Кюретаж и забременяване след това - тема 51

  • 37 186
  • 742
# 300
Алекс, голям ужас си преживяла. Желая ти лека бременност до финала този път и здраво момиченце!  Hug
Томи, бейбидол, мерси! Hug
Виж целия пост
# 301
Кашмирче,и моята процедура беше с вакуум.Както са казали момичетата -прави се с пълна упойка и нищо не се усеща .Пожелавам ти всичко да мине и да започнеш на чисто  Hug

Алекс,помня те и много се радвам,че се включваш с добри новини
  bouquet
Виж целия пост
# 302
Хей Алекс, много хубаво! Всичко е добре , когато завършва добре, нали? Simple Smile Късмет, сигурна съм, че този път всичко ще е както трябва .
Виж целия пост
# 303
Няма бебе, излезе ми резултатът        <2.00    mIU/ml
Виж целия пост
# 304
perunikaмного съжлявам, Hug това 2 от прегнила ли е? Така се надявах да е станало. Горе главата, няма отказване, съветвам те нов план да правиш веднага

С. Алекс лека и безпроблемна до края!
Виж целия пост
# 305
Не съм имала прегнил.
Виж целия пост
# 306
Перу, много съжалявам! Дано следващия път се получи!  Praynig  Hug Hug
Алекс Hug
Виж целия пост
# 307
Перу, съжалявам.  Hug

Момичета, извинете ме, но трябва да си излея душата. Ако не тук, няма къде. Просто се чувствам ужасно съкрушена, по принцип винаги гледам да съм позитивна и не съм очаквала че така ще се срина, но е факт. Правя се, че уж нищо ми няма, обаче ще се пръсна от мъка./  Cry Мамка му! Знам, че времето лекува. Но сега съм тъжна. Тъжна, ядосана и отчаяна. И нямам желание за нищо. Не знам наистина какво да направя, за да се почувствам по-добре. Не съм спала като хората от както разбрах, отслабнала съм. Не очаквах, че така ще ми разбие психиката.
Споделете как вие го преодоляхте.
Виж целия пост
# 308
kashmir аз го минах като теб, не исках да виждам никой, не ядох не спих и ревах. В един момент реших че ще търся причината, и направих план и се успокоих. Но ето ме след 6 месеца не мога да спра да мисля за това... но определено по-малко боли. Кураж! Жени сме и можем да изтърпим много!
Виж целия пост
# 309
kashmir и аз бях, като теб. Плаках, ядосвах се, виках си защо все на мен. Какво толкова съм направила, всичко ли ми е наред че и това ми се случи. Не минава и ден без да се сетя за това. Но явно е трябвало и през това да минем. Нали уж казват, че което не ни убива, ни прави по-силни. Просто трябва да сме силни. Подкрепата на мъжа ми и семейството ми, ми помогнаха много. Също така и четенето. Просто трябва да намериш нещо, което да те отвлича от мислите, да си заета, за да не може да се сещаш за случилото се. В началото е най-трудно... дай си време, поплачи си щом ти се плаче...  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 310
kashmir  Hug
 Нормално е да се чувстваш така, понякога дори след няколко месеца се появява това чувство ако в началото сме се сдържали. Аз съм писала и друг път- върнах се веднага на работа, не си взех болничен и ми беше по-добре, въпреки, че на същото място и при същите колеги беше К. А имаше и моменти , в които направо си се чувствах като инвалид, особено след втория аборт!Голяма утеха ми беше детето, някак това, че имам едно ми даваше сили и си казвах, всеки да има поне по едно детенце! После се записах на курс по чужд език и така... времето наистина лекува, колкото и да не ми се вярваше в онзи момент.
Перу  spoko след колко време може да започнеш пак?  Hug
Виж целия пост
# 311
 Hug Благодаря ви, момичета! Ще трябва и аз да се събера някак.  Обаче първо явно трябва д а се отпусна да го преживея, защото от правене на "добре съм" не си помагам.
Виж целия пост
# 312
Кашмирче, много се измъчи  Hug Hug

Аз не знам дали да започвам пак. Изгубих си почти работата заради тези опите - сгеа хем пари няма, хем бебе. Ако продължа така, не знам до кога ще ми издържат нервите. Лиших се и от почивки и всичко.
Виж целия пост
# 313
Кашмирче, всички сме минали за жалост по същия път. Сълзите ей така от нищото са се появявали не само около процедурата, но и след това. Иска си времето първо. Няма как за една седмица да се преглътне случилото се. На мен ми помогна това, че си начертах път, който да следвам, срещнах се с имунолог, пускахме изследвания и т.н. И много кураж ми даваха в темата майчетата, които забременяваха, така вярвах, че и при мен ще се случи чудото. Та моят съвет е не се опитвай да го преглъщаш, изживей си го, плачи си, когато ти се плаче, споделяй...и вярвам, че лятото и хубавото време ще ти бъдат твои верни приятелчета  Hug
Виж целия пост
# 314
 perunika дай си малко почивка , но не се прдавай. При мен се получи когато почти се бях отказала, ама явно не всичко зависи от нас! Hug Hug Hug
О, как ме болеше като ме питаше детето къде било бебето, как така нямало, защо съм го излъгала, че ще има......направо физическа болка , не искам да си спомням, че пак ми се насълзяват очите. Confused
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия