А, ето другото нещо, което ме озадачава. Аз винаги ставам и правя място. Но в повечето случаи не им се откъсва дори едно просто благодаря от устите на тия хора. Дори и една усмивка е достатъчна. Някои благодарят, да, или се усмихват или те поглеждат признателно, знаете за какво говоря. Но една не малка част си приема, че си им длъжник и край. Сякаш у възрастните повече го наблюдавам това явление. Не че ще спра да правя място, но е дразнещо като реакция или по-скоро като липса на такава.
То това си е съвсем по темата според мен.
Възрастните, за мен, масово са по-малко възпитани от младите.
Тръгнах да седна на спирката докато чакам автобуса, намести се един господин в средата на пейката, разчекна широко крака и до там, всички останали отвисяхме прави.
Тъжно е, че раждали жени трябва да обясняват на други раждали жени, че понякога коремът просто тежи, не ти е добре, а се налага да ползваш ГТ.
Баща ми, лека му пръст, дядовци, чичовци, мъжът ми - всички показват повече разбиране към възрастни хора и бременни, нищо, че са мъже. Защото тук наистина не опира само до ''първите седем'', а до простичка човещина.
На мен пък винаги ми благодарят, даже понякога ми става неудобно. Човек като ви чете, ще каже, че сте заобиколени от простаци. Е, аз не съм.
Баща ми, лека му пръст, дядовци, чичовци, мъжът ми - всички показват повече разбиране към възрастни хора и бременни, нищо, че са мъже. Защото тук наистина не опира само до ''първите седем'', а до простичка човещина.
На мен пък винаги ми благодарят, даже понякога ми става неудобно. Човек като ви чете, ще каже, че сте заобиколени от простаци. Е, аз не съм.
Права си, наистина е много тъжно
Завиждам ти, за заобикалящите те хора
