Здравейте,мами, не зная дали темата е за тук ,но бих искала да попитам как (ако )сте се възстановили след пътен инцидент?Миналата седмица бях с малкия и ме удариха на кръстовище в града.Още сънувам кошмари, и ме е страх да се кача на колата. 
С автомобил ли си била или пеша?
Случвало ми се е да ме ударят с колело, но си беше сериозно- отпред всичко по колата бе изпочупено, покривът и предният капак бяха смазани, т.к. скоростта на движение на колоездача беше голяма /аз бях почти спряла за ляв завой, а той се движеше в насрещното, забранено за него, платно, по стръмен баир, развива се много висока скорост/. На това отгоре той падна и залепна за асфалта, първо го мислехме за умрял. Много беше страшно. Отделно от това, при натрошаването на предното стъкло на моя автомобил ми се набодоха стъкла по лицето. Добре, че децата бяха отзад и с колани, та поне те не пострадаха физически.
Аз седнах на колата веднага, след като полицаите си свършиха работата по замерванията, за да я закарам в сервиза и не спрях да карам нито ден, за да не стигна до там, че да не мога после да го направя.
Говорих много и за случилото се с близки и приятели- помага.
Ходих да видя колоездача в болницата- бая се беше натрошил. Освен това му съставиха и акт, по негова вина беше ПТП-то изцяло. Обаче аз исках да го видя и да говоря с него. После по телефона се чувахме. С децата говорихме много пъти. Говоренето освобождава от стреса. Близо година след това не смеех да си ползвам предимствата по кръстовищата, все очаквах пешеходец да изскочи или кола на забранено да мине.
Ако си много зле, потърси специализирана помощ. На мен не ми се наложи, аз бързо се възстанових, но то си е до вродена психика. Ако се чувствах зле, обаче, не бих се колебала въобще, бих потърсила някой специалист да ми помогне.