"Селски" номера и пинизи

Може, разбира се. Аз не казвам, че вината е в оператора. Просто казвам, че няма нищо селско е това да се оплачеш от студената пица. И не смятам, че оператора има право да те категоризира като селянин, само защото си отказал неустоимата им оферта да изчакаш времето за още една доставка, седейки си гладен.

Да не говорим, че ако си поръчал нещо за обедната си почивка, докато дойде втората пица може вече да нямаш възможност да я изядеш. Та щеш-не щеш, ядеш каквото са ти донесли. Студено, сурово, като не ти е почивката три часа, какво да правиш? Явно обаче, щом си ял, нямаш право да се оплачеш. Все пак, ставало е за ядене. Вкусно и топло са глезотии.

 И пресен пример от преди минути. Поръчвам храна - няколко неща. Доставката пристига. Човекът ми ги подава в торба и ми казва, че дължа точно, колкото очаквам. Плащам, с добър бакшиш, пожелаваме си лека вечер и по живо, по здраво. Започвам да разопаковам и какво да видя?! От една салата, от която трябваше да има две бройки, има само една. Става дума за салата от 100 грама разфасовка. Т.е. не става да разделя наличната на две.
Проверявам - платила съм две. Обаждам се и виж ти изненада! Вариантите са два - да изчакам да ми я доставят. Кога ще стане? Ами възможно най-бързо, но все пак не могат да кажат кога. Със сигурност до час. Обръщам им внимание, че докато чакам още час, това което вече са ми доставили, ще изстине. Ще ми доставят ли ново? Ами не. Плахо казвам, че не ме устройва, имайки едно на ум, че вероятно операторката още утре ще ме изплеска тук, като пример за върла селяния.

Другият вариант е да отбележат и да ми доставят салатата следващия път, когато поръчам от тях. Това изчерпва вариантите. А реално би следвало да има вариант - не сме го доставили, връщаме парите. Да, ама няма.

Та си мисля, ами те ако всеки път ми забравят по нещо, могат да си ме гарантират за клиент до края на съществуването си. Аз все ще трябва да правя следващи поръчки, за да получа нещото, за което съм платила предишния път. 😂

Та кой е селянинът, че не разбрах?

Редовно китайците пропускат сосовете. Но иначе си прибират парите за тях.

Та кой е селянинът, че не разбрах?
[/quote]

Според мен поне, селянинът е собственикът на веригата, който е въвел идиотски правила. Селяни са тези, които са изработили законите, които му позволяват този произвол

Нещо се засегна лично май?

Първо, операторът вдига телефона и поръчва храната. Колко време ще я готви ресторанта, колко време ще я кара куриера и т.н. не зависи от него.
И защото четеш произволно, казах че е селско да си изяде храната и да иска втора безплатно или да му върнат парите. То така и втората може да е студена, той да иска трета и става някаква безкрайност.
А не знам с коя фирма работиш, но специално в тази, в която работех, ако си поискаха парите заради студена храна или закъсняла поръчка им ги връщахме и беше за сметка на кол центъра, не на ресторанта или доставчика.
А това детето ти да изяде нещо и ти да искаш да ти донесат и още едно безплатно си е пиниз отвсякъде.
Има вариант да му дадеш нещо дребно, докато дойде храната.

И също за пропуснати сосчета, салатки и прочие сме връщали парите на хората. Естествено, че няма да чакаш още 1-2 часа да ти донесат един сос или 100 гр салата.

И друго се сетих, объркват поръчките и на клиент с поръчка за 20 лева дават поръчка за 200, естествено грешката е в куриера, но след малко другия се обажда и всичките 200 са за наша сметка, защото този с поръчката за 20 е омел всичко за 10 минути. И на мен ми се е случвало да ми донесат грешна поръчка, но изчаквам докато ми донесат моята и я връщам недокосната.

Заради нечия грешка е тъпо някой "невинен" да го отнася. Ама рядко се мисли в тая посока.

