"Селски" номера и пинизи

В един друг коментар бях малко по-образна, но от уважение към родилките спестих "разпраните трътки". И да, за българските болници става въпрос. Тия, в които масово се ражда.

За мен кой и кога ще ти идвам на свиждане е решение на майката и бащата , а доколко имат глава на раменете е отделен въпрос. Когато отидох да раждам и 2-те си деца бях в самостоятелна стая и аз , изрично трябваше да дам съгласие дали да присъства бащата , след раждането бях оставена сама с детето като го взимах в неонтологиятя,  за да мога да се наспя и почина. Свиждането беше след2дни по моя преценка,  ограничено 5 мин .

Колко страници горе-долу мислите, че ще отнеме, докато половината форум се изреди да разкаже, как, къде и кога са раждали те И техните близки, приятелки, познати и непознати.

Към 100тина някъде 🤣
А на мен пък ми е чудно, какво пък толкова драпат да гледат едно новородено. Снаха ми като роди, пратиха ми снимка и толкоз. Май беше на 2-3 месеца, като ходих да ги видя 😄

Пък моята сестра, като роди, не съм ходила ни на раждане, ни на изписване. Когато тя прецени и ни покани, тогава.
А когато аз родих, не е идвал никой на раждане и само два комплекта баба/дядо, и то щото нашите имаха кола, да си ме приберат. Качиха се за пет минути, и кой откъде е. 
После гледах бебе редовно, ама то това е друг въпрос.

Аз пък искам да попитам що за ненормалник ще иска да гледа после филмче от раждането?! Не знам защо държат да го увековечат ама за мен абсолютно нищо красиво или сантиментално няма в тоя процес, което бих искала да запомня, камо ли пък да го гледам после пак!  При секциото - кръв и разрези, при нормалното - крясъци, напъване, пот и една мъчеща се родилка, на която не рядко й кръвясват очите даже и мяза на Дракула. Айде няма нужда.

Дай на народа кръв и зрелища,това ги кефи Хай.За нас,че не е ок,масата иска друго.

Кви сте антисантиментални начи. Раждането на детето е най-хубавото нещо в живота на една жена. Много ясно, че ще иска да си го гледа после, даже ежедневно.
Голяма работа, малко кръв и викове.

Направо не ми се мисли, ако реши някой ден и на детето да го прожектира...

Ти как мислиш? Ей това поколение с био пелените, безкрайното кърмене, киноата и биото, след няколко години ще си изгледа клипчето от раждането, може би с full frontal view, и после тия хора ще ги изпуснат в обществото, където от мъка и депресия ще изпоядат всичкото суши и за мен няма да има...

Очаквам поколение или от много просветлени хора, или от серийни убийци, за които и Фройд не е мечтал какви травми може да нанесе майката.

Ще ги гледат дечурлигата, много ясно.
Хем ще има, вижте чудото на зараждането на живота, хем ще се прокара лайтмотива, на какви мъки се е подложила мама, за да ни даде живот. Как да не я боготворим после.

Нищо не разбирате вие, нищоооо.

Аааа, ако искат да видят чудото на зараждането на живота, трябва да си увековечат за поколенията и първата брачна нощ.

Дами, не съм влизала скоро в темата и не знам дали е повдиган наскоро вечният въпрос за пререждането на опашки, но вчера бях силно впечатлена от един такъв прередил се и влитам, бързайки да споделя.
Разположението на касите в магазина е в редица, както е обичайно. Пред касите минава пътека, а след нея са наредени поставки за стоки с височина около метър, с разстояния между тях. На самата каса могат да застанат двама-трима души, а останалите се нареждат назад между поставките или направо на пътеката.
Аз стоя между две такива поставки от едната страна на пътеката, а жената пред мен е вече от другата страна на пътеката, непосредствено до касата. Аз - с дъщерята и количката с бебето - не стъпвам на пътеката, за да не пречим да се минава напречно. Зад мен се нареждат още хора. Отстрани по пътеката се появява и застава пред мен индивид от мъжки пол, възраст вероятно около 40, нормална външност без видими белези на див селски простак, които не знам какви трябва да са, де, както и без видими белези на психическо разстройство, които, разбира се, също не е нужно да ги има, тези неща не ги пише на челото.
"Господине, не ме пререждайте" - казвам аз. Честно - точно това бяха думите ми, с обръщение "господине" и на "вие". Агресията в тона, ако изобщо я е имало, също не мисля, че е била твърде в повече.
Тоя се обърна, измери ме с поглед и заяви:
-Като ти шибна един...
Сега, ясно, че не всеки, на когото му е казано да не прережда, реагира с "да, разбира се, извинявам се и веднага ще се преместя". Някои вероятно започват да твърдят, че ти си след тях, други не обръщат внимание, третимго дават обидени... но такова не очаквах. Искрено се  -нах и успях само да му кажа, че е малоумник (да, да, знам, че и аз съм простачка като него, не е нужно да ми се казва ). На малоумника видимо не му стана приятно, но в това време един възрастен мъж за мен му обясни, че наистина съм преди него, а някакъв друг, може би брат му, приличаха си, го извика на друга опашка, та ми се размина шибването на един или повече, макар че известно време след излизане от магазина се оглеждах да не ме издебне в гръб.

В тоя същия магазин преди време слушах емоционална тирада на една от обслужващите витрините за храна по въпроса колко е прост българинът: то тъпо, то не знае от коя страна на витрината да застане! Може и аз да съм от тези тъпите, дето не знаем къде пред касата да застанем, но... толкова пък бива ли...   

Виж сега, той ти прави услуга. Трябва да ти добиеш безочливост за редене на опашки. Я за занималня, я за нещо друго, където борбата е жестока Това е било малко обучение.

Тоя много боен бил. Така е, Магдена. Майка ми навремето един на пазара направо искаше да я гази с камиона. Тя обаче хич не се притесни и му предложи да опита.

Преди няколко месеца в аптеката някакъв наглец се държа ужасно с аптекарката. Докато тя обслужваше друг клиент, той нахълта в аптеката и се провикна към нея с въпрос дали имали еди-кое си лекарство, че да знаел дали да чака. При учитвия й отговор да я изчака поне да обслужи клиентката на касата, онзи съвсем избухна и започна да сипе обиди към нея, към аптеката, да се жалва от болния си дядо, от цените итн. Жената до последно запази самообладание. Не знам ако бях аз, още на първото изречение щях да го отпратя навън да си охлажда страстите.