"Селски" номера и пинизи

Като бивш преводач и преподавател, понякога правя преводи и преподавам без да взимам пари - но или за кауза, или за приятели/роднини. Помагала съм и за изпити, но никога не би ми хрумнало да държа изпит вместо някой друг. Не мога да си представя колко трябва да си нагъл, за да поискаш подобна ъъъъ услуга. Добре, че нямам такива приятели. Селско отвсякъде.

Мислех, че има разлика между това да помогнеш на някого да се подготви за изпит и да участваш в измама, вземайки изпита вместо друг човек.

Явявала съм се на присъствен изпит вместо друг човек. Не приятелка, а позната на приятелка. После се чувствах много кофти. Че съм помогнала на някаква тъпанарка и съм изяла мястото на някой по- кадърен човек. От тогава отказвам подобни услуги. Да обясня, да помогна- да. Но да давам картбланш на некадърници и да участвам в измама- категорично не.

Учих в чужбина и една приятелка, която е съвсем различна специалност, ме помоли да и напиша доклада за края на годината. Отказах ѝ, а тя моли да питам дали баща ми ще ѝ го напише (той преподава по още по-различна специалност). Малко се нацупи, но в крайна сметка сама се оправи.

Това с доклада съвсем не мога да го схвана, то бива наглост, бива... Много ми харесват подобни индивиди, които като им откажеш, питат дали случайно някой твой роднина/приятел не може да свърши задачката. Откъде-накъде баща ти ще й пише доклада?! Поне предложи ли това момиче нещо в замяна, от кумова срама?

Баш селски пинизи са последните, които коментирате.
Има хора, които сякаш живеят с мисълта, че целият свят им е длъжен. И постоянно искат някакви услуги от някого и чак се цупят като откажеш, все едно си длъжен.
Аз откакто се научих да отказвам учтиво и да отстоявам мнението си направо се преродих!
Разбира се, няма лошо човек да помогне когато може. Правила съм го и ще го правя.
Но някои са просто нетърпими.

Имах преди време случка с едно момиче, което ме попита дали мога да и помогна с превод на някакъв текст на английски. Казах и, че ще и помогна, само да обясни какво точно е. При което ми се изпраща един ферман от няколко двустранни листа А4 и трябва да се преведат на английски от български... Еми отказах. И то не само заради терминологията, а просто защото ми се видя много нагло да искаш от някого да работи с часове безплатно за теб.
Това все едно аз да отида при някоя счетоводителка и да я помоля да ми приключи годината безплатно, защото, нали, тя от това много разбира и за нея е фасулска работа. Кво пък толкова?!?
А пък и аз не съм преводач, просто знаят, че разбирам английски (но все пак го владея в някаква средна степен, а не до степен да пиша фермани включващи терминология, която е чужда за мен).

И три пресни случая имам от съвсем скоро (не със преводи, а със съвсем други услуги) , отново на хора, които искат нещо да направят и уж в началото се търси съвет само, а после някак си решават, че що пък аз направо да не свърша тези неща от А до Я.
Двете разбраха от раз, третата е особено настоятелна, но не знае пък аз колко настоятелна мога да бъда в отказите си. И накрая съвсем ще я сиктирдосам, че пък на нея колкото услуги съм правила (без да съм искала нищо в замяна)...

Не знам как е възможно хората да имат такива характери... Аз съм другата противоположност - много ми е трудно да искам услуги от хората (дори и от по-близките). От ММ и от майка ми само мога да искам постоянно някакви неща, но те все пак са ми семейство.
Но щяло нещяло да крънкам от познати и приятели да ми помагат с връзки, с услуги, с работа и с каквото и да е - еми неудобно би ми било.

Не 😆

Абсолютно, някои хора са ми повече от странни - "Днес трябва да отида от гр. А до гр. Б да си вея д-то, ще звънна на Гошо да ме закара!" За заплащане никъде не се споменава, Гошо дали има други ангажименти - все тая...

Не знам дали се зачислява към селските прояви, но един познат веднъж се самопокани у трети лица Бяхме се заприказвали с него и той ме попита какво правят г-н и г-ца Х, че не бил ги виждал скоро. Отговарям, че са добре, а той ми казва "Супер, може да се съберем някой път в апартамента им!"
Тук следва да уточня, че бяхме малки, а  г-н и г-ца Х имаха достъп до обзаведен и към онзи момент необитаван апартамент, сиреч място за купон. Е, събирахме се, но е излишно да казвам, че този пич не го поканихме.

