Аз искам да разнищя тъпите простаци, които въртят гуми и изпреварват с мръсна газ по обходния път за нашия град. В момента тече сериозен ремонт и настилката е макадам, от който летят камъни и се получават уникално непрогледни облаци от бързаците. Даже вчера един нарочно профуча близо до работника със стоп-палка, за да го засипе с камъняк. То бива да си прост, но такава агресия е по тия пътища, че ме е страх да шофирам понякога.
Виж целия пост
"Селски" номера и пинизи
- Публикувана: 18 март 2014, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 15:44 ч.
# 40 545
25 юли 2018, 18:29 ч.
# 40 546
25 юли 2018, 18:52 ч.
В момента се возя в ГТ, на натоварено кръстовище трафик, някаква кола сече пътя на автобуса, шофьорът наби спирачки рязко, пътниците ахнаха...оня простак що псувни отнесе от шофьора, искаше да слиза да го бие, а оня от страх си затвори прозорците на колата. Как може към автобус, пълен с хора, подобна нулева толерантност, бързат...
Виж целия пост
# 40 547
25 юли 2018, 19:18 ч.
Случка от скоро в няколко клона на една и съща банка. По неволя! Клон номер 1 - "Няма как да свършите работа, служителката, която работи на принтера е в отпуск" .Че откога има специален служител, който принтира? 
Клон номер 2- някакъв момък стои и ме гледа, усмихва ми се, усмихвам му се и аз..чакам ...и изцепва "ЕГН-то си кажете" "Е няма ли да ме питате първо за какво съм дошла?!" Не..нулева ориентация къде се намира и защо е там... видях,че няма да ме огрее и отивам в клон номер 3 - Ей тук идва и селското, тъпо поведение, което ме вбеси! Девойчето зад бюрото първо не отвърна на поздрава ми за добър ден, второ не правеше очен контакт докато й обяснявам какво искам, защото беше заета да си цъка във вайбъра, и трето няколко пъти обърка каква бележка да ми даде, повиши ми тон и накрая заяви "Отидете при колежката",отново блеейки в телефона и чатейки.
Не разбирам защо работят с хора, като едно, че нямат желание и социална култура, второ, че са некомпетентни? Какво се случва в банките напоследък
Бях свидетел и на чужда случка - 2 служителки буквално разкараха една клиентка, защото "не можело това да стане", при което шефката ги чу и каза,че всъщност може, а коментарът им беше "Ее айде 'са няма да я гониме". Селски изцепки от страна на служителките 
Виж целия пост
Клон номер 2- някакъв момък стои и ме гледа, усмихва ми се, усмихвам му се и аз..чакам ...и изцепва "ЕГН-то си кажете" "Е няма ли да ме питате първо за какво съм дошла?!" Не..нулева ориентация къде се намира и защо е там... видях,че няма да ме огрее и отивам в клон номер 3 - Ей тук идва и селското, тъпо поведение, което ме вбеси! Девойчето зад бюрото първо не отвърна на поздрава ми за добър ден, второ не правеше очен контакт докато й обяснявам какво искам, защото беше заета да си цъка във вайбъра, и трето няколко пъти обърка каква бележка да ми даде, повиши ми тон и накрая заяви "Отидете при колежката",отново блеейки в телефона и чатейки.
Не разбирам защо работят с хора, като едно, че нямат желание и социална култура, второ, че са некомпетентни? Какво се случва в банките напоследък
Бях свидетел и на чужда случка - 2 служителки буквално разкараха една клиентка, защото "не можело това да стане", при което шефката ги чу и каза,че всъщност може, а коментарът им беше "Ее айде 'са няма да я гониме". Селски изцепки от страна на служителките 
# 40 548
25 юли 2018, 19:24 ч.
Днес отивам към колата си и виждам двама мъже, които си говорят до нея, ама застанали точно до шофьорската врата. Бипвам с алармата, колата се отключва, ония не мърдат. Отварям предна дясна врата, слагам си чантата на седалката, ония още седят. Заставам до тях, пак седят! Накрая ги погледнах твърдо и докарах с безапелационен тон "може ли да се разминем". Е, с голям зор се мръднаха на половин метър колкото да се шмугна до вратата си. Да им завидиш на самочувствието и важния разговор, който водеха на тротоара. Аз пък запалих колата, свалих прозореца и от музиката ми изригна як рок. Набързо млъкнаха докато се отдалеча.
