"Селски" номера и пинизи

Да си призная, когато преди време една топка влетя в салатата ми, беше трудно да игнорирам. Да ѝ се насладя, още повече.
О, ама това беше господинът, който преди време обясняваше, че ако пристигне пред лекарския кабинет заедно с детето си, ще направи чудеса от храброст и ще накара всички чакащи да пуснат детето му пред тях. Той е пропуснал частта с поведението на обшествено място още в първите седем.

Аз разлика правя не съм малоумен.Пак казвам и не отричам че има деца без възпитание и сигурно идват в повече на някого.Но не може да забраниш на дете да дивее.Колко забележки сте отправили към родителите им?Или само мърморене под носа.И аз имам нужда да изляза навън да хапна нещо с приятели и какво да си вържа децата пред ресторанта ли?

Ами представете си че и останалите, дето се оплакват, смятат че "и те имат нужда" да прекарат вечер на спокойствие с приятели. Те ли трябва да излязат пред ресторанта, ако някой вътре им пречи? Независимо на каква възраст.

Не да ги вържеш, а да ги възпиташ. А ако не можеш да ги възпиташ, да не ходиш там с тях.

НЕ лъжи!Написал съм че поради не добрата работа на доктора в детския кабинет ме накара да отида в другия да взема нещо за детето няма да чакам.Не си съчинявай.

Аз лично съм написал ;че се съобразявам.

Как да не можеш?! Ако ти не можеш да му обясниш какво поведение е адекватно в различни ситуации, другите не са длъжни да търпят невъзпитаното ти отроче. В крайна сметка има време и място за всичко.

Стигат до ушите и още как. Има деца с изключително пронизителни гласове, когато се разкрещят. А когато тези са повече от 2, става непоносимо. Това поведение е нито е възпитано, нито е допустимо на такова място. Както вече споменах, била съм на достатъчно детски рождени дни, за да твърдя, че деца могат да си играят и да си щуреят без да скапват вечерта на всички около тях.

Виж сега, ще ти го обясня много просто, за да ме разбереш. Живеем в демократично общество. Това означава да имаш свобода на действие и мнение, но и задължението да не нарушаваш тази на другите хора. Човек отива на ресторант, за да се отпусне, да хапне,  да пийне, да побъбри с компания. Едва ли има желание да става част от играта на група свободно тичащи из заведението деца, които се крият под стола му, дърпат покривката или крещят като индианци до ухото му. Има родители, на които им е важно детето им да е свободно да прави каквото иска, но това място не е ресторанта.След като децата са станали част от обществото, следва да спазват установените там правила.Родителят е този, който предварително обяснява какво предстои да се случи в ресторанта и какво се очаква от детето. Това е то, възпитанието. Ресторантът е място за възрастни и ако в него няма предвиден детски кът, децата би следвало да спазват правилата за възрастни. Въоръжавате се с търпение, взимате книжки за оцветяване, някакви тихи игри, разхождате се с детето, когато му омръзне да седи на стола... Щом сте отишли с дете, вие носите отговорност за него. Да, кофти е, че не може да се отпуснете спокойно с чаша вино в ръка, но детето ви е приоритет, нали така? Да не говорим, че когато децата препускат като хуни, без контрол от възрастните, може да се случи и инцидент - да блъснат сервитьор, да бъдат залети с гореща супа, да се счупи нещо, което да ги нарани...  „Моята свобода завършва там, където започва свободата на другия.” - на това е важно да научим децата си.

Друга случка имах аз в ресторант с детето - в училищна възраст е.Седи си с нас на масата, не дивее, нямаше и компания, която да го провокира да лудее. Но в един момент тръгна към тоалетната и изведнъж някакво куче се разлайва и една госпожа почва да му вика да се маха, че дразнел кучето. Той се върна при мен, станах да го придружа и директо потърсих управителя и му казах да се оправя с клиентите си с кучето. Връщаме се към масата, това куче пак се разлая и като почна да лае няма спирка. Незнам какво се разправяха от заведението с тези клиенти, но ги изнесоха доста набързо.
А почнах да си водя децата по заведения като реших, че все пак съм набила достатъчно маниери за поведение на обществено място.

Е това с кучето в ресторанта си е баш по темата тук...

Аз съм съгласен с написаното.Нося отговорност за постъпките на децата също ако се наложи мога да се извиня.

Аз пък имам наблюдения, че когато съм някъде с децата ми имам много по-голяма поносимост към детските викове и тичане из заведението. И обратното, когато сме оставили децата някъде и сме излезли "като големи" детските шумове ме дразнят повече. Та, истината е някъде по средата. Нито найшите деца са най-добричките и възпитани, нито чуждите са най-големите зверове с неглижиращи ги родители.


И да споделя нещо друго което днес много ме втрещи. Бяхме днес с децата в Борисовата градина и се засякохме при Слона с деца от няколко летни занимални. Толкова мръсен език не съм чувала и от изнервените шофьори в задръстванията, и това от 8-9 годишни деца. Много се чудех дали не трябва да обърна внимание на възпитателите от занималните, но взех че си замълчах. Какви ли пък лостове за въздействие биха имали тези възпитатели?!

О, всеки ден е с нов репертоар откъм псувни и т. н. Започна се от предучилищната, и не, не е от нас вкъщи проблемът, да псуваме и говорим мръсотии.
Днес новият лаф е За протокола- ходи на занималня сега, лятото.

qrye ,мъжа беше уважаван човек, това е едно бабе, което ми обясняваше как да си простирам прането, с еднакви на цвят щипки. Най-вероятно е нещо като негласна забележка.