"Селски" номера и пинизи

Друго е тук, но не можете да го схванете.
Хората черпят тези, които са ги излекували, за здраве.
"дисагите" с бонбони и алкохол, да направят сумарно едни 50 лева.
Толкова ли им е труда на докторите?
Не е, разбира се.
Така се откроява точно техния труд от този на водопроводчика, например, на когото никой не е тръгнал да прави подаръци за свършената работа.

Не ги мисли, веднага ще им доведат преводачи. Пълно е и с българи по институциите и кол центровете им. И флайери на български има, както и всякакви формуляри. А и консулите си имат отдавна отработени методи на работа.

Съфорумката се възмущаваше, че в консулството не говорят на немски. Не разбрах как точно го е разбрала. Не вярвам да е започнала разговор там с "Гутен Таг".

Таман сме по темата. Умът ми напоследък не побира, поради каква причина ще говориш на децата си само на немски, как и доколко самата ти го говориш е друг въпрос, освен това ще ги поощряваш те помежду си да говорят само на немски. Отделно, че си ги докарал в Германия на възраст не съвсем ранна, ами да кажем 8 - 11годишни. Явно тук като вземеш В1 така си се интегрирал, че чак асимилирал. От собствената си простотия според мен.

Когато си записвах часа, звънна приятелят ми, поне аз към онзи момент си завършвах Б1 курса и се притеснявах, а на сайта имаше само немски имена. Вдигнала му служителка, която го е поздравила и се е представила на немски, той продължил на немски, след което тя го помолила да говорят на английски, понеже не го разбирала съвсем добре, а накрая като чула въпрос, че става дума за приятелката му българка, го попитала български говори ли, понеже и на английски го разбирала, ама пък не можела да му отговори. Звучи супер объркано, а и не беше съществената част, та го пропуснах това въведение. Аз всъщност не знам какви са изискванията да работиш в консулство, но чисто интуитивно ми се струва логично да говорят местния език. Щом казваш, че не е изискване, нямам причина да споря.
За часовете си права, според мен всеки живеещ в тази страна трябва да е подготвен за чакане и дългосрочно записване, но аз очаквах, че щом човек си записва предварително час, все ще има някаква организация вътре, а няма да е всички заедно, аз насам, ти натам, тук документи, там документи, няма документи. Пълен хаос. Аз си го представях повече като регистрацията в общината като уредна.
Не е важно и вече не е по темата, но всички дреболии и по-впечатляващата случка с поисканото уиски създадоха у мен негативно мнение за тези служители и институция.

Аз съм против всякакви подаръци и почерпки към доктори, адвокати и пр. Рано или късно свикват и почват да гледат хората в ръцете, че и да си искат, ако не се сетиш сам.

Аз съм попадала на стюардеса в самолет, която комуникираше с жестове с всички пътници, които смяташе за небългари, а говореше само с българите. Беше страшно грозно.

На мен един малтиец в самолета ми каза, че нашият език бил подобен на английския. Не му казах, че стюардесата на Уизейър всъщност говореше на английски.

Ми подаръци не, но пък по-възрастните хора се чувстват длъжни да си хранят майсторите и то не символично, а доста обилно. Дисагите с алкохол и бонбони направо са мечта пред първо, второ, трето и пиене за обяд на работниците за ремонт в къщи.

Родители с две деца,  или близнаци,  или породени,  на около 4-5 години,  качени на акумулаторни коли. Мама крещи истерично,  докато децата "карат" в средата на оживена квартална улица. Шофьорите трябваше да спират и изчакват златенцата.
 Наблизо няма парк,  евентуално може да покарат на някоя квартална площадка,  но начина на предвижване беше умопомрачителен.  

Аз съм чувала консули на други страни в България да говорят на български, дето не е особено популярен... В полицията не пускат сульо и пульо да превежда, има си официални канали за това, та със сигурност ще се оправят, но на мен ми се струва елементарно изискване да говориш езика на страната, в която си пратен да изпълняваш официална държавна функция.  Иначе аз какво да ги мисля, всеки се излага според възможностите си, а техните очевидно са големи.

Свекърва ми онзи ден занесе торбите на една докторка, която буквално само кръвното и измери, нито я е излекувала, нито и е правила някаква друга манипулация, само и измери кръвното. Ама тя така си прави всеки път

Така сме ги научили нашите лекари/сестри.
 Лежах като бременна в болница в Словения. Когато ме изписваха ММ им купи Кола и бонбони да се почерпят, за грижите,  които са ми указали.  Вярвайте ми всички се затвориха в една стая и не излязоха докато не напуснахме болницата. Почерпката не взеха, върнахме си я. Само казаха "ние за това получаваме заплати".
Друг случай имам позната акушерка, която се възмущава как може колежките и да не делят почерпката по равно. Една взела бонбоните,  една кафето, а на нея оставили колата. И тя възмутена, че не било справедливо. Трудът и не струвал една кола. Позната ми е, но са смешни, само в ръцете те гледат.

Може би не е по темата, но вчера бях свидетел на нещо, след което си зададох много въпроси. Интересно ми е да чуя и вашите мнения.
Пазарувах в един магазин ( голям супермаркет). След като платих на излизане чух разговори на висок тон. Охраната беше хванала един дядо, който си купил 4 кисели млека и в джоба си сложил едно пакетче батерии и много малко парче сирене. И жената от охраната му крещеше, че крадял, той пък от своя страна се оправдаваше, че няма пари. Тръгнах си... Върнах се. Дожаля ми - викам ще платя батериите и сиренето. Добре ама ми хрумна, че може би така той ще се почувства безнаказан и ще дойде пак да краде (чух, че го хващат не за първи път). Пак си тръгнах... Да, ама свито ми сърцето. Пак се върнах Този път човекът каза, че не чувал, дамата от Охраната пък каза, че така му изнасяло да казва и  че й писнало, защото после тя ги плаща тия липси. Уф... не знам. Вие как бихте реагирали? Говорим за наистина жалка гледка - много беден и много възрастен дядо.

Бих платила.
Тъжна работа е да си пенсионер в БГ

И аз бих платила.

Не бих взела отношение по казуса, колкото и без чувствена да изглеждам.

Бих платила. Споделяла съм тук като изцепка на продавачка в Била коментара ѝ към ММ, когато е додал някакви дребни пари на една баба, защото не са ѝ достигнали. Нямало било да му ги върне. Купувала си е ябълки в мрежичка жената.