"Селски" номера и пинизи

  • 5 232 413
  • 49 908
# 13 770
Аз пък обичам да лежа на тревата в парковете и кърлежите се премахват с пръскане, като за два дни се слага табела, че е пръскано. 
Проблема с кучешките изпражнения може да се реши, но се изисква воля, а такава няма.

Да, но трябва да се пръска. А up here не е много популярно. Тъжното е, че дори да пръскат някои обществени площи, тук няма как да си сигурен, че тази, която си си харесал сега, е пръскана по схема. Или че не е пръскана преди 2ч и няма табелка. И изобщо... като си знаем дупките по улиците, да не проверяваме лично популациите на кърлежите.

Тук затвориха едно училище, пръскано за хлебарки. Не зная с какво са го пръскали, но имаха много случаи на интоксикация.
Виж целия пост
# 13 771
Може да се случи ако фирмата не е спазила правилата за безопасност.
Аз и в къщи като ги викам да пръскат си имам едно на ум, но е по-добре от това да си тънем в хлебарки, плъхове и кърлежи. Все пак инцидентите са редки, а в София преди пръскаха редовно тревните площи и табели слагаха.
Виж целия пост
# 13 772
... а в София преди пръскаха редовно тревните площи и табели слагаха.

И сега е така. Продължават да го правят.
Виж целия пост
# 13 773
Може да се случи ако фирмата не е спазила правилата за безопасност.
Аз и в къщи като ги викам да пръскат си имам едно на ум, но е по-добре от това да си тънем в хлебарки, плъхове и кърлежи. Все пак инцидентите са редки, а в София преди пръскаха редовно тревните площи и табели слагаха.


Естествено, фирматае професионална. Естествено, в Канада има строг контрол над пестицидите, но ето, случва се.
Виж целия пост
# 13 774
Аз пък да кажа, че за мен е селско да се слагат оградки на моравките. В циментовия град има толкова малко зеленина, вместо да се използва, те я заграждат. По нашите паралели няма оградки.

Тук, ако не са заградени моравките, за нула време ще бъдат осеяни като минни полета от кучетата (и домашни, и бездомни). Нерядко, без ограда, цветната градинка бива стъпкана или осъмва без цветя. Кофти...

на мястото на бившия мавзолей съвсем скоро насадиха страхотни композиции от лалета. един чичо всеки ден си разхожда огромния пес точно из тревата около лалетата и от време на време куртоазно му подвиква - "не през цветята!" - като че ли кучето ще го разбере...

колко може да си селянин, за да си разходиш кучето на пъпа на идеалния център на София, върху насадените цветя, в тревна площ с размер сто квадрата?
Виж целия пост
# 13 775
Селянин, селянин, ама на жълтите павета.  Laughing Няма ли кой да го глоби чичкото? Или това е в сферата на фантастиката...
Виж целия пост
# 13 776
Точно се чудех в коя тема да споделя и аз същия проблем.

От мен нещо друго, което ме подразни. Купих си една готварска книга, от по - скъпите и луксозни. Една позната, след като разбра, че я имам, ме помоли да ѝ я дам, да я разгледа и евентуално да си хареса нещо. Дадох ѝ я и след 2 месеца реших, че ще готвя нещо по книгата и я помолих да ми я върне. Тя само смотолеви: "Емиии, добрее, ама аз още не съм я разгледала."
Е, колко време време ти трябва да разгледаш една готварска книга  ooooh! Дори ѝ предложих да я снима, или поне рецептите, които си хареса, тя пак недоволна. Накрая се разбрахме по - нататък пак да ѝ я дам  Crossing Arms
Звънях на въпросния, не вдига, есемеси изпращах, не отговаря. Книгите ми трябват за да ги дам на друг човек.
В моите разбирания да вземеш книга и да не я върнеш е като сцената от Време разделно с погазената маса. Изневяра бих простила по-лесно нежели невърнати книги.
Не че не мога да отделя около 50 лева за петте книги или да ги търся втора употреба, но усещането е много гадно. Бяха ми любими от личната библиотека.

