"Селски" номера и пинизи

Да си поканя гости и да им се обадя да ги попитам какво ще донесат, това даже и с най-близки приятели не мога да си го представя, дори със сестра ми....

Или пък да правя рожден ден и всеки да ми идва с яденето....

Или си позволявам да поканя гости и готвя от- до и осигурявам напитки (понеже сме в малко жилище никога не каня гости вкъщи, каня в ресторант и настоявам да платя сметката) или не си позволявам и не правя такива селянии.

И като стана дума за гости...Имах едни съседи преди време, те така един следобяд дойдоха да пият чай тук, но им се обадиха техни приятели, че идвали да ги видят и те им казаха пред нас по телефона, ние сме в съседите, апартамент номер 2, елате тук  и се ръснаха още 4 човека, да се смееш ли, да плачеш ли...

Спомням си, че едно време домакинът осигурявваше терен, а пазаруваше, който имаше пари, но това бяха тийн години. Т.е. конфигурацията гостите да идват с благата не е невъзможна, но контекстът на гостито е друг.

Боже, жива да не бях!  По- голяма простотия отдавна не бях чела.
Опазил ме Господ от такива приятели!
Много ми е интересно, те винаги ли са постъпвали така или само в последно време.
Все още недоумявам как им е било удобно да си посикат всичко това.

На гости можеш и да не отидеш , ако те поканят с "поръчки" , които не ти харесват, но какво ще кажете за " Може ли да ви дойдем на гости?" Колкото и да искам да се видя с приятелите си на мен този въпрос ми звучи като " Искате ли да напазарувате за вечеря за 6 човека, сготвите и слугувате в петък (да речем)? В събота ще чистите" Абсолютно по-приятно би ми било да излезем на пицария, например, да се видим и пр. Излиза по-евтино и съвсем нетрудоемко.

Като чета горните, хем ми докривява, че има такива хора, хем се успокоявам, щото пък мен един приятел ме ядосва в това отношение, но така като чета, моето са бели кахъри.

Каня гости (на по-сериозна софра) около 3-4 пъти в годината (отделно се събираме и импровизирано, като тогава аз ще взема чипс и ядки, друг ще донесе бира, трети - нещо сладко, и моделът винаги работи). Когато организирам подобно събиране, винаги правя събитие във Фейсбуук, където каня хората (всички обичайни заподозрени го ползват активно) и в описанието на събитието пиша какво планирам да купя за ядене и какво има за пиене, като списъкът обикновено е почти напълно изчерпателен (месо, салати, хляб, чипс, всичкия алкохол и безалкохолните и съм направила нещо сладко). Отдолу си пиша ако някой иска нещо различно, да вземе (примерно някое сухо мезе, кашкавал/сирене, някакви ядки). Компанията ни е десетина-дванайсет души и ВИНАГИ всеки носи по нещо дребно - може да е бутилка вино, може да е бутилка Кока-Кола, може да са 2 пакетчета ядки, само един НИКОГА не е донесъл каквото и да е. И най-интересното е, че това, че останалите носят по нещо явно не му прави впечатление. На Нова година му поръчах изрично да вземе 2 бутилки бира (не ми се мъкнеха и те, а и до онзи момент покупките ми възлизаха на малко над 150 лв) и той се опита да изклинчи и от тази задача.   Останалите приятели знаеха, че аз ще платя за всичко, щото съм ги поканила, но отново всеки донесе сумати неща - после дояждахме 2 дни. Та му се ядосах на въпросния - той е и човекът, който вече 2 години идва без подарък на рождения ми ден (без едно стръкче цвете дори) и който ми е казвал (беше преди няколко години) колко струва букетът, който ми подарява. Вярно, букетът беше страхотно замислен, но сега като се сетя за ситуацията, направо потръпвам.
Надявам се, че не ви изглеждам меркантилна, просто някакси... не мога да разбера подобен модел на възпитание. То и на другите от компанията взе да им прави впечатление, де.