Онзи с клавиатурата е направил грешка, хич не е невинен. Разликата е, че у нас грешката се покрива от работника, а не се поема от фирмата като част от риска, който е поела започвайки този бизнес.
Ваучер за отстъпка при следваща поръчка е по-добро извинение от разнасяне на храна по няколко пъти.

Lana  е приемер за това как някои обслужват клиенти, без въобще да са вникнали в това как всъщност се работи с хора.
Друго ми стана интересно: какво би следвало да се случи с останалата храна за 180 лв.? Да бъде върната и предложена на други клиенти? Точно такава грешка няма как да стане, защото клиентите не си поръчжат кило кренвирви и да им занесете 10. Объркани са различни ястия. Понякога хората дори не знаят какво партньорът им или приятелите им са поръчали, така че едва ли винаги злонамерено омитат непоръчаната храна.

Пък и аз като евентуален клиент с каквато и да е поръчка хич няма да примра от удоволствие да ми донесат нещо, вече доставяно другаде, било то и "недокоснато"

Няма как да разбереш какъв път е извървяла храната, която си си поръчала, преди да дойде до теб, освен ако не си я сготвиш сама.

И това е така, но все пак за мен е селски номер объркана поръчка да се вземе от грешния клиент и да се достави след това на правилния. Айде като поръчваме храна пък да няма никакъв контрол. Ами представи си доставят ми картофи по грешка, после си ги искат - аз може с мръсните си ръце вече да съм ги опитала добре, но да ги върна за нови. То не че има гаранция, че още в кухнята не са ти наплюли пицата, обаче горното противоречи на всякакви хигиенни норми.

Тук храната я доставят с едни "пломби" на кутиите, които гарантират, че поне след като е напуснала ресторанта, не е докосвана.

Само да Ви кажа, че храната Ви най-редовно обикаля половин София докато стигне до Вас, когато си поръчвате от сайтове за доставка, а не директно от ресторантите. Също така се случва да попадне в ръцете на друг клиент преди да стигне до Вас, но Вие просто да не разбирате за това. Като цяло след като съм работила на такова място, аз храна от общи сайтове НЕ поръчвам. Защото например торти се съхраняват в ОФИС на такива сайтове, защото куриерът я взима в 9:00, няма как да я държи цял ден в колата си, а поръчката е за 19:00 и я оставя в офиса където хигиената не е на ниво, достатъчно за съхранение на храна.

В малките градове не е така, защото поръчките са много по-малко и натовареността е много по-малка.

Аз съм доказала, че мога да работя с клиенти, така че квалификации като тези на krasimilo не са ми необходими, мерси. А въпросните процедури при проблемни ситуации или клиенти, не ги измисля операторът, а неговия супервайзър, началник, мениджър или който е над него като цяло.

Нищо лично, нищо лично но никъде не съм визирала теб конкретно:

"И защото четеш произволно, казах че е селско да си изяде храната и да иска втора безплатно или да му върнат парите. То така и втората може да е студена, той да иска трета и става някаква безкрайност."

Както и да е, идеята ми беше като цяло, че има доста хора, които се опитват да изкярят нещо, било то ваучер или втора поръчка безплатно, при положение, че в голяма част от случаите не са прави или поне не според политиката на дадената фирма.

Лана, останах с впечатление, че си съгласна с голяма част от процедурите. Дори само фактът, че не разбираш, че има проблем, когато поетият ангажимент да се достави нещо с определено качество в определен срок, за мен е показателен. Смешката да се даде нещо дребно, докато доставчикът благоволи да  си свърши работа, даже няма да я коментирам.

Много се вбесявам,когато някой със скъпа на вид кола не дава предимство на пешеходците.Сякаш скъпата кола го прави по-специален и няма нужда да се съобразява с другите.На пешеходната пътека особено,където всеки водач е задължен да спира,ако види,че някой се кани да пресече.Да,сигурно е досадно да спираш например само за един човек,но по принцип е добре да се прави.
Нямам нищо против луксозните коли,но имам против,когато тези,които ги карат,се изживяват сякаш никакви правила на пътя не важат за тях.Такива като онзи индивид,който преди няколко години мина с джипа си откъдето не трябва и блъсна 4-годишният Паоло.

