"Селски" номера и пинизи

Не знам дали е за тук, но ще го споделя.
Вчера с майка ми влизаме в една болница. Качваме се на 5-ти етаж и какво да видим: 4 лекарки седнали на една маса в коридора- сладки, бонбони, кафета и играят белот. И ние с майка ми  В първия момент си помислих, че са в почивка и затова играят, но дори да е така, не е редно според мен, не прави никак добро впечатление. По едно време звъни телефона на едната, тя си продължава играта. След настоятелно звънене тя се надигна, отиде в стаята и без да отговори се върна в коридора. Днес майка ми пак беше в тази болница и пак същата история. Нямам думи просто... Явно нямат никаква работа така си оползотворяват времето, да не скучаят..

Не си ме разбрала, грешката е в мен, защото не уточних изрично, че говоря за офиса например. Аз съм с още една колежка и ако се случи да ям на бюрото си, винаги предлагам да си вземе. Рядко се налага, но има и такива моменти, да си поръчам нещо или да си купя сандвич и да обядвам на бюрото си. Ядки, бисквити, солети оставям така, че и тя да има достъп, тя прави същото. За заведение не мисля, че чинията ми трябва да обикаля по масата. Всеки може да си поръча каквото прецени.

Преди малко излизайки от супермаркета:
Мъж си отваря чадъра пред вратите /първите вътрешни/ - демек около 10 метра преди да му е потрябвал.
Беше се така спрял, че не личеше, че ще го отваря - изглеждаше все едно си рови из палтото. Отваряйки го се разнесе ужасен детски писък. Буквално обезобрази едно малко момченце.... просто нямам думи... Бащата на детето полудя - онзи с чадъра сигурно е вече в пирогов...или на път за моргата...
Пълно безумие....

Ужас! Не е селски пиниз, а е направо малоумна небрежност. Леля ми навремето сама успя да се нарани лошо с чадър - надра роговица на окото си лошо. Представям си с малко детенце какво може да стане.

Е поне една снимка на тези хубавици не направи ли?

Точно за снимка си бяха, но не се сетих тогава Бяха много смешни, хем си играят, хем постоянно се оглеждат да не ги хване шефа

Аз пък никога не си споделям храната.Много мразя,някой да ми ръга и боде по чинията.Обичам като ми сервират да започна от точно определени неща да ям-примерно,ако е пържола и салата -почвам от салатата,като първо си бода краставиците примерно,после чушка,домат и прочие и накрая си ям месото.Не обичам да ми го разбъркат и разровят малко психопатски звучи,ама на мен така си ми харесва.Или да ми бъркат по ядките,бисквити и прочие.Гнус ме е.И по баровете примерно,никога,ама никога не си взимам от купичките ядки оставени за клиенти,все си представям препотени мъже,излизащи от тоалетната(без да се мият естествено) и заравящи пръсти в купичките...брррр.

Като говорите за изискани ресторанти ми се струва, че не всички споделят опит от такива. Никога в наистина изискан ресторант не ми е оставала храна. Порциите са много, но количеството съвсем малко.

Не съм сноб и обичам кръчми също така, но разлика има.

 

Прясна-прясна случка от снощи:
Мястото на събитието - Хепи в Била Младост.
През няколко маси от нашата имаше странична врата към пушаческата част, и съответно миришеше сериозно на цигари въпреки че уж бяхме в частта за непушачи. ММ не понася цигари, аз не се трогнах особено въпреки че съм бременна, но той помоли сервитьорката да вземат мерки защото мирише и тя я затвори. После беше пак отворена, затваряха я, но ние не сме повдигали въпроса, нито сме ставали да я затваряме. Общо взето темата приключи, не сме питали повече.
Както си вечеряхме обаче, се появи една друга сервитьорка,  да ни пита ние ли сме тези дето все затваряме вратата. Не беше момичето, което ни обслужваше, нито сме я викали, просто се появи. Аз , ММ обясни че ние сме онези, които са помолили веднъж да бъде затворена, и то с основание. След това момичето ни разказа надълго и широко защо ТЯ НЕ ПОЗВОЛЯВА тази врата да се затваря, имала пълен район някъде там, носела храната от не знам си къде и не позволява да са отделени помещенията за пушачи и непушачи. Можели сме да пишем в книгата за клиенти ако искаме, но вратата няма да се затваря.
Ние вече всички бяхме като гръмнати, и въобще не заради вратата или цигарения дим.
Не мога да не отбележа, че управителя когото повикахме реагира адекватно, извини се много пъти и накрая имахме отстъпка в сметката, въпреки че не сме повдигали подобен въпрос. Искахме да хапнем и да си ходим, не да ни се позволяват или забраняват някакви неща, които са уж регламентирани.

Вече официално се пуши вътре ли?

Има полуофициална част за пушачи - Г-образна, отпред и отстрани на уж по-закритата. Но не е на открито, с нещо като дограма е. И от няколкото врати димът е все вътре, реално не са отделни помещения. Сигурно е много удобно за пушачите, но останалите пак кучета ги яли.

Ами, от разказа ти се разбира, че не са виновни пушачите, а сервитьорката. В крайна сметка, въпросните пушачи, очевадно са се съобразили и са отишли в тази част, в която се пуши, не са седнали на твоят маса, за да ти димят. Така че, престанете с това "нас кучрта ни яли". Оплакали сте се на когото трябва, той да взима мерки с разпореждащата се сервитьорка.

Разбира се че сервитьорката ме изуми, ние бяхме приключили темата с миризмата когато тя дойде да се разправя. Една забележка е напълно достатъчна, от втора, трета и т.н. няма смисъл, ако са необходими, спираме да ходим на това място.
Но там са чак досадни от любезност, какво й беше на това момиче не знам, не мога да си обясня защо й беше нужно сама да създава конфликт.

Не знам дали е селско, ама ми омръзна в магазините да ми пробутват почти двойно количество от това, което искам да купя. Последно преди час - искам 250 грама чеснов сос, сипват ми в кутийката явно повече, теглят - 390, питат с половин уста дали да го оставят и се цупят като казвам, че не искам. Как веднъж не претеглиха точно или по-малко?