"Селски" номера и пинизи

Аз се дразня от хора, които се пререждат, когато чакам на опашка в някой магазин, по-точна да бъда - жени. Не вдигам скандал, но е доста нагло, случвало ми се е един - два пъти. Минават пред мен сякаш няма никой.

Ами работа в болница и хората ме търсят само когато имат нужда от записване на час за преглед, информация, когато искат конкретен специалист за който се записва за 10 месеца напред а те искат утре и т.н. Никога не се сещат да ми звъннат на рождения ден, за да ходим на кафе, парк или просто за да чуят как съм. Лично мен това ме обижда и гледам да не го правя. Ако ти търсиш хората само за да ти свършат работа, значи си от хората, които не харесвам.

Рязането на дърва  за огрев и по-точно вдигането на шум при тази дейност е груба селска проява и попада под ударите на закона.
Нарушителите рискуват да бъдат глобени.

Извинявам се, че ще го кажа, но според мен проблемът е в теб.. (по повод звъненето само като има зор).

Напоследък все повече ме дразни, че сутрин пред детската градина на дъщеря ми не малко и винаги различни родители спират точно пред входа на градината, съвсем малко остава да влязат с колата в самата градина. Не е толкова сложно да спрат на паркинга.

Да точно това имам предвид. Давам и примери: имаш приятел IT специалист, не се чувате с години, но му звъниш, когато имаш проблем с компютъра; Приятелка шивачка, която по същия начин не регистрираш за съществуваща, но виж, ако трябва нещо да ти се ушие веднага и звъниш и т.н.

Ако си плащаш, какъв е проблемът? 
Но ако разчиташ да ти свършат безплатно услугата, само защото сте били в по-близки отношения преди 100 години - да, наистина е селски номер. То и сега да сте първи дружки, пак е редно да предложиш поне да си платиш свършената работа, особено ако човекът отсреща влага време и труд. Пък той дали ще приеме - вече е друг въпрос.

Защо ми зачезна поста с наредбата за обществения ред и забраната за вдигане на шум от 14 до 16 ч.? Мигар нарушаваше правилата? 

За мен вашето поведение е по-странно,защо след като можеш и си помолен,"упорито" отказваш да направиш услуга, а след това се чудиш защо не се обаждат,приятелството не е само "да се видим, да се чуем ",а и да можем да разчитаме един на друг.

Дай пример за упорито отказвана услуга.

Първо са правени някакъв брой услуги и в един момент ти светва, че само за това те търсят (протекъл бойлера, някакви токове да се вържат, ей такива, при които само за посещение майстора ти взима 20 кинта)....ооо, не се бъркат да ти платят, да не си помислите нещо. На същите тия мъжа ми беше давал пари на заем (малка сума, върнаха я). Когато ние поискахме 20 лв на заем, защото моя мъж беше сигурен, че няма да ни дадат, а аз не вярвах - тея отказаха. Т.е. услугите само от нас, от тях нищо насреща.
Хич не искам да разчитам на такива, пък да се виждам с тях съвсем!

Селско е да обявиш ореха пред блока за лично свой, понеже ти правил сянка на терасата, и да гониш всеки дръзнал да си вземе орех.

Селско е поведението на леля ми, която беше по чужбините и все някой й е длъжен да й дава пари на заем. Та ме помоли веднъж да взема братовчед ми и да го заведа до града (понеже живеят в село близо до София) за да му направят снимки за бележника. Аз го взех, много ме беше молил да го заведа в мола - заведох го, поигра си, купих му играчки, хапнахме, прекарахме си чудесно и го прибрах. Леля ми пак ми звънна и помоли да оставя 50 лева на баба им, тя щяла да ми ги върне (тя се тупа в гърдите колко е редовна с връщането на заеми и час не закъснявала с връщането им, но винаги се бави и мрънка). Аз й казах, че когато може - тогава, не е проблем. Е, мина година, тя се прибра, не ги върна - добре, не ни трябваха 50 лв. Забременях, добре си бяхме, но решихме да вземем кола и ни се натовариха 5-6 месеца, в които точно едни 50 лв биха ни помогнали. Отидохме един ден и я помолихме, ако й е удобно да ни върне 50-те лева, понеже имаме нужда от тях в момента. Да подчертая, че тя добре се грижеше за себе си - купваше си дрехи, излизаше по заведения. Е няма такъв скандал, била съм казала да не ги връща, тя била много изрядна - казах ОК, не ми се спореше, все пак може и аз да греша. Наистина бях ок с това, казах че няма проблем щом така казва, но тя побесня, разкрещя, започна да заплашва - добре че съм бременна, иначе да ме пребие. Щяла да ги върне и не знам си какво си и не искала да ме вижда повече. Изгони ни и след няколко дена ме повика да ми дадяла парите като ги хвърли в мен. Пълен цирк.. Аз й ги върнах - не обичам някой да твърди, че нещо е негово и все пак аз да го взема. Разправии с посредници - оставих и тези пари, но наистина не ме видя повече. Въпреки че ходим до баба и дядо често, а са съседи - нито един път не съм я засичала.

Не мога да дам, но аз съм човек, който може да отказва директно и понякога се дразня от хора, които поемат ангажимент и после се скатават. Никой на никому не е длъжен и за това е по-добре да си прецениш възможностите и желанието и да си кажеш, че не можеш да помогнеш, а не да обещаваш звезди и после да се скатаваш.

str8, нито отказвам услуга на хора, на които мога да помогна, нито се чудя защо някои не ми се обаждат. За съжаление има хора на този свят, които използват другите и ги търсят, когато ще им се свърши дадена работа, разчитайки на познанството им, т.е. Как' Сийка не предлагат да си платят, а очакват че си им длъжен. Ако можеха да си платят, нямаше да те търсят.

Аз исках точно str8 да даде пример за това каква услуга ѝ отказват упорито - да преценим кое е по-селското в случая - искането или отказът.