"Селски" номера и пинизи

И за мен! Толкова ли не може да се сложи един шкаф с ключалка, в който да се поставя храната и през междучасието, когато се закусва, учителката да отключва шкафа и раздава храната.

Моето дете учи в шведско училище и закусва вкъщи, обяд се яде в училищния стол. До трети клас телефоните са забранени в училището, а след трети клас преди първия час учителят минава и събира всички телефони, които стоят заключени в един шкаф до края на часовете.

За мен пък училището и учителките не могат и не са длъжни да наваксват първите 7. Те надграждат. И това ще е принудителна и корективна мярка, а не действаща. Утре, като не заключат някъде, пак ще стане същото.

Ами като не могат и не са длъжни, ето, майката е намерила начин. Все пак тя не може да седи в училището и да варди храната на детето си. Буха сусама, дъщеря й го обича и яде с кеф, а крадлата не смее да посегне.

Хубаво би било училището и учителите да имат и те някакви методи за справяне в такива ситуации и да не са само наблюдатели. Но и охранители не са.

Забравих да спомена, че в училището на дъщеря ми е изрично забранено да се носят алергенни храни. Това ни го набиват на нас родителите в началото на всяка учебна година. Всички деца си закусват вкъщи, до и в училищата няма лавки. Джобни също не носят, защото няма откъде да си купят нещо за ядене.

То като се замисля няма НЕ-алергенна храна. Има хора алергични към какво ли не.

Мляко и млечни, мед, яйца, мляко, соя, ВСИЧКИ видове ядки, все по-честа става алергия към домати, патладжан, моркови, лук. И например моя мъж, който като цяло е добро прасенце е алергичен към .... портокали (по-малко към мандарини и лимони).

Забравих за непоносимостта към глутена.

И шоколада забравих.

И към разни подправки - целина, магданоз, кориандър.

Че то какво остана да носят тия деца?

Ние от Швеция сме на светлинни години, много трудно биха придобили практика подобни мерки. Сега като се сетя бях чела, че им било забранено на шведи да си поливат градината поради недостиг на вода. Pure, имало ли е такова нещо?

И първата работа на родител, с алергично дете е да го научи да се пази от алергена. И да не взима от храна, в която не е сигурно че го има. Заради неговата собствена безопастност. Познавам 3-годишно, което се справяше чудесно и не хапваше нищо навън, заради алергия към глутен. Щом на 3 може, на 8 вече трябва да е съвсем възможно.

Както казах шведските деца закусват вкъщи и не се тъпчат с боклуци от лавката през всяко междучасие. Всички обядват в училищния стол - има си меню за вегетарианци, мюсюлмани и за тези с алергиите. В началото на всяка учебна година родителите попълваме едни бланки точно за храната - там всеки родител пише какво може и какво не може да яде детето му и готвачите в училищния стол са наясно колко деца са с алергии, колко са вегетарианци и колко са мюсюлмани, които не консумират свинско. Приготвят менюта за всяка една група.

---

Виждала съм да поливат, не мисля че е забранено.

Че то и у нас е забранено поливането с питейна вода Доколко се спазва е друг въпрос. Не на забрана, а на съвест.

Хайде аз пак да се включа.Питах майка ми днес за подробности, че някои ми се губеха.  Алергичната реакция ,когато се получи към сусама - и родителите не са знаели ,че има такава. Било й е  първият контакт със сусам. Говорим за '97 година, точно модерни бяха станали питките със сусам в моя град. След това моята храна беше 'отровна' и никога не се е докосвала до нея.
Бяхме начално училище, 7 паралелки по 25 деца и една малка закусвалня 7х7м  , в която се предлагаха само някакви мазни банички. Дребосъците нямаха шанс да се доберат до закуска. Родителите са били  инструктирани да пращат децата със закуска.
За първи клас руската ми баба ми беше подарила една страхотна кутия за обяд. Тогава никой нямаше такива. Разрязано хлебче със зеленчуци и сиренце и плод. Това ми беше хапването.
На 8 още бях много смотано хлапе. След това вече станах буйна. НО! Въпросната девойка -ГОЛЯМО момиче-  наперено и нагло от ден едно. Само се подигравеше и буташе всички останали.
Бърникато по чантите е било за кеф и надмощие /макар че тя беше по-голяма и от най-едрото момче в класа/
Пак повтарям след случката със сусама, тя знаеше , че в моята храна винаги присъства такъв! Не ми закачаше храната повече, но ми го връщаше по друг начин. Физическото беше кошмар....
И естествено , че е имало разговори с родителите! Щом се е стигнало до слагане на 'оръжие-алерген' в храната - ясно ви е колко успешен е бил разговорът.  Пък и други времена бяха, нямаше толкова информираност и в училищата бяха други мерките.
Но и майка ми не си спомня кога и как е реагирала класната.

Бих постъпила по същия начин. Щом родителите не взимат мерки ще взема аз. И те са в полза на моето дете. Чуждите не са моя отговорност.

Аз виждам противоречия в написаното от mad_bunny .
Не взимам отношение кой крив, кой прав, знам че бих търсила друго решение, не и да слагам нарочно алергени. Все тая. Дразнещото тук е, че с всяко следващо мнение се доукрасява историята. Лично аз започвам да се съмнявам в достоверността. Първо беше, че след едното "похапване" и последвалия алергичен шок майката е започнала нарочно да слага сусам, а след 100 страници се оказва, че е имало разговор с родителите и едва след това "се е стигнало до слагане на оръжие-алерген в храната".
Дори не ми е важно какво би измислила mad_bunny сега в своя защита, какво още би се присетила. Отвратителна история. Просто констатирам и загубих абсолютно всякакъв интерес към темата.

Няма противоречие.
Преди пристъпа дори алергичната не е знаела, че има алергия към сусам.