"Селски" номера и пинизи

Е, как да не се разбира. То се вижда най-често от поведението на родителя - когато той го толерира. Говорим за деца, които са поставени с калните си крака на количката - нали, разбирате, че това е с "помощта" на родител. И не само. Незаинтересоваността /ако има такава дума/ от страна на родителя. Това е най-плашещото.
Моята дъщеря имаше период на тръшкане. 3 пъти го е правила в магазин. Зарязвам всичко и излизам навън. Не смятам, че съм идеална, не давам за пример решението си - просто показвам, че дори за тръшкането си има решение. Неудобно се чувствам, когато детето ми повишава тон, тича и т.н. На мнение съм, че има подходящи места за това.
И да - не смятам, че трябва да има забрана в ресторантите. Просто трябва да има малко мислещи родители!

Ще ви дам и друг пример. Отивам на театър с дъщеря ми - на детска постановка. И сега пред нас са се заредили с бисквити, снаксове и сокове. През цялото време нещо се хрупа, отваря, шуми. Някой сега ще ми каже - не са имали време да закусят, детето е винаги гладно и т.н. и т.н., нали това си е тяхно право - да си се хранят по време на театър - аз не се меся - решение на родител. Но къде отива моето 4 годишно възпитание и обяснения, защо в театър не се отварят храни и не се хрупа?

По стечение на обстоятелствата повечето ми, да не кажа всички, приятелки родиха години преди мен. Техните деца сега са 6-7 клас, а моето е в детската градина. Когато те бяха с бебета и малки деца аз бях волна пеперуда и категорично отказвах да се виждаме по кафета с децата им. Сега също толкова категорично отказвам да го правим с моето дете. Или ще е кафе, или ще е дете. А моята е супер кротка. Но просто на мен не ми е комфортно. Както беше казал един познат преди време - има си време за деца, има си време и за живот. Ами вярно е.

 И аз ей това се чудя. Как да обясня на моето дете, че в супермаркета не се тича, не се яде преди да е платено, не се вози вътре в количката като вижда други деца да го правят. Хем е разбрано дете, умна е за възрастта си, но пак някои неща не може да разбере. Виждала съм как понякога и е ставало обидно от това, че аз не съм позволила нещо, но по-добре сега да ме помисли за лоша отколкото след години да си блъскам главата защо съм допуснала детето ми да стане леке.

Аз давам да се яде, но оставям 1 парче, за да се види какво е изядено (ако е поничка в Лидъл) или носим опаковката на касата. Все пак има охрана, която може да види дали е изял 3, а сме платили 1 
Не го правя всеки път в магазина, но е по-малкото зло в сравнение с мрънкането на едно гладно дете, и то мъжко.

Ето, всеки по различен начин възпитава детето си. На моите при никакви обстоятелства не им давам да опитват, разопаковат и т.н. преди да сме минали през касата. Това е. Сигурно е имало тръшкане и сигурно съм изглеждала незаинтересована един-два пъти, когато са били бебета.
Ако видим деца да ядат в магазина, аз обяснявам, че всеки родител преценява за своето дете на какво да го научи и на какво не.

Не им давам да разопаковат в магазина. Дори много да искат, това си е момент, в който мога да преподам урока за търпението. Дори малко дете може да изчака 5 минути и да разбере целия процес по взимане и плащане. А и не искам разсипване и разливане в магазина.

Аз давам филиики хляб от този Лидълския от топлата витрина. Случвало се е и вода да отвотя да пие когато е била много жадна, но съм виждала деца които гребат в насипните ядки, отварят вафла или бонбони. Ей за такива случай се чудя какво да обеснявам. Аз не бих позволила да си вземе шепа от насипните ядки, само и само да мълчи. Ако не е на кеф, което разбира се се е случвало когато беше по-малка, излизам от магазина.  