Селска проява (май) от преди ден - два с предистория. Дори съм в размисъл дали и моята постъпка не е селска, вече не знам какво да си мисля и какво да направя.
Всичко почна по Коледа. Предложих да си сложим кутия за коледни подаръци. Някои се посмяха, други се съгласиха, накрая два дена преди последния работен ден сложих една кутия, опакована в коледна хартия на масата в учителската стая с едно послание, че който има желание може да остави подарък за колега(и). И като инициатор аз подготвих малки подаръчета на всички - нещо почти символично - декоративна лъжичка за кафе, опакована в коледна хартия и с късметче във всяко пакетче. Колежки също сложиха - коя късметче, коя малка картичка с пожелание, двама колеги купиха две торби мандарини - дребни неща, които дават настроение. Една колежка пък беше взела торба със свирки - за всеки по една. Както и да е.
Събрахме се голямото междучасие, всеки си взема подаръка, на края на часовете се оказа, че за една колежка подаръче няма. Попитаха ме защо съм я пропуснала, аз казахо, че не е така, дори бях видяла пакетчето с нейното име. И тъй като четирима от колегите отсъстваха този ден от работа аз им взех техните пакетчета, дадох да предадат едното на колежката, която нямаше подаръче, естествено махнах името, другите си ги прибрах. Реших, че е редно аз да си ги прибера, тъй като аз съм ги купувала и подготвяла, отколкото да ги прибере някой друг, както щеше да стане.  И така ...
Ваканцията свърши миналата седмица, работихме три дни, знаете, тази седмица отново на работа и в сряда една колежка ме извика. "Абе, да ми кажеш, кой прибра лъжичката на Иван". Аз погледнах малко странно, защото изобщо не схванах за какво става въпрос. Тя явно забеляза погледа ми и поясни "Ами коледния подарък на Иван, търся го, за да у го дам, но го няма". И аз измрънках, че съм прибрала тези на колегите, които не са били на работа. Тя махна с ръка "Значи ти ще му го дадеш, няма да съм аз" и отмина. При което бях малко втрещеа, защото въпросния Иван го нямаше на Коледа, а датата вече беше 10 януари. Почнах да се чудя какво да правя - да донеса на Иван означава, че трябва да донеса и на останалите. Само че една от лъжичките липсва, защото нали една изчезна и я дадох на колежката. После дъщеря ми си играла с останалите на чаено парти, пита ме детето трябват ли ми подаръците и аз казах, че може да си играе с тях и от останалите лъжички има липса. Не мога да купя нови, защото ги взех от Одрин, а ходене до там не предвиждам тия дни и в шах ... Казах си - който бил, бил, в края на краищата Коледа мина.
Да, ама не ... На другия ден ме спира въпросния Иван: "А ... колежке ... нещо имало за мен някакъв коледен подарък, който е изчезнал". Този път поех смело дъх и казах категорично "Ами подаръците бяха за Коледа, но купени лично от мен и подарени от мен. Колегите, които бяха на работа си ги взеха. Аз прибрах останалите, защото ги бях донесла аз и не исках някой друг да ги отнесе." С това смятах, че съм приключила, чух отговор "Ами добре, не се притеснявай, ако можеш ... " и аз се оттеглих отново размишлявайки доколко селска е историята и колко селянина има в нея. Все още съм в размисъл. В размисъл съм и как да постъпя. Прерових къщата - имам още всичко на всичко две лъжички. Сега да видим как ще разделя 2 купи слама на 4 магарета и дали изобщо да храня магаретата или да ги оставя да  си реват 

За мен Коледните подаръци нямат давност. Аз съм подарявала и преди Коледа и след нея. Как ще постъпиш ти си е твоя работа. Няма да е селско. Такива са ти разбиранията. Селско ми е, че някой е взел чужд подарък. Като прибавим и факта, че е бил надписан става още по-тъпо.