"Селски" номера и пинизи

Това е шега нали?

Продавачките са нагли обикновено в такива случки, собствениците ухажват клиентите, освен ако не са някакви дебили.

Не. Живата истина.
Поне в нашия град все още има малки магазинчета, в които работят собственичките – лелки на 50+ години. Обикновено зяпат по цял ден сериали по телевизора и ако влезе клиент, го гледат като пълен досадник и се стремят да го изритат по-скоро от магазина си. Пословични са с бруталното си отношение към клиентите.
Другия вид са тези, които си имат продавачки, но понякога им се налага да ги заместват. Точно те са тези, които никога не знаят какво има в магазина, къде се намира, да не говорим за спецификите на стоката. Така де, тяхната работа е да прибират оборота, за другото си има продавачки, нали? 
Но най-неадекватни са майките на собственичките – те буквално са от друга планета. Освен че са тотално неадекватни, са способни да изритат с шутове и клетви от магазина клиент, който се е осмелил да оспори качеството на стоката или мнението им за нея.
Наемният персонал си личи отдалече – най-много да говори по телефона и да се прави, че не забелязва клиент, но никога не си позволява да се държи откровено грубо, освен ако не е роднина или любовница на собственика, разбира се. А и си знаят какво имат и какво нямат в магазина, даже и къде се намира.

Не всеки може да продава. Аз познавах едни собственици на бутикче - мъж и жена. Мъжът беше страхотен търговец, като се появеше в магазина всичко кипеше около него. Много пъти ми е продавал и на мен неща - така умееше да ти представи стоката, че си тръгваш с увереността, че си си купил нещо свръхценно и уникално направо без пари. След това тръгна да си прави друг бизнес и остави бутика на жена си - е няма такава стойка. Те си имаха продавачки, не продаваха собствениците, но тая жена стоеше някъде зад щанда с такъв надменен и намръщен израз, че ти се иска да си тръгнеш веднага. Е, скоро след като тя пое нещата се появи табелката "дава се под наем"

Тук има едно магазинче за детски дрешки, много симпатични и на народни цени. Обаче продавачката...според мен е собственичка също, жена на около 60г толкова злобна и намръщена. Всеки път като вляза я чувам как държи тон на клиентите, вкл. и на мен, ако попиташ нещо охка и пъшка, чувстваш се, че си в грях ако питаш за друг цвят и т.н.
Имат сумати шапки, извади ми само 1, да не се преумори, като поисках още щеше да ме убие с поглед.
1 път търсих подарък гащеризонче, влязох видях едно и питах кой размер и т.н е. Благодарих и обиколих още 1-2 магазина. След няколко дни пак се върнах там, исках да го купя и помолих да го видя. "Ама ТИ преди няколко дни не идва ли да го гледаш!!??".
Е, заминах си и повече не пазарувам там.

Не знам къде е "тук", но и в Пловдив имаше едно такова магазинче - в така наречения базар "Илиенци - Пловдив" на Брезовско шосе. Детски дрехи на ниски цени и груба продавачка, не знам дали е собственичка. Отдавна престанах дори да се спирам там.

Аз съвсем съзнателно избягвам магазини за обувки Дима стил - на Пиротска. Има избор, но продавачки са едни агресивни момичета, които не те оставят да си гледаш спокойно, а налитат с въпроси какво си търсиш и кое било хубаво и като си тръгнеш без покупка - гледат лошо. Определено не влизам там заради тях

Мразя да ме атакуват още от вратата. Тръгвам си без дори да погледна. В една месарница продавачката ме дебнеше като в баскетболен мач. Тръгнах си и повече не стъпих там.

Собствениците ги карат да се държат така. И до нас има един магазин за дрехи още от вратата ти се залепя някоя продавачка и не те оставя да дишаш. В съблекалните няма огледала. Като пробваш някоя дреха трябва да излезеш отвън да се огледаш. Обикновено има една продавачка до съблекалните, която още като отметнеш завесата започва да те превъзнася колко добре ти стои, дори и видимо да не ти става. Не съм стъпвала там от години.

