
Веднъж си спомням, че когато дъщеря ми беше бебе нещо се разсополиви и я заведох на лекар, като предвидливо записах първия възможен час.В случая педиатърката се явява и нещо като собственичка на въпросната частна болница./Пиша "нещо като", защото мъжът и/също лекар/ по-скоро държи главния пакет акции, заедно с някакви други важни клечки/.
И така-пристигаме пред кабинета, аз супер щастлива, че няма други деца, които да чакаме,обикновено е лудница.Лекарката обаче, вместо да преглежда записаните, започна да привиква един по един разни служители на болницата.Първо си извини и влезе една счетоводителка за около 15 мин. После привикаха жената, отговаряща за пералнята-поне половин час стоя, а онази вътре я навикваше нещо.
Детето се изнерви, аз го държа на ръце, кръста ме заболя.Накрая и шофьора на линейката се намъкна, но аз вече не издържах-почуках, влязох и казах, че дъщеря ми ,а и аз повече не издържаме да чакаме.При което госпожа докторката вместо да се почувства неудобно ни заяви, че и тя била много изморена , а и ядосана.

Все едно трябва задължително да ме касаят настроенията и .Е, претупахме прегледа, бях радостна поне , че на детето му нямаше нищо.Що за безобразие обаче да си гледаш бизнеса, а да не се съобразяваш с пациетните си-те баламите да си чакат.

Докато работех ми се е случвало да стана рано, рано, за да се вредя при нея преди работа.Е, отивам и идват майки с деца, които не са болни(личи му като е болно все пак) и веднага се изтъпанчват пред вратата и си влизат без дори да попитат дали може да ги пуснем напред. Сестрата рядко има възможност да излезе, за да пита кой е наред, те си отварят и направо влизат.Така ми се е случвало по 2 седмици през ден(нали се редува първа и втора смяна) да ходя сутрин, за да успея да вляза.Досега пенсионер не ме е предреждал, за сметка на майки с бебета
Може да не им се кисне пред кабинета, но са в майчинство за разлика от мен тогава.