Децата са част от обществото, участват активно в него и не могат да бъдат изключени. Тези, които са родители са на ясно, че минават през различни периоди и всеки има различен метод за възпитание. Едната оставя детето да се тръшка, но не отвара бисквитите ( примерно ) преди да ги е платила. Учи го на търпение. Другата за да не крещи и да не притеснява останалите клиенти запушва устата на детето и след това плаща. Двете чупят джуки една на друга възмутени. *Ауууу невъзпитано дете с непукист майка, не съм длъжна да търпя истерии.* *Тая пък не можа да изчака да плати, хубаво го учи отрочето си.*
Няма как да се изведат децата от търговските центрове защото и на тях трябва да им се купуват дрехи и обувки от време на време. Да не говорим, че има много ей такива като мен, които са били със залепено дете 24/7 до момента в който тръгне на училище. По кръчми не сме ходили, на кафета с детски център понякога, но в магазин няма начин да не влезем, трябва да се яде все пак. И като е имало крив ден или кофти период, сцените са се случвали.
А изцепки като гонещите се татко и дете или дете ядящо сладолед/дюнер между дрехите, ... не са чак толкова често срещани. Но пък кисели дами и господа има в излишък.
Скоро имахме случка. Влизаме в магазина за нещо малко. Дъщеря ми беше с ролери и застана до шкафчетата да ме изчака. По едно гледам говори с някаква жена с пазарска количка. Изведнъж въпросната се разписка - на кой е това дете, да дойде родител веднага? Попитах я какво се случва. Не и била давала да си закачи количката. Преместих детето и му заобяснявах леко изнервена, че така не се прави. Изведнъж някой ме чука по рамото *Момиче, не си права. Детето нищо лошо не правеше. Има цял ред празни закачалки, това че тази е станала с левият крак и си търси драми не означава, че трябва да го отнася детето.* И беше истина. От 15 закачалки 10 бяха празни, но тази лелка реши, че трябва да използва точно тази за която се е хванала дъщеря ми. Чак ме доядя на мене си, че не я насметох нея, а и направих деня както се казва.
Както беше писала една дама на предните страници - скоро няма да има кой да дразни киселяците. Децата ще са изчезващ вид. Или ще *преобладават* тези на едни други култури, пред които *особеностите* на нашите ще са цвете.

Аз забелязвам , ново 20 в МОЛ-а до нас. Понеже е тих и спокоен, и никога не е пълен, вече няколко пъти виждам деца с кънки и ховърборди вътре. Вчера едно момиченце на около 5 , гордият татко го учеше да кара кънки. Моя мъж пък се чудеше ,как да заобиколи момиченцето , без да има сблъсък.

С риск да ме заклеймите тука си казвам, че моите деца тичаха и викаха в магазините. За свое оправдание ще кажа, че това е дело на баща им, на който му е скучно в магазина и си намират забавления. И нарочно се гонеха вътре, докато не счупиха 2-3 бутилки вино и трябваше да ги платим. Поспря се малко, само че децата не можаха да спрат и те. Колко съм изприказвала само аз си знам и накрая се принудих да ги оставям в колата докато пазарувам, че се изнервях много. Сега вече са големи и няма такъв проблем а и мъжа ми най-накрая разбра, че така ми прави мечешка услуга, ама мина време.

Защото жените сме по дудненето, а не по радикалните мерки.
И моят син епизодично се засилваше с количката, но контролирано - в най-празния коридор и без нищо чупливо по рафтовете.
А това за кънките и ховърбордите въобще не ме учудва, след като "детенце" на Аня Пенчева влезе с мотор в мол и едва ли е последвало нещо. Нали тати е мутровиден с неясен бизнес, а мама известна, ще го покрият

А, аз си научих урока и съм по радикалните мерки. Отказвам, изхвърлям, пренареждам деня радикално, така че да не гася пожари на момента, а изобщо да не се стига до ситуация. Много съм лоша.

Имахме час за лекар, навън вали. Поръчвам такси, слизам пред блока и още не съм влязла с дъщеря ми, и вече ми правят забележка да не изкаляла седалката?! А аз я бях гушнала да седне в мен, не съм си мислила две годишно да се вози право. Навръшане друг шофьор също ни предупреди и отделно не ми даде да си открехна прозореца на задната седалка. Идиоти!

Това с пързалянето в мола е доста опасно, според мен. Гладка повърхност, стъкло и стълби, чудно как няма инциденти.

Мисля, че отдавна се отклонихме от темата и е време модераторите да направят едно разчистване.