Животът на другия се коментира злостно само в провинцията, в столицата хората не се интересуват много много от начина на живот на колегата или съседа. Поне аз не се вълнувам толкова, че чак да пиша кой какво яде или пие.
Върни се и прегледай темата пак и после ще си говорим за кой, къде и от какво се вълнува.
И не, не ми е трудно да презирам никого. Хората, които презирам са много лесни за презиране.
И точно защото приемам, че всеки е свободен да живее където си иска и да харесва каквото си иска, считам че никой няма право да се изживява като разпределител и да праща "у тях си на село" всеки, който е дръзнал да се оплаче от някаква неуредица в град, който не му е роден. Идеята, че като съм дошла в София трябва по три пъти на ден да коленича и да целувам жълтите павета с благодарност е смехотворна и нереална. Факт е, София си има кусури. И хората, които не са живели цял живот в София ги виждат по-лесно от тези, за които единственото постижение е, че са сменили панелка в Люлин с тухла в Овча купел.
Едно е в повече и то е "чувствителността". Това, че някой се е оплакал, не значи че "плюе" 'щото е неблагодарен селянин. Просто се оплаква от нещо, което не му харесва. Надменно и вулгарно е да се изпъчи ми ти софиянката, която по принцип също по цял ден мрънка от неуредиците в града и да си го прати у тях си.