Виж целия пост
# 13 777
Аз затова не обичам да давам книги.
Един български автор ми беше подарил една от книгите му. Бяхме помагали по промоцията му в една книжарница. Та човекът ни подари по една книга с написано послание и на мен ми беше много мил жест.
Една колежка в унито ми я поиска да я прочете. Дадох я, ама тя "забрави" с около 2 години да ми я върне. Накрая се събирахме у тях и аз си отворих устата още с отиването "Да не забравя после". Госпожицата си я беше прибрала на единия рафт от библиотеката между другите книги. Не личеше да е отделена някъде, да се подсети да ми я върне.  Wink
Трудно давам книги... който иска да ме мисли за скръндза. Ама и на баба колко книги не са й връщали...  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 13 778
Аз също не давам книги и то още от ученичка. По Философия имахме да правим анализ, но не помня вече на какво. Както и да е. И работим в екип от двама. Имаме две седмици да го напишем. Аз имам книгата, другото момиче я няма.И се разбираме, аз да прочета книгата и да си направя моята част от анализа, след което да я дам на нея следващата седмица и тя да направи нейния анализ. Всичко точно, предаваме си анализа (вече сглобен), получаваме отлична оценка, доволни, а-у. Съответно, тя ми връща книгата и аз изпадам в тих ужас Shocked Всяко нещо, което е анализирала, стабилно подчертано в книгата, ама не с молив, както правят нормалните хора, а с прекрасен, червен тънкописец, който оставя прекрасни следи по всички страници. #Cussing out Полудях ви казвам. И на всичкото отгоре, нагла девойката. Понеже, чак у нас видях как ми е надраскала книгата, на следващия ден й я занесох и й казах, че след като я е съсипала, очаквам да ми купи нова. Отговора беше-ХА! Защо да ти купувам нова? Та това си го надраскала ти, не аз. И не можеш да докажеш, че съм виновна аз  Rolling Eyes
За неин ужас, имах копие и от моя и от нейния анализ. Просто се обадих на майка й, казах прекрасната й дъщеря какво е сътворила с книгата ми, че не си и признава, ако трябва ще й покажа анализа на дъщеря й (все пак, то подчертаното от книгата, всичкото фигурира в нейния анализ) и искам нова, несъсипана книга.
Получих си я, в крайна сметка. Но повече на никого не съм дала книга. Това за мен е безумно гадно. Разбирам да скъсаш или смачкаш книга по невнимание, ще го приема някак си, случва се. Но да надраскаш книгата, така грозно, че и после да твърдиш, че не си бил ти...е типична селска проява.
Виж целия пост
# 13 779
И аз имам подобна история с книга. В гимназията си бях оставила една книга на чина преди часа по литература, като преди това бях написала на първата страница името на притежателя т.е. моето. Когато се върнах, гледам - книгата липсва. Инстинктивно се обърнах към една съученичка, която обича да си свива това-онова, и виждам, че книгата е при нея. Казах й да ми я върне, а тя нашата откъснала първата страница, където беше моето име, и на втората си написала своето. Показва ми го и вика "Аа, аз твоята не съм я пипала. Виж, това е моята книга". Побеснях от наглостта й, но единствено й казах, че много се излага. След няколко дни ми я върна, но през трети човек.

Иначе и аз съм раздавала книги, които не се връщат. Май затова ми се появи този навик да ги надписвам, пък барем някой се сети да я върне.
Виж целия пост
# 13 780
Аз имам екслибрис и най-ценните ми книги са подпечатани, но не всички. Слагам на заглавната страница, на последната и на някои половин страници вътре (обикновено са край на някоя глава). Препоръчвам горещо, един печат струва под 20лв.
Виж целия пост
# 13 781
Малко отметнахме темата пак, но аз пък нямам такива книги, за които да жалея. Не чета втори път книги и не ми е дерт, ако някой не ми върне заета книга. Помня обаче като слон. В момента от около година-две имам в една колежка книга - любима на любим автор, все я забравя и на мен не ми е дотрябвала, дори и да не ми я върне, няма да обеднея с една книга, нито тя ще забогатее. Книгите са за четене и за мен е удоволствие да ги споделям. Затова и участвам в предай нататък.
А даже вече и спрях да си купувам хартиени, след като направих най-добрата си инвестиция - електронна книга.
Виж целия пост
# 13 782
Аз си признавам, че имам собственическо отношение към книгите Simple Smile Лиляна - различни сме. Аз си препрочитам някои книги, обичам си ги. Определени томове съм чела по 10 пъти. И като дам книга назаем, дала съм я назаем, подчертавам го, защото някои книги съм ги купила, прочела, не съм харесала, не ги подпечатвам и надписвам и ако на някой приятел му хване око ги подарявам. Но си имам други, които не давам, някои, които давам, но си искам обратно. Аз решавам коя книга от кои е.
Виж целия пост
# 13 783
И аз имам любими книги, които държа да препрочитам на хартия. Опитах с Железния светилник електронно - не става. Книгата ми е жълта с няколко паднали листа, леко омачкана, но е МОЯТА книга.
Гадно е усещането за невърната книга - все едно някой е минал с кални обувки през душата ми.
Виж целия пост
# 13 784
Книгите са си мои, аз съм си ги купувала, някои си ги препрочитам и ако някой ме пита дали бих му заела книга, очаквам и да ми я върне след като я прочете. За един първи том на Граф Монте Кристо мрънках 3 години да ми се върне. Накрая сама отидох и си го взех.

Някои книги направо ги подарявам, а напоследък оставям на етажерките с книги в автобусите. Но това са книги, които съм чела по време на път, тези които си чета у нас са ми по специални. Затова си ги и чета на спокойствие.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия