На път с деца - съвети, мнения, преживявания

Никога не бих причинила пътуване с автобус на детето си. Детето ми понася дълги пътувания без проблем, но липсата на елементарни условия като тоалетна, например, е решаващо за избора ми. Ако няма никаква друг възможност ще променя дестинацията.

П.П. В днешните условия автомобилите са на съвсем достъпни цени.

Миналата година пътувахме към Гърция. Имаше 3 дечица - 5-6 годишни - 2 момичета, 1 момче. Гласчето не им се чу.  Чудя се как издържаха тези дечица   ?

Мисля, че не бих си го причинила това. Да чукам на дърво, и дано не се налага.

Хаха, Гърция е на няколко часа  Сина ми от втори клас го водим до Турция с автобус - няма проблем. Говоря за 18-23 часа пътуване в едната посока 

Зависи колко време се пътува с въпросния автобус.

Със сина ми пътувахме миналата година от София до Пампорово с автобус - 4 часа. Специално избрах от възможните часове времето, по което детето спи. И на отиване, и на връщане спа през половината път, през останалото време гледа ДиВиДи (имаме портативно за из път) и бяхме седнали на най-предната седалка, така че да можеше да вижда шофьора и пътя пред себе си - всички коли и камиони изброихме. Мисля, че повече от 4 часа с автобус би било мъчение и за възрастни, и за деца.

В колата - максималното време, което моето дете издържа в кола, е 3 часа, при положение че спи малко и спираме веднъж за пишкане, разходка и който каквото иска. Близките ни живеят на около 250 км от нас, пътуваме поне веднъж в месеца до тях, само магистрала е, но си е натоварено, на моменти колата спира. Също гледам да тръгнем във време, в което детето би трябвало да спи. Оставям го да гледа през прозореца и приказваме - от филми и разни занимания му става зле и повръща.

За нас най-подходящите превозни средства са самолет и влак - детето има къде да се разхожда. Обикновено си намира и компания. Е, пак носим филмчета и играчки, но така изкарахме пет часа с влак до Алпите без никакъв проблем.

Общо взето, гледам пътуването с каквото и да било да не трае повече от три часа. Самата аз трудно издържам, какво остава за сина ми, който спада към категорията „див и щастлив“.

А сега и аз да питам автора на темата:
Разработваш някакъв продукт, с който децата да се забавляват докато пътуват или...? Съмнявам се, че интересът ти е от обща култура.

Всъщност интересът ми се породи от едно пътуване преди няколко дни по линията Варна - Русе. На пръв поглед е някъде около 200 км. като дистанция и разстояние. И разбира се пътуваха родители с деца. Та това, което ми направи впечатление беше, че имаше един баща с малката си дъщеричка (може би на около 6 г. беше детето), които през цялото време тихо си гукаха и ми беше много приятно да видя как едно дете изпитва толкова силна привързаност и близост към баща си. От друга страна имаше едно момченце, което пътуваше с майка си и беше доста диво и лудо. Е, разбира се, всички изпитвахме разбиране към проблема, защото всички сме били деца и всеки е бил участник в подобна ситуация, дори самият аз имам спомени от детството. Направиха ми впечатление методите, които майката предприе, за да успокои момченцето - брояха всички превозни средства, гледаха дървета, имаше и селскостопански животни, прочете му приказката за малкия принц, правеше му се на сърдита и не му говореше, ловяха покемони, закачаха се, но си личеше, че жената изпитва доста сериозно притеснение относно палавата си рожба, независимо, че никой не им правеше забележка и реплики.

Не знам какъв продукт би могъл да се измисли, просто всичко е до усет и нагласа и това родителите да предразположат детето. И затова отворих тази дискусия за всички от вас, които имат опит и им се е налагало да преживеят няколкочасово пътуване.


Не мога да коментирам факта за финансовото състояние на всяко семейство и всеки какво може да си позволи, не ми е това и идеята на темата. Все пак има страшно много пътуващи семейства с децата си по автобусни линии и искам с общи усилия да създадем предпоставки за едно приятно и спокойно изживяване на детето. 