Блазе ви, дето се вика. Аз понеже съм дебела, по едно време се нагледах на такива, които още при влизането ми казваха "нямаме размери за вас, не пипайте". Пък че може да търся за подарък за някого примерно, нямаше значение. Виждала съм и обратния вариант (случайно в София) в някакъв търговски център, където е обща площ и отделните магазини са разделени само със стелажите и плотовете на продавачите. На едно място събрали се три броя на лаф моабет, седнали на пластмасови столове и една от тях препречва влизането в едната площ. Застанах отпреде им да гледам през тях дрехите по манекените, гледах, гледах, седналата не се отмести. Аз я изгледах, тя ме изгледа и си тръгнах. Представям си я й прекъсна лафа и да я накарам да стане да ме пусне, пък после да не купя нищо...

Сигурно, но мен определено ме губят като клиент, независимо кой е инициатор.
А да те убедят да навлечеш тясна дреха - може да я сцепиш и тогава ще врякнат да я платиш. На мен лично се е случвало.
Блазе, блазе, колко да е блазе... Мерси, като нито ми знаят доходите, нито колко деца имам, но ме навиват как нещо било много качествено и си заслужавало парите.

Охх, и в нашия град има един магазин за козметика, парфюми, перилни препарати и всякакви такива. Собственикът е толкова отвратителен, че само заради него не влизам. А иначе имат хубави неща. Заседява се доста често в магазина, кара продавачките да следят клиентите, все едно, че си тръгнал да крадеш, не да си избереш нещо. Веднъж цяла лекция ми беше изнесъл на някаква тема, ама с такъв назидателен тон...
Никога, нито като продавач, нито като собственик -продавач не съм си позволила да държа какъвто и да е тон на клиенти, независимо дали са го заслужили или не. Напротив, винаги съм им обръщала страшно много внимание и предотвратявам каквито и да е конфликти. А това някой да дойде и да върне нещо-никога не е имало проблем. То и естеството е такова, че се работи с едни и същи хора и фирми, но се случва и случайни клиенти, неориентирани да влязат. Обяснявам си им най-спокойно на хората, все пак целта ми е да продам нещо, а и хората да останат доволни, не после да ме разправят из целия град как никой да не ходи там, щото има една кисела..... Чувала съм за такава конкурентка, хората не искат да ходят там именно заради киселата собственичка, но само тя продава една конкретна марка в града хората са  без избор.

Спомням  си как мерих едно кожено яке, и не можех да го закопчея, и продавачката ми каза че сега такава била модата, за да стояло добре когато е откопчано. Нарочно си купували малки хората.
Каква съм аз такава демоде, да искам да ми стават дрехите
Ами малките магазини за хранистелни стоки, които са с пирамиди от разни сладки истории навсякъде около касите, направо няма място да се протегнеш, и само да събориш нещо, и оп твое си е.
Като дете бутнах така едни сладки "охлювчета", и те с кутията на земята и се разплуха по пода, казвам "извинете, ще платя", тя ми вика "ти че ще ги платиш- ясно, ама обери нещо ако става за ядене да си хапнеш поне".

Не живея на  село, нито съм родена там  и това, което ще напиша не е поради лична подбуда, т.е. ни най-малко съм се засегнала, но преди да пускате тема поглеждайте в  тълковните речници... Мисля, че темата има за цел да разкрие разните смешни постъпки и като цяло хорската простотия, с която всеки един от нас се е сблъскал по един или друг начин, та в този ред на мисли тук става въпрос за начин на мислене, отношение, държание, култура и т.н., или по-общо казано манталитет, т.е. селяндурски е правилната дума, а  не селски (друг е въпросът, че масово селски е станало нарицателно за всякакъв такъв тип прояви). Не се заяждам..просто мнение.


За да не е спам...Преди години мой много близък роднина имаше голям повод за празнуване и бяхме поканили най-близките хора, като в поканата беше упоменато датата, мястото и часът на събитието (не е сватба, затова го пиша тук, а не в другата тема за сватбените изцепки). Малко преди този личен празник, семейство от поканените гости ме видяха случайно на улицата, заговорихме се и ме помолиха да ги насоча с конкретна идея за подарък. Аз  им казах, че  най-добрият вариант е да му дадат пари, а ако искат да е предметен подаръкът, то да е някакъв сет козметика или само парфюм (става въпрос за млад мъж). Подаръкът не беше нито едно от тези три неща..подаръкът беше очевидно вече подарен халат на въпросното семейство, който не е влязъл в употреба толкова дълго, че чак беше пожълтял от стоене в плика.  За мен това беше селяндурска проява, но въпрос на гледни точки.

Добре, че се разписа на 2276 страница, за да ни го кажеш, първата си.