Ако само си проетираш очакванията извън релните взаимоотношения, просто никога няма да се получи.
Така е. Но всичко започва от привличането. Опознаването на характера може да отнеме различно време, особено, ако човекът не е много елементарен и прозрачен.
В едни отношения може да не ни допада, в други чудесно да си пасваме.
Целувките са преди да разберем кое и до колко ни дразни, а те няма как да са приятни с неприятно изглеждащ човек.
Ако с някой хубвец сме от различни планети - жалко за хубавеца, и без това не се срещат често красиви мъже. Но ако и с някой грозник сме от една планета… няма и да го разбера.
Всъщност, говорим за хубавец, красавец, но лично аз имам предвид комбинация от симпатичен, поддържан, модерен и секси.
Ами не знам, повечето мъже не са нито супер красавци, нито са някакви страшилища. В крайна сметка с времето свикваш с красотата на красавеца и спира да ти прави особено впечатление. Ако няма някакво разбирателство красотата остава на доста заден план. Моя приятелка се ожени за не много привлекателен мъж, а тя самата е много красива, но като седнеш с него разбираш защо го е взела. Той е интелигентен, супер забавен, с невероятно чувство за хумор, възпитан и я обожава. Нещо като ситуацията с онази мацка - Шарлот от "Сексът и града", която се ожени за нисък и плешив еврейн.
Така че ако се водиш само по фасадата най-много да си счупиш главата.
Аз съм същата, само с външност е трудно да ме впечатлиш, други неща търся. А и имам малко особено отношение към красивите мъже – отблъскват ме още на подсъзнателно ниво, поради ред съществени за мен причини.

От питане глава не боли