"Песен за огън и лед" - 7

Е, не.
 Само доброволно и с желание.

А човек къде се записва?

Добре дошла в дома
Поздрав -

Абе тронът май ще мине при всички ви - Търново, Варна, София... аз като истински Ланистър само ще ламтя за него явно.

Ко речи? Какво Търново, каква Варна, каква София? Има нещо, което не знам...

Във Варна ще е точно по Великден,, а аз мислех да сме някъде извън  града.  

Много ме е яд!

А Някой да знае кога ще е комик-кона в Букурещ? Коронис не ти ли е наблизо?

 Хал Дрого ще е там.

Тук в темата.

След месец. Ама аз с Дрого каква работа имам?

Първо при мен ще кацне, още идния уикенд! Ама каквато съм отнесена, ще взема да се набуча на някой връх на меч...

Просто завиждам на тези, които ще са там. Май и Шае ще е.  


П.П. Не е Шае, а Оша (Наталия Тена)

Може ли някой да пусне  линк за този Комик Кон?
Благодаря предварително  


 

http://comic-con.ro/

"Погледна на юг и видя широкия мощен поток на Тризъбеца. Видя баща си, как умолява за нещо краля със сковано от мъка лице. Видя Санса, потънала в сълзи преди да заспи, и видя Аря, загледана мълчаливо и стаила всички свои тайни дълбоко в сърцето си. А около тях беше пълно със сенки. Една сянка беше тъмна като пепел и с ужасно лице на хрътка. Другата беше в златни и красиви одежди, като слънцето. Над двете се извисяваше великан с броня от камък, но когато вдигна забралото на шлема си, вътре нямаше нищо, само мрак и гъста, черна кръв.
Вдигна очи и погледна оттатък Тясното море към свободните градове и зеленото тревно море на дотраките, и още по-нататък, към Вее Дотрак под планините, към приказните земи на Нефритово море, към Сянката на Асшаи, където по изгрев слънце се пробуждат дракони.
Накрая погледна на север. Видя стената на Вала, сияеща като син кристал, и своя незаконороден брат Джон — спеше сам в студено легло, а кожата му беше станала светла и корава, като спомена за всичката топлина, от която бе лишен завинаги. Погледна и отвъд Вала, към безкрайните гори, загърнати в сняг, над замръзналия бряг и широките синьо-бели реки от лед, и към мъртвите поля, където нищо не растеше и нищо не живееше. Гледаше все на север и на север, и на север, чак до завесата от светлина на края на света, а след това — отвъд тази завеса. Надникна дълбоко в самото сърце на зимата и извика уплашен, а топлината на сълзите опари бузите му."
1. Първата сянка е хрътката, втората - златната сигурно е Джейн, а тази третата на  братът на хрътката   ли е? И защо още в първа книга  Мартин така го описва, в съня на Бран ?
Знаем какво става в 4-та книга с този персонаж, ама нещо много от рано го вижда Бран
2.Пак този Ашаи,  "към Сянката на Асшаи, където по изгрев слънце се пробуждат дракони.' последно има ли дракони преди Денерис да ги пробуди яйцата или не ??????
3.Надникна в самото сърце на зимата ... освен бродници какво още е видял че почна да плаче според вас ?И има ли някакви спекулации в нета ?

"Златни и красиви одежди като Слънцето" - за мен винаги е бил Оберин

Ето още нещо в следващата глава на Бран
"— Та в онзи мрак за пръв път дошли Другите — заговори тя пак и иглите й продължиха — щрак, щрак, щрак. — Били студени същества, мъртви, мразели желязото, огъня и допира на слънцето, и всяко същество с топла кръв в жилите си. Изсипали се те над твърдини, градове и кралства, помитали по пътя си герои и войски безчет, яхнали белите си мъртви коне и повели пълчища от мъртъвци. Всичките мечове на хората не могли да удържат настъплението им и нямало у тях милост дори за девици и невръстни дечица. Гонели девиците през замръзналите лесове и хранели мъртвите си слуги с плътта на човешки деца.
Гласът й спадна почти до шепот и Бран усети, че се е привел напред да слуша.
— Това, значи, било по времето преди да дойдат андалите и много преди жените да побягнат през Тясното море от градовете на Ройн, а стоте кралства в онези времена били кралствата на Първите хора, които отнели тези земи от горските чеда. Но все още тук-там сред гъстите гори чедата продължавали да живеят в своите градове и кухи хълмове, а лицата в дърветата стояли на стража. Тъй че когато студ и смърт покрили земята, последният герой решил да издири чедата с надеждата, че древното им вълшебство може да върне отново всичко, което армиите на хората изгубили. Отправил се той към мъртвите земи с един меч, един кон, едно куче и дузина другари. С години търсил и търсил, докато не се отчаял, че никога няма да намери горските чеда в тайните им градища. Един по един приятелите му измрели, също и конят му, и накрая дори кучето му, а мечът му така замръзнал, че се прекършил, когато опитал да го използва. А Другите надушили горещата му кръв и тръгнали безшумно по дирите му, пуснали по него глутници бели паяци, големи като хрътки, и…"
1.Значи според баба Нан, белите бродници взимали пеленачетата за да хранят мъртвите си  слуги ? Поне аз така го разбирам
2.Знае ли се продължението на тази история с героя който търсил горските чеда(явно е успял с търсенето, ама какво са му дали, ако му са дали нещо разбира се )