Редовно се събираме с приятели семейно и с приятелки по женски и или се разбираме кой какво да приготви, или един пазарува, а после си делим разходите. Подобни събирания правим често и не винаги има възможност да разменяме домакинството. Това е без повод разбира се, когато има повод не се товарим. Но и рядко се случва да празнуваме в домашни условия.

Кое е селското на последните няколко поста? Нека не залитаме по "колко често и как каня хора на гости", става досадно вече.

Ето ви селско изпълнение. На 01.01 по обяд се обажда приятелка да си честитим. Така между честитките подметна, че не сме се виждали и аз след кратък консулт с ММ я каня на кафе. Уговорката ни беше за по късно кафе, защото искала да ни запознае с новият си приятел. Пристигна в 19:00 с две торби останала храна от Нова Година и с думите "реших да хапнем и пийнем по случай празниците, че стана късно за кафе". Нейният възлюбен цъфна чак в девет. Та хората си постояха до 5 сутринта. И аз намеквах, и ММ директно им каза, че на следващият ден е на работа. Ами не чуват и това е. Отделно и казах, че бебо е болен и аз непрекъснато го наблюдавам. Нямааааа, стоят си, пийват си и се обичат 

Случвало ми се е нещо подобно веднъж...много гадно, а и детето ми също беше болнаво. Направих 2-3 намека, че не е удобно и по някое време заявих,че отивам да си лягам, защото сигурно през нощта ще ми се налага да ставам често заради дребния. Станах и оставих ММ да се оправя. Може да е било селско от моя страна, ама честно казано подобни номера много ме дразнят... бива, бива нетактичност, ама всичко си има граници.

Прясно, прясно: братовчед ми преди малко получи подаръци за Коледа и Нова година от семейството на баща си, до тук добре, но подаръците се изразяват в малък буркан Нутела - развален, женски рол - он - разпечатан с бонус косъм и женско несесерче. В някои случаи е по - добре човек да не подари нищо вместо да се излага. Страшно ми е селско хора, които имат претенции, че, едва ли не, Господ им се кланя в краката така жалко да покажат колко не ги интересува близък роднина и как грозно се опитват да отбият номера.

Редактирам се: към чудният подарък имало още едни изцапани гащи на ЦСКА + 2 скъсани тениски. Детето не знае дали да се смее или да се обижда.

Това отказвам да го повярвам. 

И аз си мислех, че ме бъзика детето, но ми донесе да видя. Въпросното несесерче е като портмоне и явно е подарък от сватба - Деси и Стефан могат да се поздравят. Гащите явно са прани с някоя розова тениска. Изобщо всичко е за чудо и приказ. Селско е да ги разнасям, но се наистина ми стана страшно странно и малко неприятно.

Не знам дали може да се окачестви като селски номер, но темата е доста популярна и четат много потребители, затова вместо да пускам нова ще се оплача тук и ще поискам съвет. Паркинга на блока ни се е превърнал буквално в паркинг за служебни бусове и пикапи. Хайде, донякъде се преживява, все пак и те трябва да паркират някъде. Проявяваме разбиране  с комшиите. Лошото е обаче, че един-два от тях очевидно не се ползват от повече от месец, гумите им вече са омекнали, но не ги махат. Седят си и заемат място. По-лошото е, че единият конкретно бус е голям и не само заема място за повече от една кола, но е и паркиран така, че на моменти 1-2 от местата срещу него е много трудно да бъдат използвани от кола дори с нормален размер, да не говорим за по-голяма. Евентуално някоя калинка може да влезе и то с повечко маневри.
За мен това е тъпо поведение и за съжаление идея нямам чий е, защото номерът даже не е варненски /няма да задълбавам за регистрацията/.
Знае ли някой дали това подлежи на някаква санкция и ако да - къде мога да се оплача.

Струва ми се, че може да съобщите за изоставена кола. Не знам какъв е статутът на паркинга ви по принцип. Това, че е пред блока, само по себе си не е определящо мисля. Ако пречи или блокира движението, също може да реагирате. Звънни в районното и питай конкретно.

За десетия рождения ден на дъщеря ми част от подаръка от нейна приятелка беше книжка, която моята дъщеря подари на същата приятелка преди 2 години. Не е селско, сигурно е небрежност.