Виж целия пост
# 40 550
25 юли 2018, 20:24 ч.
Аз скоро ходих да си избирам кухня. В магазина потърсих помощ от консултантката. Тя дойде, аз започнах да разпитвам. Тя ме погледна и каза "Ами аз не знам, колежката, която прави проектите излезе по майчинство". Да е жива и здрава, казвам, да я почакам две години, за да си поръчам кухня, освен... Погледът насреща - безценен...
Виж целия пост
# 40 551
25 юли 2018, 20:30 ч.
Селско ли е незнам.Да оставиш децата си на паркинга един час преди да се прибереш за да ти пазят място да паркираш.Като паркира някой те му казват ако може да се премести.При все,че към този час има други свободни места.
Виж целия пост
# 40 552
25 юли 2018, 20:38 ч.
Напоследък каквото прочета в темата и ми се случва.
1 случай - един дядо се изпика под терасата ми, хич не се притесни, че мога да го видя.
2 случай - на опашката пред лекарския кабинет една жена само с въпрос за лекарство се пререди и стоя вътре поне 10-15 минути.
3 случай - даже не знам как попаднах в ситуация да държа вратата на автогарата на двама мъже с куфари.
Виж целия пост
1 случай - един дядо се изпика под терасата ми, хич не се притесни, че мога да го видя.
2 случай - на опашката пред лекарския кабинет една жена само с въпрос за лекарство се пререди и стоя вътре поне 10-15 минути.
3 случай - даже не знам как попаднах в ситуация да държа вратата на автогарата на двама мъже с куфари.
# 40 553
25 юли 2018, 21:04 ч.
А колко по-просто щеше да е още с приближаването да кажеш "Извинете, може ли да се поместите".
Виж целия пост
Днес отивам към колата си и виждам двама мъже, които си говорят до нея, ама застанали точно до шофьорската врата. Бипвам с алармата, колата се отключва, ония не мърдат. Отварям предна дясна врата, слагам си чантата на седалката, ония още седят. Заставам до тях, пак седят! Накрая ги погледнах твърдо и докарах с безапелационен тон "може ли да се разминем". Е, с голям зор се мръднаха на половин метър колкото да се шмугна до вратата си. Да им завидиш на самочувствието и важния разговор, който водеха на тротоара. Аз пък запалих колата, свалих прозореца и от музиката ми изригна як рок. Набързо млъкнаха докато се отдалеча.
# 40 554
25 юли 2018, 21:15 ч.
Е как, те тротоарите са за това, както и всяко друго място, където по принцип хората минават
Спомням си зимна случка, сняг в изобилие, тротоарите в състояние дето и то май е по темата - не са почиствани изобщо, по средата буквално тясна пъртина утъпкана от минаващите, извън нея сняг до колене. Това на оживена улица в центъра на града. Ходя аз по тротоара, но попадам на трима души, застанали да си говорят сладко и заели въпросната пъртина, на метър и нещо навътре от по-широко място, където не биха пречили на никого. Видяха ме че очевидно тръгвам към тях, изгледаха ме и си продължиха. Позабавих крачка, с идеята че биха се отместили на широкото, а не да връхлитам върху тях на тясната пътечка. Ами не, нищо подобно. Спрях се преди да вляза в тясното, поизгледахме се пак и пак си продължиха лафа... На любезна молба да се преместят малко, за да мога да мина, получих коментар че съм нахална А ако напиша това дето чух зад мен след като все пак минах, ще ми модерират мнението.
Виж целия пост
Днес отивам към колата си и виждам двама мъже, които си говорят до нея, ама застанали точно до шофьорската врата. Бипвам с алармата, колата се отключва, ония не мърдат. Отварям предна дясна врата, слагам си чантата на седалката, ония още седят. Заставам до тях, пак седят! Накрая ги погледнах твърдо и докарах с безапелационен тон "може ли да се разминем". Е, с голям зор се мръднаха на половин метър колкото да се шмугна до вратата си. Да им завидиш на самочувствието и важния разговор, който водеха на тротоара. Аз пък запалих колата, свалих прозореца и от музиката ми изригна як рок. Набързо млъкнаха докато се отдалеча.
