"Селски" номера и пинизи

Най-добрия приятел на мъжа ми. Жени се. Ние сме гаджета от не помня колко време. Викат ни на кафе и ни предлагат. Ние без колебание приемаме и то с радост. Кумуваме на доста странна(меко казано) сватба по всеобщото мнение (без да искаме ни се изповядват доста от присъстващите), но това си е техния(или може би на младоженката  ) избор и хич и не ги съдя. След това се случват разни събития, опитваме да поддържаме нормални отношения, каним ги в новия ни дом (не идват, като в часа в който трябва да са на вратата се обажда мъжа да каже че няма да дойдат, без извинение, без обяснение), кумове сме все пак и приятели, още няколко подобни случки... Мъжа ми почва много да се дразни на жената. Успокоявам го. Опитвам да балансирам, не че аз не се дразня.... Случват се още неща и ММ решава, че му е писнало тотално. Горе долу по това време ми попада въпросната тема. Разпознавам се. Както разпознавам и други наши приятели с които се конкурираме. И на които бас ловя, че също няма да им е приятно написаното за тях.

Изобщо не ми пука от случката. Просто ако бях видяла темата на време щяхме да си спестим много отрицателни емоции и много време в полагане на усилие за нормална комуникация. И без съмнение нямаше да дадем съгласие. И моята позиция в случая е че ако не си убеден, че конкретни хора ги искаш за кумове, изобщо не трябва да ги каниш. Нито съм се натискала за това, нито пък щях да съм засегната ако не съм аз кумата. А в случая даже сме участвали в състезание без да знаем и без да искаме. Но то това си остава за сметка на младоженката, ако изобщо го осъзнава.

Това е съвсем на кратко и без да навлизам в подробностите защо ММ реши да прекрати връзки с най-добрия си приятел още от студентските години. Между другото и другите хора от компанията лека полека започнаха да се отдръпват от тях и сега май никой не желае да се вижда с тях.

Ето още един плюс на Мамата !
Сигурна ли си, че точно за теб иде реч ?

Спомням си темата. Грозна история...  

Понеже стана въпрос за деца - много, не селски, ами друг вид номер, е да си пласираш детето/децата на някоя баба и да поканиш приятели на гости да се видите на спокойствие. При това изрично подчертаваш, че поводът е, че сте "младоженци" и можете да изкарате спокойна вечер без писъци и крясъци на деца. Приятелите обаче, въпреки че има на кого да оставят детето си (живеят заедно с баба, която с удоволствие поема грижите за внучето), пристигат с него, защото: "Ми, то детето чу, че ще идваме у вас и поиска да дойде...". Абе, то и нашето чу, че ще идвате, ама като му казахме, че ще сте сами, без вашето дете, се успокои и предпочете да остане при баба си, вместо да скучае с нас.
И не стига, че си водят детето без предизвестие (лека корекция на порциите и всичко е наред), но и гостите решават, че понеже са много изморени от отглеждането на отрочето, могат да разпуснат и да оставят грижата за него на домакините.
И се оказва, че цялата ви вечер преминава в забавляване на чуждото дете, което издивява от скука и се чуди какви щуротии да измисли, без да можете даже да му направите солидна забележка (чуждо дете е все пак, а и родителите са там, макар и теоретично), докато сте "интернирали" собственото си при бабата.
Сигурно не е селски номерът, но е много, много подъл. И масова практика, доколкото знам.

1000 %

А темата още ли съществува? 

Моля ви, не ровете повече. Няма смисъл. Иначе, да съществува. В Мамата не трият теми. Само ги архивират.

Блис, благодаря ти че поясни. Тъпа работа, аз винаги съм смятала, че трябва да сме анонимни тук. И като разказваме нещо да знаем, че всеки включително и главния герой на историята може да го прочете и да се познае.

Всеки трябва да е наясно, че в Интернет няма пълна анонимност. И да преценява какво и как пише. Включително и аз знам, че това сега ще бъде прочетено от въпросната дама.

аз пък не й вярвам грам на Блис.

Явно не ти пука вече, така и трябва.

Точно пък това ми е "най-жизненоважно" в живота.  

Аз съм далеч от раждането на деца още, но не би ми било приятно да ме канят на сватба или роднинско събиране без децата ми. Тръгвам от моето разбиране, че няма да ме канят на сватба на третата братовчедка на чичо ми по стринкина линия.
Ако след месец някоя моя приятелка тръгне да се жени и не покани приятеля ми с мен на сватба от 80-90 човека пак няма да ми стане приятно и най-вероятно ще поставя въпроса ребром, защото иначе винаги ще ми тежи. За мене най-близките ми приятелки си вървят в комплект с гаджетата, сътветно след години с мъжете и децата.

Досега не ми се е случвало да ме поканят някъде без детето ми (обикновено сама се сещам къде не е подходящо да го водя), но ако ми се беше случило, първо щях да се замисля къде бъркам във възпитанието му.

Bliss, да не ти пука, той и на мен не вярва, че имам деца от В. Божков.


Виж сега, това е защото си досетлива, не защото детето ти е не или прекомерно възпитано.
Сама си дала пример по горе.

О, не е нужно да бъркаш. Може да те поканят без него и без дори да са го виждали. Всякакви ги има.