Претърпях ПТП

  • 3 981
  • 15
Здравейте,мами, не зная дали темата е за тук ,но бих искала да попитам как (ако )сте се възстановили след пътен инцидент?Миналата седмица бях с малкия и ме удариха на кръстовище в  града.Още сънувам кошмари, и ме е страх да се кача на колата. Confused
Виж целия пост
# 1
Това си е стрес. Вие нали сте добре? Дай си малко време и се качи в колата сама или с човек, на който имаш доверие (без детето). Покарай малко и си върни увереността. Ако имаш проблеми с разпознаването на знаци, кой кога е с предимство и т.н., задължително вземи с теб, някой който ги знае и го помоли да ти ги обясни.

Колата ти е нужна  за да я управляваш, а не тя теб. Винаги има рискови ситуации на пътя и си е огромен стрес, но това ще го предодолеееш само с каране. С четене на книжки по приложна психлогия няма да стане Simple Smile Успех.
Виж целия пост
# 2
С каране... като млад шофьор съм забърсвала кофи за боклук, кашпи, стени на гаража - казвах си, че това е част от процеса на усъвършенстването и продължавах. Треснах се в един трамвай и се научих от този момент нататък преди пристрояване винаги да поглеждам в огледалата. Погледни го така - всичко е урок по пътя към това да станеш по добър, по придвидлив шофьор и продължавай....
И още нещо - говори с някой, който те обича и ще ти обясни, че такива неща се случват и няма нищо страшно. Аз всеки път, когато се прибирах с ожулени калници, огънати ламарини и т.н. съпругът ми нито венъж не ме упрекна, не се оплака, че колата е за ремонт и т.н. Това е важно, за да не чувстваш вина. Всеки път да има някой, който да ти каже - щом си добре, другото няма значение, вече ще си по опитен шофьор.
Виж целия пост
# 3
Възстановяваш се с каране. Даже много време си стояла "зад борда".  На магистралата, в багажника ми влезе един момък, свалих си бронята, направихме си протокола, сложих си една мокра салфетка на цицината и се прибрах като пич. Не спирай, шофьор се става с каране.  Peace
Виж целия пост
# 4
Неволята учи. Моя близка претърпя подобна карастрофа като съвсем млад шофьор, удариха я яко на кръстовище без да е виновна, ужасен стрес изживя и после не се качи на кола 3-4 години. Тръгна й детето на градина след майчинството, нямаше как да го води по друг начин, започна да кара. После тръгна на работа в другия край на града и трябваше да кара всеки ден в задръстванията...сега е Шумахер Simple Smile
Ще ти мине. Не задълбавяй и не отлагай, задръжките ти само ще нарастват.
Виж целия пост
# 5
Преди две седмици и аз претърпях много страшно ПТП (удара беше отзад, неочакван и последва удар отпред). Колата за нищо не става, но слава богу на мен ми няма нищо.
Ходих да ми леят куршум, но не ми минава. Всеки път като погледна в огледалото за обратно виждане и има кола зад мен, подскачам цялата...А ми се налага да шофирам всеки ден. Надявам се скоро да ми мине, но наистина трябва време...
Виж целия пост
# 6
Септември месец ме удариха, като колата ни беше едва на няколко дни - чисто нова. Една се заби странично и ми сгъна 2 -те десни врати, калник и т.н. Много се уплаших, ама много ме беше и яд за колата. Нямах време, след КАТ и т.н. трябваше да се кача в колата и да се прибера. Това ми подейства отрезвяващо. И сега и сега обаче, ако някоя кола се приближи по-близо до мен, си мисля, че ще ме удари и ми се свива стомахът.
Според мен, качвай се на колата и карай, карай, иначе няма как да мине страхът. Само с каране би могла да го преодолееш.
Виж целия пост
# 7
Шофирам от много години. Два пъти са ме удряли по-сериозно. На следващия ден пак съм в колата. Ако нямаш избор, всичко се преодолява. Пък и аз понеже и двата пъти не бях виновна, някак си не изпитах особен стрес. Много по-стресиращо ми е внезапното изскачане на някой пешеходец.
Виж целия пост
# 8
Качи се веднага да караш. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Дори и обиколка на квартала ще е от полза.
Виж целия пост
# 9
Треснах се в един трамвай и се научих от този момент нататък преди пристрояване винаги да поглеждам в огледалата.
Господи, това се учи още на шофьорските курсове........, защо трябва кон да ти го натресе (трамвай), че да се НАУЧИШ......... newsm78 newsm78 newsm78
Виж целия пост
# 10
Господи, това се учи още на шофьорските курсове........,
Сериозно? Не думай Crazy То, ако всичко се случваше в реала, както е по правилник, нямаше да имата ПТП-та, пък като гледам...
Виж целия пост
# 11
Така е, така е, но все пак за пристрояването; освен това, прозвуча някак все едно.... за първи път го чуваме и мацката е стигнала до някакъв свой собствен изовд, че видиш ли - трябва да се гледа в страничните огледала........ Joy
Виж целия пост
# 12
На мен пък ми прозвуча като - учим се от собствените си грешки, важното е да не са фатални.
Виж целия пост
# 13
Само времето лекува. И аз като теб претърпях много тежко ПТП с огромни последици, при което не бях аз виновна, но гледам да не мисля за това. Доста време след това ме беше страх да шофирам. В момента - един година и половина след това, карам, но пак си представям как някой ме удря и изтръпвам.
Виж целия пост
# 14
Преди мноого години летях с колата и кацнах в едно дере. Беше страшно, излязох и гледах как колата избухна в пламъци.  

След инцидента  смених колата и досега като седна в такъв модел автомобил само като погледна таблото, волана и ме обзема фобийно състояние.

Близо месец и в другата кола ми беше трудно. Да запаля и тръгна. Палех и стоях на място и се ...разплаквах.
Мъжът беше този, който ми помогна. Разтърси ме яко и ми каза "хвани бика за рогата". Щом след този инцидент съм излязла без една драскотина, значи едва ли толкова скоро ми е писано да умра  Joy или нещо подобно. Натика ме колата и ме накара насила да карам. В първите месеци ме подлагаше  изпитание ей така без да му трябва шофьор...

Времето не знам дали лекува и сега ми е пред очите на забавен каданс големият тир излизащ от завой с превишена скорост срещу мен,  обръщането, летенето, падането,а  как съм излязла - не помня и горящата кола на няколко метра от мен. Имах усещането, че не ми се случва на мен, а гледам сцена от екшън.

Говори за случилото се, не го таи в себе си. Ако трябва смени колата, и задължително карай - всеки ден по малко, но не се отказвай! Успех!

ПП даже и сега докато си препрочитах поста се замислих, че все още имам нуждата да го разказвам...А са минали сигурно 18-19 години от тогава.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия