Имах една приятелка, с която по едно време доста често излизахме заедно.
И двете студентки- не особено добре финансово. По едно време обаче пътищата ни се разделиха /не сме се карали, просто така се случи/, но след 4 години пак се засякохме и пак почнахме често да излизаме.
Да, обаче вече не бяхме студентки, а работехме и имахме възможност да си позволим да излизаме по- често по заведения или на шопинг.
Аз взимах доста добра заплата, докато тя не, защото работеше по часово, предлагаше промоционални карти за дискотеки на хора по улицата, е сами се сещате, че от такава работа не можеш да си докараш много сериозен и постоянен месечен доход.
По едно време се почнаха тарикатлъци от рода на "Отворили еди къде си някаква кръчма, да сме ходели да видим за какво иде реч". Отиваме. След поискване на сметката на мен ми се казва, че всъщност тя нямала възможност да плати сега, дали не съм можела аз. Случва се на всеки, мога, плащам. След още няколко излизания по същия начин.
Забравих да кажа, че като окъсняваме в някое заведение, се прибирахме с такси към нас /да, тя обичаше да се самопоканва в нас/ и таксито, разбира се, аз го плащах. То нямаше как и да не се приберем към нас, защото тя като няма пари да се прибере с такси, аз не можех да я оставя да спи в кръчмата или да си ходи пеша ...
Една вечер аз имах уговорка с едни други приятели за концерт. Тя ми се обади да ме пита дали ще ходя, аз потвърдих, тя обаче взе да се жалва, че и на нея много и се ходи, ама няма пари за билет. Последва пауза, в която явно се очакваше аз да предложа да и платя билета, ама не предложих. Разговорът приключи.
След половин час ми се обажда разревана, защото видиш ли, аз съм я била унижавала, защото съм била имала добра заплата, а тя, завалийката, едва свързвала двата края! На въпроса ми с какво точно се е почувствала унижена от мен, тя отговори "Ми ето, ти имаш уговорка с други хора за концерта, а аз искам да ида ама нямам пари". Казах, че аз обикновено като нямам пари не ходя никъде и отново попитах с какво точно се е почувствала тя унижена от мен ... отговорът: "Ми, вместо да се обадиш да питаш твоите познати дали някой не се е отказал да ходи, за да ми даде билета си или да ми услужиш, за да си купя, на теб не ти пука, че аз ще си остана днес в нас".
Аз дори не се втрещих, попитах я дали всеки път, когато тя иска да иде някъде и да пие/ яде нещо, което реално не може да си позволи, аз съм длъжна да съм там, за да и покрия сметките. Затвори ми ... още повече обидена.
Ох стана доста дълго, но имам и още истории с въпросната обидчива особа.
, с нетърпение очаквам да чуя и другите истории.


само от разказа ми настръхна кожата по ръцете и на мен!