Друг случай. Студентка съм (разбира се не сега, а тогава). От София се оказа, че сме само двама колеги и едно момиче от Костинброд. Останалите от други места. Как разбрахме, ми всеки пита ти от къде си. Та какво се получава. Нас ни изолираха. Не желаеха да общуват с нас. Те си правеха купони, хихикаха се помежду си и така. Не съм страдала от това поради други причини. Сляхме се и с друга група в един момент и там имаше и такива колеги от провинцията, които не са ни деляли. Но е факт отношението на новопристигналите - каквито си бяха и моите колеги.
Същото и при мен беше. Единствена в групата от София, бях тотално изолирана. единствено едно момиче от Пловдив беше изолирана също, само двете бяхме от по-голям град. С нея поне сме приятелки до днес. А тя си живееше в Студ. град. И не ни пречеше да сме близки.
Янтра, донякъде си права, но не съвсем. защото иде реч за тотална изолация, вкл. през деня в университета, когато не е проблем всички да отидем на кафе, примерно. просто бях малцинство и се държаха доста враждебно. А съм убедена, че не съм ги предизвикала с поведението си. Още първите дни като споделяхме кой откъде е и гледах какви физиономии правят. една даже каза "а, ясно". До днес го помня и не знам какво пък веднага й стана ясно. Срещахме се за първи път.
.