"Селски" номера и пинизи

Казано под секрет разопаковането и яденето в магазина доста често е практика и на самия персонал там. В Германия съм работила в хипермаркети като студентка и редовно съм виждала как се разопаковат и изяждат разни храни от самите служители. После го обявяват за брак и толкоз.

Кристал мислех, че темата е за селски изпълнения, а не за положително мислене.
Далеч съм от това да си слагам на сърце хорската липса на възпитание, но споделих предвид, че все пак това се обсъжда в конкретната тема.  
Не веднъж ми се е случвало да вдигна дреха от земята, без да се замислям на кой му е било сложно да се наведе, ама изпълнението на предния не става по-възпитано.

Мен също ми е правило много кофти впечатление поведението на клиенти в Лидл при промоции на детски дрехи. Буквално приличаха на кокошки, ровещи в прашен двор. И се караха по същия начин. Директно се обърнах и си тръгнах тогава.

А, защо да е задължително след селско изпълнение на някой аз да се впечатлявам и да цъкам с език?

За реалност или за темата говорим ? Защото второто е създадено именно за цъкане с език при селски изпълнения.

А между другото, според мен увеличаването на селските изцепки се дължи до известна степен и на високия обществен толеранс към такива. Но това е отделна тема.

Ами нали се мята за голямата работа да се изкараш по-хитър от другите.
Другото, което ми се набива в очите е, колко вресливо кряска обществото срещу тоя и оня и постъпките му, а всъщност самите вряскащи са абсолютни селски простаци със съответните изцепки. Ама нали е много важно да имаме "гражданска позиция" и да се възмутим вресливо.

Любопитно ми е Вие тук възмущаващите се на селските номера на простолюдието, какви мерки взимате и какво предприемате като видите подобна изцепка? Освен да цъкате с език и да коментирате във форума друго какво викате правите?

Вземам мерки да не я виждам следващия път, като си сменям средата. Въпреки че вече е все по-трудно човек да избяга.

Аз давам поводи на хората да се възмущават - вече казах, че давам на детето да яде в магазин, бутала съм се културно и в Лидъл, докато намеря нужния ми номер.
Детето ми е на 8 и се сеща да хване храната с опаковката, а не с гола ръка. Досега стерилен магазин не съм видяла дори и в чужбина.

Из така наречената "чужбина" положението е същото. Лидл е ниско ниво магазин откъм цени и качество на сортимента. Като такъв си събира съответния контингент клиенти, затова гледки на биещи се за бебешки якета или ботушки за дъжд лелки е обичайна гледка в понеделник и четвъртък, когато пускат новите неща. Обичайно са с очебиен мигрантски произход или местни от най-ниските нива. След тях е потоп - стъпкани, разкъсани, пръснати неща.
Извинявам се на феновете на Лидл и се надявам да не почне сега една дискусия за и против този магазин, щото не е тук мястото. Само казвам, че селското поведение при промоции в Лидл не е български патент.

Наблюденията ми за Лидл в чужбина съм съвсем различни  Зависи от квартала в който се намира, близо да преобладаващо чужденци е мазало, но в нормален немски квартал няма блъскане, хвърляне, ровене. И още нещо, в чужбина новите стоки са в достатъчно количество та да остане и да ги пуснат следващата седмица на половин цена. В БГ не съм наблюдавала такова нещо 

Селски номера е да започнат да ме разпитват нахално за личния ми живот. Няма да забравя преди години, един мой роднина, вече съм стъпила с единия крак в автобуса, а той вика след мен да ме питал нещо, познайте какво, за майка ми,
с кого и къде живеела, така кръвнишки го изгледах и го срязах. Другият ми любим въпрос: каква ми е заплатата. Напоследък и заплатата на дъщеря ми питат, гледат, че пътува много по чужбина, сигурно си мислят, че има богат любовник да я издържа. Прост народ...

 И мен това за заплатата ме дразни.
Само един човек ме пита, за щастие, но пък е толкова нагъл, че чак не е за вярване. Идваше на местоработата ми уж по работа, а после започваше с "Ейй, на хубаво място си се уредила... Ти, сигурно с връзки...? Да взема да кажа на мойта внучка да дойде да работи тука. Колко пари взимаш тука?" Отговарям с "Явно достатъчно, за да работя толкова време тук", а той ми се кара "Не те питам дали ти стигат, говори ми в цифри!!!". Много нагъл дъртак! Накрая културно го изгоних, след като преля чашата с монологът за апартамента ни: "Ей, ма как успяхте вий да се уредите и тоз апартамент аванта да го вземете? Ква е тая врътка такава вашата дето направихте? Уредихте са, значи!" Синът му ми е съсед, но той е от наглите и по цял ден кисне у тях, пред входа и около блока да клюкарства. Та, така ме изнерви с монолога за апартамента, че го помолих да напусне. Представям си как съм изглеждала пред колегите, все едно съм измамила някой и така съм се сдобила с жилище. Всъщност се оказа, че в съседния вход продали един апартамент, който не стига, че по-малък, ами и по-скъп и него го е яд, че сме уцелили изгодна цена. Все едно му влиза в работата... В общи линии -  прост, досаден и нагъл!
Когато бях бременна и аха-аха да раждам се изтърси у нас - теч имали. От нас май било. Вдига скандал. Понеже няма как да знам аз, го поканих да влезе и да види откъде може да е. Обърна де що можа в къщата ми, накрая изкара пералнята, запуши вратата с нея, аз останах в стаята, а той си тръгва. Питам го няма ли да си върне пералнята на мястото, най-малкото, защото не мога да изляза от стаята и отговорър беше "Ха-ха! Не!!!"

Мъжа  ти после не отиде ли да го ошамари?

Има хора, за които чуждата кокошка винаги е патка. С годините се научих да не проявявам търпение и уважение само защото са възрастни. Нервите ми са по-важни.