Деца на работното място

Не всички, които са на работното си място, реално имат работа за вършене, какво се чудите. 

Еее, добре, дай да започнем да надуваме балони и да се гоним по офиса във всяка свободна минута!

Щом има кой да го позволи...

На мен ми е трудно да си го представя, но явно има и такива офиси.

Ако въпросният служител е в моя екип и твърди, че и без друго няма какво да прави, то това би означавало, че обемът работа не отговаря на броя на заетите лица. Следователно самият той ще бъде освободен бързо-бързо с цел да се оптимизира работния процес и да се редуцират разходите - в случая неговата заплата.

Именно!

Ако съм потенциален клиент, този цирк би ме притеснил и ще си задам много въпроси относно сериозността на фирмата.

OMG! Какви фирми, какви офиси?!  Не случайно по-напред бях писала, че зависи къде работиш. При нас се гледа с лошо око ако мине роднина или приятел за 2 мин., а за деца е просто абсурд. 

И така трябва да бъде, за заплатата се РАБОТИ!

Ехе, по-спокойно! Както писах, работата го позволява. В същата тази работа се е случвало да трябва да си тръгна в 17ч. на имения ми ден. Изкарах до 21ч., като накрая детето чакаше около час в колата долу с баща си, защото имаше сериозни неща за вършене и нямаше как да е горе. Отделно се е случвало да сме на детската площадка в почивен ден и аз часове да съм заседнала на телефона да уреждам спешно неща в чужбина (не съм си искала после пари за сметката ). Случвало се е да нося неща на клиенти извън работно време, защото имам път и така съм преценила. Налагало се е посред нощите да трябва да измислям разни решения, когато обичайно вземащите заплата за 8ч. работен ден спят (а по принцип се води, че и аз съм с такова работно време). На връх Нова година (около 1-2 ч.) едната колежка имаше малко работа. Каза, че не й тежи, даже се забавляваше с това.
Накратко, има служби, в които отношенията не са "по конец" - толкова работя и еди колко си ми плащат. При нас има доверие, че никога несвършена, забавена или некачествена работа не е имало. Не се касае за производствена дейност, нито за директна работа на място с клиенти.
Да, много неща ни се позволяват, включително да стана сутрин и да реша, че не ми се ходи, защото няма нищо важно точно за деня. Както писах, именно в такива дни се случва и да взема детето - да сме заедно и да се забавляваме.
Знам, че има и друг тип работни места - смръщени собственици, дето не знаят, че персоналът им е капитал. Не търпят деца, нищо, че майката може и да няма къде да го остави това дете (та дори да е един път на няколко месеца). Ама такива майки едва ли имат същото отношение към фирмата, което имам аз към моята 
Писах, не за да всея такъв смут, а просто да дам пример с по-нестандартно отношение по въпроса.
Иначе баналният отговор е "Зависи от работата, от хората, от детето".
Всичко, описано в предния пост, е напълно ясно, че няма как да стане във верига за хранителни стоки, банка и т.н.
И може би е пример за това как се печели лоялност 

Водя го за по няколко часа и в случай на крайна необходимост. Никой не ми е правил забележка. Той си рисува, кротува и т.н., но аз не се чувствам на 100 % работоспособна, защото все пак е дете и има нужда от внимание. Иначе няма проблем. Налага ли се, идва  
В повечето случаи обаче, ако знам от предния ден, че ще се налага да го гледам, просто оставам да работя от вкъщи, за да не пречи на колегите 

На мен не ми се налага, но мислих един ден да го взема, за да се запознаят колегите с него и впоследствие, ако се налага, когато дойде да знае къде отива и да се чувства комфортно.