Не съм спала и сега съм като парцал. След малко изчезвам на тонове. А мислех да ходя после пеш, понеже Кари ще я оставя на баба ми, пък тя не може дълги преходи. Ще пробвам все пак. Вече се чудя какво да направя. Историята от първото ми раждане е на път да се повтори. Ако знаех, че ще е така, никога нямаше да се съглася да си го причиня пак. Всички познати ме убеждаваха, че второто е по-лесно, едва ли не изхвърча като тапа и нищо не усещаш. Да, ама не! А колкото повече време минава, толкова повече се спичам и страхът ме сковава. Не мога да спя, само го мисля това пусто раждане. За капак и Венци се е изнервил. Вчера ми сподели, че е от това, че постоянно го питат на работа. Все едно няма да се чуе! Май съм в нещо като предродилна депресия.
Ако до понеделник не родя ще отида в АГ да видя какво правим. Лекарката, която съм избрала е всеки понеделник там.
Вие как сте? Мони, ходи ли на лекар?


.
. Нищо, поне няма да ми е толкова натоварено вече в офиса. Изтеглих си една книга за родителството, с любената подкрепа на Гери и ще си я чета.
. Накрая лекарят каза в петък сутринта секцио и аз се успокоих и в четвъртъка срещу петъка започнаха контракциите, на сутринта бях вече с 6 см разкритие и ме оставиха за нормално
. Йоето се роди на обяд в един часа.



Голяма игра, голямо чудо. И понеже той чат пат изстреля нещо я на английски, я на руски ехолалично и тя ми вика - ти защо не го върнеш в Русия и да си говори на воля