
Аз само за себе си мога да говоря. Винаги съм била голяма визуалистка, и ако някой не ми хване окото от първия път - просто не давах втори шанс.
Отне ми доста време да свикна с идеята, че хората си имат и характер и понякога трябва да направиш малък компромис с външния вид за сметка на него. Например, аз харесвам високи мъже, но приятелят ми е само с една идея по-висок от мен. За сметка на това като характер ме допълва страхотно.
При повечето жени го има този момент, в който се игражда един идеал за мъж и не се прави никакъв компромис с него. Ако не е достатъчно красив по твоите стандарти, ако прави нещо както на теб не ти харесва - веднага даваш игнор.
Това поне беше моят проблем и както казах отне ми години, за да си седна на д****о и да се справя с него.
За това какви са вашите слаби черти, това по-добре вие ще го кажете
Да чуят какво им се говори, да се вслушат в другия...
постоянно валят мнения, че нещо ни има, защото не сме във връзка в момента, и трябва да се промениме, за да си намериме някой.
да отида да се запиша на нещо с цел да се запозная с някой - не съм такава. ако бях - щях да мога и в бар да си намеря моят мъж. ако трябва да се търси някакъв порок в мене - то ще да е, че упорито отказвам да се рекламирам с външен вид и инициативност. 
