"Селски" номера и пинизи

Много ми е селско да наричат французите "франсета".  Това го казвам като половин французойка. Но пък аз лично викам на гърците "гърчоля". СамономинирВам сА.

Ха, "гърчоля" "маляки" направо. Не знам дали е селско, остана ми от едно време - бях сервитьорка срещу ВИАС и само маляка, маляка се чуваше.

По повод паркинга се сетих за Истински Селски Пиниз. Резервирам в хотел, гледам в интернет, пише паркинг, интернет. Отивам - бам, за паркинга се плаща, той не бил на хотела, интернет само в лобито на поставен там античен настолен компютър и то с една скоооооорост все едно го носят с кофи (защото моя мъж веднага се опита да го прехвърли на лаптопа си за да си свърши работата, с идеята, че е по-бърз от мобилния който си носим, да ама не).

Селско е само ако се произнесе "фрЪнсЙетъ". 

Селско ми е, когато научат, че съм наполовина фрЪнсЙе да ме карат "да кажа нещо на френски"... И след това мъжете задължително закачливо ми подхвърлят едно "ву ле ву куше авек моа" с турбо секси акцент.  

   
Ох, да си жива и здрава, развесели ме!

Ами те самите си се наричат "франсе", а ти като жена си "франсез", пардон, ми-франсез Що да е селско, като те самите така си викат:)

     Ако някой българин тук изтърси, че отива на екскурзия до Парѝ, как ще ти прозвучи? На мен претенциозно и селяндурско, признавам.
     Имам предвид българин, който не живее във Франция и не му се е превърнало в навик.

Впрочем, мога да каже, че и част от французите се държат олигофренски и гледат закачливо (слабо казано) на "славянката" в мен.
Въобще, мъжете коцкари са си селтаци навсякъде.

 Очаквах да кажеш, че питат "а с френската как си".

Досрамя ме. Ама пък честитят на мъжа ми 
Вече поодъртявам, скоро време ще се радвам и на такъв вид внимание. Въздиш!

 

 Мен са ме питали като съм споменавала, че не говоря френски. С едно намигване палаво

Аз пък учех във Френската гимназия, когато излезе тази песен на Слави (краят на 90-те).

Не знам дали е селско или пинизчийско, но пак съм възмутена.
Случая касае мобилен оператор.
С ММ решихме да сменяме оператора. Отиваме в офиса новоизбрания мобилен оператор и уговаряме нещата с момичето, което работи там. Всичкото хубаво, но ни искат някакви 80лв, като капаро ( ) защото сме нови клиенти, които после или щели да ни върнат, или да ни приспадат от месечни такси. Добре, преглътнах го. Девойката после ни уведомява, че след малко щели да ни кажат, дали сме "одобрени". Одобрени? За какво? За какво кандидатствам? Аааа, за "членство" някакво си в мобилното им семейство. Карай, и това преглътнах. След като минават 20-тина минути, момичето ни обяснява, как от главния им офис, дали нареджане, да ни се съберат по още 100лв капаро. Още? За? Обясниха ни, че сумата е по-голяма за някои рискови клиенти (явно визираше факта, че съм в майчинство). Това било условието, за да ни одобрят да им бъдем абонати. Рискови клиенти? Моля??!! Аз абонаментен план ли искам да закупя или кандидатствам за кредит??? Що за разследване може да установи, че съм рисков клиент?  Аз отивам там, с пари, които възнамерявам да им дам и за напред да им давам, а те, милите, искат и да им платя, за да мога да им давам парите си и занапред! Нечуван абсурд за мен! Любезно се сбогувахме с госпожиците от въпросния офис и си тръгнахме, безкрайно обидени. Да ме разследват, като престъпница, за да ми връчат лелеяната сим-карта... Айде нема нужда! Стигам до извода, че не гражданите имат свободна воля да изберат оператора си, а оператора избира абонатите си...  За това - ще си останем при стария оператор. Е, вярно, може и да не ни третират там като царе, но поне не сме престъпници и/или мижитурки!