Та моя милост докарана в къса,даже неприлично къса лятна рокля,на ток ,много слаба на вид пристига.Вече ми иде да вия от глад,предлагам да хапнем по дюнер.Сядаме и аз веднага поръчвам два големи дюнера за себе си,салата,фалафели 10 броя,пилешка пържола !!! и почвам да ям.Мъжа ми само смотолеви - един среден дюнер и почна да ме гледа с опулени очи.Не каза нищо докато не оплюсках всичко.Даже се чудя къде го побрах всичкото това.Мълчаливо плати сметката и тръгнахме.Той подозрително ме поглеждаше дали няма да се пръсна всеки момент.По едно време изтърси-ти скоро изследвала ли си се за глисти?Не може да го изядеш това и да си такава!
После му предложих да ядем торти ,за капак хапнах и два сладоледа.Направо му скрих шапката.
После по-нататък ми сподели,че е бил много впечатлен от добрия ми апетит
Е сметка 170 лв. не съм правила.
Същото е и зимата - пътят пред нас е почистен /от самите нас/, нататък - коловози и лед, щото някой го мързи.
Чудех се просто как е прието според вас - не визирам конкретно теб - в тези ситуации. Мъж кани друг мъж на любовна среща и за две жени аналогичното. Аз за това казах, че според мен канещия поне предлага да плати. Поканения си преценява за него дали ще се приеме почерпката и така.