Ох, на мен болна тема ми е това, че имам книжка и кола. Цял живот страдам, че все някой ме търси да го закарам някъде. Не, че ми пречи, обаче много "познати" направо прекаляваха. А най-любимото ми беше, когато бяхме от скоро гаджета с ММ, той нямаше кола, аз имах и всичките му тъпи приятели ежедневно му звъняха  да ме попита дали може да ги закарам някъде. А той, мека Мара, при него няма случай да е отказал за услуга, все да помогне...
Та последваха няколко скандала по тая тема, първо че не съм такси и второ, що, аджеба, постоянно питат НЕГО, а не мен, като аз трябва да отделя от времето си да ги закарам. Бях луднала. И то възползване на макс, не за 2-3км, на 200 км са мрънкали да ходя да ги карам. И по нощите, по никое време..
Реших си проблема като започнах работа и ми дадоха двуместна служебна кола. Продадох си личната, и сега, сори бачка, ама ми е служебна, няма как. Пък и него го научих, че не съм такси и че не ми дреме кой къде трябва да отиде.
Дори като го пиша това се ядосвам.

И ММ е същия. Само дето при нас не е за каране, а за инструменти. Постоянно прави нещо в къщи и си купува всякакви инструменти. Приятелите му се изучиха да искат, ама ако не си ги иска, не се сещат да връщат. Единия си ремонтира новия апартамент, другия на приятелката си къщата, третия реши майстор да го раздава, пък има само една маламашка. Изкара сума ти пари от една къща, пък един инструмент не си купи. ММ нали дава, за какво да си купува. И да не помислите, че съм дребнава. Не ми е проблем че дава, а че когато иска да свърши нещо в къщи не може. Винтоверта е в Боби, ъглошлайфа в Мишо, фазомера в Иво.... И неговата работа все не свършена в почивните дни. Събира си инвентара и посред нощите дупчи дупки и шпакловах стени. Добре, че сме в къща. Върха на наглостта беше, когато му върна "Стоян" една бъркалка (не знам как се казва), цялата в засъхнал цимент. След два дни му звъни да го пита дали пистолета за боядисване върши работа, защото щял да му трябва. Няма може ли, не може ли, ще ти трябва ли. Аз мълча и чакам да го видя до кога ще ги изтърпи.

Ами научете се да казвате Не. Той ако не е отказвал, откажи ти, какво ти пречи?
Как ли пък ще развозвам някакви на 200 км

Мдаа,  това при наличие на всякакъв вид транспорт, но принцовете и принцесите все трябва да са с кола, как да се качат на автобус при плебса... Най-готино е като като питат някой друг вместо теб, тук мъжът ти наистина е искал да помогне, но не го оправдавам. Това все пак са си твоите кола и време, да беше казал да се свържат с теб, пък ти да ги сиктирдосаш

Малко офтопик, почти съм го научила да отказва. Иначе да, казах в един момент от тук натам ако някой иска превоз да ми се обади лично на мен, съответно молбите за услуги намаляха много, защото те знаят, че ще откажа и че съм гад и няма да мине номера. Точно затова пробваха през него, защото си мислят, че на него няма да откажа както на тях. И за пари назаем вече първо ме пита удачно ли е и може ли , защото изгоря няколко пъти и видя, че съм права, когато мрънкам да не дава на господин Х, щото му трябват за някоя тъпотия, примерно..
Просто си ми е добра душица, помага, съдейства, кръв ходи да дарява два пъти за последната половин година за роднини на познати, но трябваше да му поставя някакви граници. Той сякаш не може да приеме, че хората са използвачи, гадни, долни и мръсни, защото в себе си няма нито едно от тези качества. Та така, извинявам се за офтопика

А и още нещо грозно и селско, за което се сетих. Преди няколко дни в група във фб "Забелязано в..." за моя град, една дама беше пуснала пост, че търси доброволци да дарят кръв за татко и. И отдолу коментари: "Kolko davash", "Davate li pari za edna priqtelka pitam ne za men"
Повръща ми се от такива хора.

ММ се отучи да дава инструменти. Мрънках му много за едни съседи, които намират пари за пиене, но нямат за една отверка да си купят. Върхът на наглостта беше когато единият дойде да иска инструменти и машинки, че да ходил да работи на някого и да изкарва пари. Не му даде тогава, каза, че и на него ще мъ трябват, беше бесен. После даде на друг съсед, с когото сме си правили услуги понякога, една машинка, май ъглошлайфа беше и изгоря. Човекът каза, че ще си я плати, отодоха двамата в магазина, ама нямало същата марка и той избирал все най-евтиното, съответно ММ си доплати, за да купи свестен. Да не говорим, че вече трети електрожен купува заради баща ми и баща му. Сега вече се научи да казва "Не" - нямам или на село е или и на мен ми трябва. И пари назаем го отучих да дава на хора, които не са ни никакви и ако имам нужда, изобщо няма да опра до тях, защото все нямат.
За карането с колата донякъде, това не ни се е случвало от години. Почти всичките ни познати имат коли, само едни приятели имаме, които нямат, но те си пътуват с автобуса или се обаждат на децата си.