"Селски" номера и пинизи

Сервитьорките сервират, не възпитават чужди деца:thinking:

Според мен, принципно, когато си седнал в дадено заведение, заведението е длъжно да ти осигури някаква човешка атмосфера, а не вряскащи тълпи дечурлига. В този смисъл най-редно по мое мнение е да се оплачеш на сервитьорка, а тя да докладва на управителя и да вземат мерки  да направят забележка на родителите. Не е редно да се саморазправяш, когато си седнал, за да се забавляваш

Случка от миналата седмица- отиваме на заведение,бяхме компания от 5ма приятели,на единия обаче майка му и сестра му били на море, а останалите си работим по морето,поканил ги да дойдат при нас,нямаме нищо против,всичко си беше нормално, накрая носят сметката и ние си гледаме кой какво е консумирал и колко пари му струва удоволствието,но въпросните 3ма (момчето,майка му и сестра му) , без да поглеждат сметката оставят 20 лв. за тримата и казват,че всичко е точно.Естествено бяхме оставили есички по някой лев отгоре за бакшиш,като се има предвид , че бяхме в заведение тип кръчма,където се и яде и пие алкохол, незнам как бяха преценили, че поръчаното от тях,коеото включва и храна и напитки, ще е в рамките на 20лв. за трима, при положение ,че сме на морето където е и по-скъпо. Естествено 30-40 лева за сметката не достигаха,а сестра му предложи всеки да даде по 5 лв. и готово,единият от групата каза,че няма намерение да плаща чуждата консумация и да си погледнат в бележката,в крайна сметка всички се бръкнахме и събрахме парите,но си беше много неприятно.На другия ден въпросното момче звъни и пита какво било станало предния ден със сметката ,че не стигали парите, много бил обиден , че му казали да си погледне сметката, те си платили всичко, как можело да гледаме кой какво яде и пие и да му държим сметка колко е платил. Бях изумена не стига, че се правиш на приятно разсеян и другите ти плащат сметката ами си им й убиден. А въпросният често има такива постъпки,било то на кафе за по 50 стотинки или левче,било в дискотека за 2-3 лв. , а ма тоя път вече си беше очевидно. Преди време беше помолил приятел за услуга, да му плати някаква вноска, отива този приятел до тях да вземе пари от майка му за вноската, а тя му дава парите и му казва - "Нали имаш пари в себе си , че има такса 1 и нещо?".
Като си помисли човек 2 лв. не са нищо ама , ако нямаш пак са много, а и нестига ,че услуга му вършиш ами и таксата да му платиш. Друг случей - въпросният младеж моли приятелят ми да му услужи с колелото си да го ползва ама за няколко месеца,докато е на морето, не за ден-два , той нали си е мека Мария се съгласява,отива до еконт и му звъни да пита за адреса,а въпросният младеж му казва да плати доставката,че бил нямал пари,голяма наглост. След няколко месеца (2-3) му праща обратно колето пак по Еконт , с няколко повреди, неизправно за каране и на всичкото отгоре доставката се поема от получателя,направо бях потресена, още не могада разберя моя приятел защо продължава да излиза с такъв човек и защо не му отказва подобни неща.

Събирахме се години наред голяма компания на кръчма, и винаги накрая не достигаха парите. При нас беше още по-зле, защото не си тръгвахме всички заедно, а който си тръгва, оставя пари по собствена преценка. И който останеше последен, редовно доплащаше. Това обикновено се падаше на един човек, който все призоваваше да се оставят повече пари, беше му писнало да доплаща. Накрая май открихме, че цената в менюто за мин. вода е на чаша, а те ни носят бутилки, голямата част от разликата беше оттам.

Това с плащането на общи сметки на заведение е често срещано.

Имаше един екземпляр на една от бившите ми местоработи - искаме сметката и всеки си смята това, което е консумирал, като закръгля сумата с 1-2 лева - да има и за "бакшиш".
Въпросният екземпляр взима накрая парите, гледа касовата бележка и оставя разликата. С точност до левчето.
Случвало се е да изконсумира нещо да кажем за 30 лв., а с този номер плаща не повече от 20 лв.
То така или иначе сме решили да ги дадем тези пари, но не и за да изхранваме него...

Ще ходим някъде с кола - всеки дава по някой лев за гориво. Той в последния момент се присъединява. Съответно не смята за необходимо да даде пари.

Купила съм си бисквити в офиса. Без повод, да си ги хапна ей така! Съответно давам на всеки да си вземе и си ги оставям на бюрото. Излизам за половин час, като се върнах - бисквитите изядени... Пак от въпросния.

В офисите винаги има едни ненаяли се екземпляри, обикновено доста критични кулинари, ама винаги след като изконсумират ( изплюскат) всичко.
При мен се получи още по-брутално. За първото дете поръчах нежни ванилови мъфини с глазура и вкусна питка със сирене за ВСИЧКИ колеги в офиса (20 човека). Дадох пари на една колежка да купи напитките. Почерпката я поръчах от кварталната пекарна, от която поръчват всички майки и е горещо препоръчана. Работеха с качествени материали, истински яйца, брашно, масло....Не беше евтино - дадох около 100 лева. Хората директно доставиха вкусотиите в офиса. Един колега, с когото за капак живеем в близост се изтъпанил насред всичките 20 човека и заявил, че съм направила поръчката от долнопробна квартална пекарна! След което се почерпил, разбира се. Няколко колеги ми звъннаха, дискретно ми разказаха за изцепката на онзи селянин и заявиха, че почерпката е била вкусна и обилна.
Познайте с какво почерпих в офиса за второто бебе - една кутия бонбони и дотам.

