Къде да си намеря половинка

Вторник следобед. Не е почивен ден, нито е национален празник. Хората нямат основателна причина да лентяйстват и да се мотаят. С изключение на мен и него. Обядваме в 2 следобед на слънце. На съседната маса има двойка мъж и жена. Тя е по потник – черен и достоен за частно парти в някоя тежка ВИП зала. Тъмен грим, коса като от корица на списание – издухана, направена…мога да се обзаложа, че не е от София. Няма градско момиче, което да се облече като за кабаре във вторник следобед. Той е с кецове и не му пука. Тя пуши настоятелно срещу него и пръска сексапил, надува изкуствения си бюст над масата и се държи като в реклама на изкусителен черен шоколад. Залепила е дъвката си върху кутията с цигари, виждам, че дъвче с отворена уста. Той отново е с кецове и не му пука.

До нас се настаняват две девойки. С дълги, щъркелови крака и ботуши до коленете. Разликата е само в цените на ботушките – едните са за хиляда, другите – за 200 лева. Сядат и поръчват салата „ но без пармезан, а за мен без чери домати”. Жива да не бях! С него се засмиваме дискретно. Едната скача да паркира беемвето си един метър напред, но за сметка на това, отново на един метър от бордюра. Черна гарванова коса, черни очила със златно, изкуствен маникюр и много пудра. Като за снимки. Другата няма беемве. Няма и приятел, доколкото разбирам от разговора по-натам. Двете се оглеждат много. По масите и по колите. До тях сяда мъж и се протяга на стола, запознава се и „самотната” изчуруликва притеснено: „Приятно ми е - Иванка!”

Двете си говорят за мъже, после за други мъже, а после започват за коли. Една А серия щяла да й свърши перфектна работа като за начало. Ние отново се усмихваме развеселени. На девойките им става хладно. Молят сервитьора да ги премести с тон, който казва, „говоря ти на Ти и отвисоко, защото съм кмета на селото”. Момчето лакейства и ги мести. „ На бас, че са от Перник!, си мисля аз. Плащаме, ставаме от масата и след малко забравям за бедната Иванка.

Хем ми е смешно, хем ми става тъжно. За 20-годишните момичета, за майките им в Крумов, Ивайлов и друг Ов град. За несбъднатото им „висше”. За непрочетените книги. За неосъществените първи любови. Става ми мъчно за целокупното момичешко съсловие, което чака по селските заведения да срещне „кмета на селото с мерцедеса”. Чака да кара беемве и да си сложи силикон. Щото в крайна сметка така е по приказките – без беемвето и силикона, естествено. Ама и там принцесата чакала, чакала, докато не срещнала прекрасния. И с Барби така. Руса та дрънка, ама има „Къщата на Барби”, „Колата на Барби”, „Яхатата на Барби” и още „Какво-ли-не на Барби”. Ех, мечти, мечти! Грозни мечти!

Иванка! Иванка иска да кара беемве! Иванка иска да носи Прада! Иванка иска да обядва в два следобед по просташките заведения! Иванка иска да живее в София и да лентяйства! Иванка иска капачка, както би казал моят любимец Таз. Иска Иванка, ама няма. Щото за беемвето трябват повече от крака, душе! Вече дълги крака под път и над път. А и конкуренцията е голяма. Таман ще го срещнеш и ще вземе някоя Пенка или Цонка да ти го отмъкне. С’ъ’се беемвето и Прадата. Ти да видиш драма! То си е проблем. Защото и Пенка и Цонка не си играят. Те също искат да лентяйстват и да ходят по просташките заведения с издухана коса. Те също искат Верту и лачени ботушки за хиляда лева. Ти какво си мислиш, мила ми Иванке?!? Голямата, страшна София е пълна с Цонки, които „правят любов” с коли, ресторанти и портфейли. А най-добрите даже и с апартаменти „правят любов”. Ех, бедна ми, Иванке! От Крумов, Ивайлов или друг там Ов град.