Спомням си зимна случка, сняг в изобилие, тротоарите в състояние дето и то май е по темата - не са почиствани изобщо, по средата буквално тясна пъртина утъпкана от минаващите, извън нея сняг до колене. Това на оживена улица в центъра на града. Ходя аз по тротоара, но попадам на трима души, застанали да си говорят сладко и заели въпросната пъртина, на метър и нещо навътре от по-широко място, където не биха пречили на никого. Видяха ме че очевидно тръгвам към тях, изгледаха ме и си продължиха. Позабавих крачка, с идеята че биха се отместили на широкото, а не да връхлитам върху тях на тясната пътечка. Ами не, нищо подобно. Спрях се преди да вляза в тясното, поизгледахме се пак и пак си продължиха лафа... На любезна молба да се преместят малко, за да мога да мина, получих коментар че съм нахална
А ако напиша това дето чух зад мен след като все пак минах, ще ми модерират мнението.
# 40 555
25 юли 2018, 21:19 ч.
"Извинете, може ли да се разминем"....така процедирам аз....и когато някой се тътре пред мен, а аз бързам и е тясно. Винаги действа. Понякога ги стряскам...ама го казвам на висок тон, че да ме чуят...
Виж целия пост
# 40 556
25 юли 2018, 21:24 ч.
На касата на Била един тип още малко щеше да ме прегърне, колкото по напред отивах, толкова повече се вреше. Бях без пазарска количка, нямаше как да я използвам за дистанция. Накрая вече плащам, той е на 1мм от мен, даже очаквах да извади той парите от портфейла ми и била картата. Поизгледах го злобно и се усети. А беше млад човек, досега все с "дърти" ми се е случвало. 😁
Виж целия пост
# 40 557
25 юли 2018, 21:28 ч.
И аз така действам, често и с усмивка... но не, нахално било, вие нищо не разбирате
Случва се човек да се заплесне нещо и да не си даде сметка че пречи, такива хора обикновено бързичко разчистват пътя и се извиняват. Към тези дето смятат че не е нужно да се мръднат и че който го поиска от тях е нахален... ами някакси няма как да проявя разбиране, нито пък да им се усмихна.
На каса един такъв господин, висящ на врата ми, наистина го попитах шеговито да плати ли се натиска Разсмяхме се и аз, и той, и касиерката, там поне не ме наругаха, май вече и това е нещо...
Виж целия пост
"Извинете, може ли да се разминем"....така процедирам аз....и когато някой се тътре пред мен, а аз бързам и е тясно. Винаги действа. Понякога ги стряскам...ама го казвам на висок тон, че да ме чуят...
Случва се човек да се заплесне нещо и да не си даде сметка че пречи, такива хора обикновено бързичко разчистват пътя и се извиняват. Към тези дето смятат че не е нужно да се мръднат и че който го поиска от тях е нахален... ами някакси няма как да проявя разбиране, нито пък да им се усмихна.
На каса един такъв господин, висящ на врата ми, наистина го попитах шеговито да плати ли се натиска
Разсмяхме се и аз, и той, и касиерката, там поне не ме наругаха, май вече и това е нещо...
# 40 558
25 юли 2018, 21:29 ч.
А колко по-просто щеше да е още с приближаването да кажеш "Извинете, може ли да се поместите".
Ами тъпо е да се моли някакви си там непукисти, да се мръднат от колата, понеже не се съобразяват с околните и неосъзнават, че пречат.
Виж целия пост
Днес отивам към колата си и виждам двама мъже, които си говорят до нея, ама застанали точно до шофьорската врата. Бипвам с алармата, колата се отключва, ония не мърдат. Отварям предна дясна врата, слагам си чантата на седалката, ония още седят. Заставам до тях, пак седят! Накрая ги погледнах твърдо и докарах с безапелационен тон "може ли да се разминем". Е, с голям зор се мръднаха на половин метър колкото да се шмугна до вратата си. Да им завидиш на самочувствието и важния разговор, който водеха на тротоара. Аз пък запалих колата, свалих прозореца и от музиката ми изригна як рок. Набързо млъкнаха докато се отдалеча.
# 40 559
25 юли 2018, 21:46 ч.
Аз, за разкош щях да им цъкна и паркинговото търсене и да им надуя главите. 
Виж целия пост
Препоръчани теми