Хм, добре че нямам такива познати. Но тъй като съм директна няма да си замълча, т.е. първите няколко пъти сигурно ще си замълча, но като видя че е тенденция ще си кажа на висок глас пред всички. Не че му пука на келеша, ама ей така за спорта. На идиота дето върнал неизправно колело ще му кажа, че е кофти, че така се е получило обаче понеже ми трябва пък той го е почупил, очаквам да си поделим разходите за ремонт. Периодично кято го срещям бих му напомнила да не помисли, че съм забравила. На хората с 20-30 лв. бих обяснила, че тъй като всички с е си видяли сметката, а не излиза, то да си я прочетат, че може да са сметнали грешно. Ако все пак настояватбих казала, следващия път ако очакват някой да ги черпи да предупредят, защото не сме си предвидили в бюджета тяхна издръжка.На човека дето си прибирал бакшиша също бих обяснила за какво служи бакшиша и че не го оставяме за него, а за сервитьора, ако иска следващия път да ни сервира. Да, язвителна съм, но такива хора трябва да се почувстват неудобно. Особено ако не са ви близки, защо си мълчите?

 Аз също не бих търпяла подобни екземпляри в обкръжението си, ако става въпрос за приятели. Нерви за разправяне с чуждата простотия нямам.
Ако е колега, бих го поставяла на мястото му при всеки удобен случай.

  И мен ме дразнят такива хора. Преди често ми се случваше близки да ми искат пари. Например отиваме някъде и си купуваме нещо поотделно, но някой решава, че аз трябва да платя всичко и се почва "дай ми еди колко си сега да не развалям; после ще ти ги дам" и после ги забравят и на мен после ми е неудобно да си ги поискам, особено с една братовчедка редовно се случваше.
   Последния път така и с приятелка "плати ти, после ще ти дам, сега да не развалям" и аз й викам "ами ще си платим отделно" и всичко беше наред. Да не развалят ама аз оставам без пари. На колеги като съм давала им напомням без проблем, имаше една нахалница дето един месец се правеше на луда за 5лв. и накрая след много напомняния ми вика "на ти ги" Не стига, че съм й услужила и ми ги връща след месец и се държи като някоя ..., ами аз не съм й длъжна.

Имахме такива приятели в компанията, но с времето окапаха. Най-любимо ми беше да се съберем на излет, пикник или нечия вила, да дойдат по-късно, след пазаруване, приготвяне, салати и барбекю и да седнат да се нахранят. После бяха първи и при тръгването си. Това да помогнат с разчистване и миене, с покупки, забрави!

Ама къде ги намирате тея...
Имах на една работа колежка, която все молеше да й вземеш нещо като излизаш за обяд. Дотук добре, но като й го донесеш все излиза, няма я на мястото й, я в тоалетна, я в кухня, я някъде. Оставят и храната и после забравя да плати. Та отивам аз първа седмица и са намери едно момуче да ме предупреди. Викам е как така, ми така, внимавай. Та въпросната ми поръчва да й взема сандвич като отивам за моя. Идвам нея я няма разбира се, оставям сандвича с касовата бележка и й го ограждам. След няколко часа я виждам и както имаше други колеги наоколо и викам: а тамън оставих ти касовата бележка на бюрото, оградения е твоя, другия е моя, сега умаш ли, че тамън минавам оттук? Ми даде ми ги, другите викат после ейй как тъй си я излъгала. Викам не съм, просто не си мълча. А тя беше много изненадана, че аз на една седмица се осмелявам да я питам и то пред други хора. После не ме е молила да й взимам нищо, ама аз и не се задържах много там

Аз пък имам една приятелка, която почти всеки път като се виждаме, все е забравила да  си изтегли пари и няма пари в брой. А си говорим за уговорка, която се знае от седмица, защото е винаги в едно и също заведение, в което може да се плаща само в кеш , в един и същи ден от седмицата. Та, черпих я известно време, после ми писна и започнах да си смятам консумацията до стотинка и да си нося точно толкова пари, колкото струва. Интересно, както нямаше пари в брой, винаги се оказва, че има нещо, забравено някъде из портфейла. С едни семейни приятели пък всеки път, когато се събирахме без повод,  винаги пазарувахме заедно. И всеки път така се получаваше, че те имаха 1/3 от сумата, а не половината и винаги стигахме до" после ще се оправим". Е, от толкова оправяне стигнахме до там, че вече 3 години не сме ги виждали и чували 😆

В началото когато се запознахме с ММ много ме дразнеше, че излизайки с негови приятели, сметката се делеше по равно.
Ама няма значение дали аз съм яла само салата, а другите са пили 3ракии...всеки даваше една и съща сума, разделена на броя хора.
Няколко пъти така, при което аз не издържах и започнах да си взимам бележката, смятам нашата консумация и оставям колкото сме изяли, изпили.
Другите погледаха, погледаха и след още 1-2срещи започнаха и те така да правят.

Ние и досега правим така, с едни приятели от ученическите години. Никога, никой не си е смятал до стотинка. Трима - на 3; четирима - на 4; 3 семейства - на 3  и т.н. Как ли па нема да дебна, дали френда е пил една бира в повече от мене и дали жена му е пила една вода повече от мойта.
Всъщност и с познати, по-добри, че и не толкова близки, процедирам по подобен начин. Е, прави ми впечатление, ако е нещо съвсем фрапиращо, 1:5, да речем.

Да бе как ли пък да не плащам на някой петте ракии, при положение, че аз съм пила кола примерно. Приятелите са си приятели, но сиренето е с пари. Ние имахме такава случка на една Нова година. Бяхме на домашно и при пазаруването се оказа, че водка пие само ММ и то не кой знае колко скъпа, да ама другите пият уиски, определена марка за еди си колко пари. Е разделихме по равно, но от тогава като ходим някъде заедно ние с ММ сме си на отделна сметка.