаш от десетина години си стоят там.

О да! Като съм търсела квартира на какво ли не съм се нагледала и на какви миризми не съм се надушила.

За 3ти март, понеже като никога ги пуснали да почиват, се разбрали от работата на приятеля ми да наемат една къща за гости и да си изкарат весело. Събраха се няколко момчета, плюс аз и приятелката на едно от останалите момчета. Всеки се настани по стаите си, отдъхна си малко от дългия път, но стана време за вечеря. Бяхме се разбрали да си купим продукти и сами да си сготвим. Приятелят ми вече притеснен да не ме помислят за мързелана и да го изложа, ме подкани някоко пъти да слизаме по-бързо в кухнята (то беше едно голяяямо помещение с холова част и голяма кухня в другия край). Вече е 21ч. и какво да видя - всичките долу са се опънали по диваните и гледат Под прикритие, като оставили едно единствено момче да реже краставици и домати на плота. Е направо го съжалих. Заех се, направихме салатата, опекохме пържолите. През това време никой не се поинтересува дали имаме нужда от помощ. Даже и другото момиче. Някак си са решили, че сме им длъжни двама да приготвяме вечеря за десетима, докато те си гледат сериала. И на мен ми се гледаше, ама...   След като вечеряхме всички станаха и си отидоха обратно в стаите, сякаш са на ресторант и някой на заплата ще мине след тях да почисти.   На следващата сутрин (понеже си поспивам до късно) слизам пак долу и гледам всичките закусили, вече си товарят багажа в колите, масата - зарязана по същата схема. Фотьойлите - разместени, боклуци навсякъде.   И да не бях останала последна, пак щях да оправя всичко, все пак хора сме я наели тая къща, не прасета... Не разбрах само нарочно на мен ли са оставили да им чистя всичко, или по принцип са си непукисти и не ги е грижа какво оставят след себе си.

Ох, не разбутвайте стари рани. В първото ми общежитие, в чужда братска страна, съквартирантката от Сърбия си трупаше мръсни тенджери и прибори с дни в единствената мивка в банята, а след моята молба да бъде свободна, за да я ползваме за банални дейности като например миене на лице и ръце, почна да ги реди във ваната. И когато решеше да ги измие там, не измиваше ваната след това, оставаше един равен мазен оранжевеещ филм мръсотия. Иначе суперточно момиче, ама хигиената... не стига, че нямаше топла вода с месеци, а на къпането със студена отгоре - и ваната трябваше да се мие преди всяко къпане, че иначе съвсем потресаващо преживяване ще е.

Уф, на темата балкони - какво да правим, не знам, архитектурата не по-малко допринася за умопомрачителни интериорни и екстериорни решения . Жилището ни е малко, строено през 60-те години. Не е било предвиденох място за простиране изобщо, а сме на първи етаж, ниско долу на земята - не можеш да простираш, понеже ще се отрива мокрото пране в главите и рамената на минаващите по тротоара . А пък простакесата отгоре - с балкон - не си простираше ВЪТРЕ на балкона пред нейните прозорци, ами беше извадила железа навън, на които беше опънала телове и всичките й чаршафи (ама переше всяка седмица, дявол да я вземе!!! ) се простираха вертикално надолу. Постоянно, буквално през ден,  стояхме със закрити прозорци от чаршафи и одеяла (тази и одеялата переше). Предните наематели след години наред скандали я били "оправили" като при поредното такова простиране жената взела ножица     и "подстригала" парцалите до ръба на прозореца. Години наред ние търпяхме, докато парцалите й плющяха по съклата на терасата (наложи се да си затворим терасата), оставяха петна от водата и т.н., докато накрая сложихме мини навесче от ламарина, която умишлено не беше подгъната, а директно гладко изрязана, като нож. Чаааак тогава простакелата пак си простираше извън балкона, ама си сгъваше боклуците на две. А вие ми говорите за сушилни  и стойки, да не се виждало прането. Иначе точно тази сутрин от третия етаж си били измили балкона и аз заспалата - право под течащата надолу помия, преди да се усетя  

Това с ''подстриганите'' чаршафи много ми хареса 
Бих направила същото, ако някой реши да ме лиши от гледка.

Аз бих ги нашарила с дупки от огънче на запалка.  Ако системно се повтаря, разбира се. Само не разбрах - кое му е странното жената да си пере одеялата?  Вие не си ли ги перете от време на време???

Перем ги. Аз не ползвам одеяла без чаршафи, но в последно време масово така се ползват. Дори и олекотени завивки се ползват без пликове. Аз на всичко слагам пликове.