Аз: Е, как няма да ме помни?!?
Това за ходенето без грим, никога не съм го разбирала добре. Аз не излизам без грим, колкото и да бързам. Голди го е казала добре - гримът подчертава красотата, но и скрива някои недостатъци. Освен това подчертава и съответната роля, която играе в момента жената - на бизнесдама, на купонджйика и пр. - в зависимост от ситуацията може да изглежда различно, т.е. да постигне търсен ефект. А с годините става все по-необходим. Разбира се пак казвам, с мярка.
Има жени, които ходят без грим. Мнението ми за тях е, че не им пука за мнението на околните. Това особено личи, когато съответната жена не е с перфектна кожа и естествено розови устни. Все пак, ако гледаме по-мащабно, в нито един романтичен филм главната героиня не ходи без грим.
А ако трябва да обобщим, в нито един филм главната героиня не ходи без грим.
Всъщност, в никой случай не ми прави лошо впечатление, не ме разбирайте погрешно, смятам, че всеки има правото да изглежда както си поиска. Но и също така мисля, че ползването / неизползването на грим няма никакво отношение към това дали вземаме в предвид мнението на околните – ето аз, например, всяка, ама абсолютна всяка сутрин слагам грим – процедура, съставена от няколко последователни, незаменими стъпки. Това за мен е цял ритуал, точно както пиенето на сутрешно кафе, разресването на косата и т.н. Пет пари не давам дали някой ще ме види без грим и какво ще си помисли –

