От една страна - в България имаме изчанчени представи за "бонтон", напр. - грозно е жена да пуши на улицата, няма да си взимам остатъците от ресторанта, няма да си искам рестото до стотинка, нали съм много ларж. Дори да е съвсем без пари - грехота е да се хвърля храна.
От друга страна - взимането на храна май дойде от Щатите, където съм чувала за разни огромни порции (напр. пържола - 1 кило) Обаче в Бг генерално рядко порциите са непосилни и аз също бих погледнала странно човек, който си иска 2 лъжици ориз за вкъщи.
Навсякъде е прието, ако ти остане и ти трябва, да помолиш да ти я опаковат и никой не гледа странно, освен у нас. Две лъжици-две лъжици, ако на някой му трябват -примерно за детето, което точно след 2 часа ще се сети, че иска еди-какво си от ресторанта, а ти го нямаш, или ако имаш домашен любимец и си го взимаш за него...
. И специално взети кутии за целта. Която предвидливост и предварителна подготовка само доказва, че това действие е практика, а не инцидент. Което вече си е чиста еснафщина, а не спестовност или грижа за детето (щото щяло да поиска след 2 часа; моето пък как е научено, че се храним само на мястото където сме отишли и не хленчи после да си дояжда останалата храна).
Другото, което много ме дразни в нашите съседи е, че много чупят плодните дръвчета. До сега над 100 лв сме дали, засадихме ябълки, круши, сливи, череши, праскови и кайсии пред и зад блока, е от всички дръвчета са живи само две, като едното редовно го чупят, а то е много вкусна череша, не знам на кого пречат тези фиданки, или просто злобата на българина е голяма.