Все едно жената с момченцето съм била аз  Само приказки не чета, че и на мен ми става лошо.

Децата са различни - сам си се убедил! Синът ми не обича да седи на едно място и именно затова мрази колата - защото трябва да седи в столчето. Когато не е на кеф, само като натисна копчето на асансьора за гаража и започва да мрънка, че иска да ходи с автобус или пеш.

Задачата на родителя е да се опита да контролира детето, така че да не се качи на главата на околните (в крайна сметка никой не е длъжен да търпи детето ми). От друга страна, детето си е дете и не можеш да очакваш чудеса от него. Някои възрастни също безпокоят другите - в рейса за Пампорово една мацка не спря да говори по мобилния си телефон четири часа.

С една дума, трябва да има разбиране, толерантност и търпение от всички страни.

С деца на възраст 6-8-10 години не съм имала проблеми, стига да са до прозореца и да съм в състояние спокойно да отговарям на милиони въпроси. Виж,  с тиинейджъри... 

Е, Гърция не е само Солун До Атина са 10-12 часа с автобус от София...
Имала съм възможност да отидем там, но с дете на 4-5г. не бих си го причинила...

Дъщеря ми беше на месец, когато пътува със самолет, престой 5 часа на едното летище и прикачване, като тръгнахме от над 20 градусови температури и пристогнахме при сняг.
Пътуваля е до Гърция с автобус отиване и връщане за един ден и до Турция, също с автобус (възраст 3, 4 години).
Нямаше две годинки и е минавала няколко нощни пътувания с ферибот.

Не бих съдила родители, защото никой не знае, какво би му се наложило. Затова и не се заричам.

Е, хората са измислили и самолетите
А със самолет 11-12 часа? Пак се преживява...

С автобус от София до Варна, 6 и 9-годишно с мен, аз "заредена" с лаптоп с филмчета, телефон с 2 игрички и приказки и блокче за рисуване. Пътуването беше през деня, децата бяха заети с гледане на филмче, рисуване там, където не друсаше и игра на телефона. Ами оцеляхме и ние и пътниците в автобуса.
Връщането беше с влак - това, че имаше повече място беше предимство, но в жегата на никого не му беше до голямо движение. Последните два часа бяха най-изнервящи, най-вече заради постоянното питане, кога ще стигнем, колко остава и т.н.
При полетите със самолет най-"неудобната" възраст беше между 2 и 4 години, тогава хем искат, хем не могат, хем моите специално не можех да усмиря по-дълго време само с книжки. Всяко имаше по една малка количка или мека играчка в ръката, само и само да държат нещо и да се занимават с него.
За пътуванията с кола мога цял роман да напиша
Златното правило при нас е заситени деца с лека храна, достатъчно напитки, навременно спиране за почивка и раздвижване и достатъчно занимавки. При малките беше лесно, като тръгвахме преди времето им за сън; след това стана обратно търгваме като са наспани и спокойни, дневно време им е интересно да разглеждат навън и да заспят, когато е натоварващо за каране, но пък поне децата са спокойни и можеш да се концентрираш при нощно каране.

Ами не е лесно, зависи от възрастта на децата, от  темперамента им и т.н. Но ето едни много добри предложения за забавления на дълъг път - https://cleverbook.net/blog/roditeli/10-semeyni-igri-za-dalag-pat-parva-chast
пробвах вече няколко и задържат интереса.

Със самолет поне имаш тоалетна, течаща вода и всички екстри. Не е като да каже - мамо, ака ми се, а да знаеш, че автобусът ще спре след няколко часа...

Пътували сме с влак именно заради възможността детето да се разтъпче вътре, има и тоалетна ...уж. Като по-малък носих празно пластмасово шише за ходене по малка нужда - не искаше да влезе в тоалетната, а и аз не успях да отворя вратата Ако му се доходеше до голяма...незнам какво щяхме да правим...

Но с автобус на дълъг път с моето  дете не се наемам да пътувам. Заради физиологичните нужди най-вече и не само...