Кой е виновен?

Докато влизах днес в двора на училището, синът ми (6 г.) се допря до оградата и резултата беше сериозно изцапани с алкидна боя длани, яке, лице и диоптрични очила. В момента, в който го видях се обърнах към стоящите наблизо възрастни (тогава мислех, че са родители) и казах: "Е, как може такова безобразие?! Поне да бяха оставили една бележка, че оградата е боядисана!". Отговорът, който получих обаче ме вбеси и е причината да пусна тема тук. Каза ми една от жените: "Ние не сме ви виновни, че вие сте смотана!". Ядосах се и отговорих, че сега отивам при директорката и ще разберем кой е смотан и кой не си е свършил работата.

Намерих веднага директорката, която на мига ми каза, че децата се движат в района около училището с придружител и щом се е опрял на оградата значи аз не съм го наглеждала достатъчно добре. След това ми разясни, че няма никакво значение факта, че еднометровата (на височина) ограда разделя тротоара от двора на училището и стига до входа. Детето ми няма работа да я пипа и никой не носи отговорност за това, че няма обозначение за ремонта.

Нямах време за разправии, тръгнах към най-близкия строителен магазин, за да намеря средство, с което да почистя лицето и по възможност да спася дрехите и очилата. Слаби са ни боите или просто извадих късмет, но с помощта на клиенти и продавач успяхме да почистим всичко.

След това се върнах в училището защото реално отивах там за среща с класната. Директорката ме пресрещна във фоайето и ме попита къде отивам. Отговарих, че съм се запътила към най-близката тоалетна, за да измия ръцете и лицето на детето от разредителя. Тя повика охраната, за да ме спре и да ми обясни, че нямам право на достъп до тоалетните като външен човек. Вече бях толкова ядосана, че не си спомням дали нещо й отговорих или просто я подминах. Последното нещо, което казах беше: "Можехте поне да се извините и да ми кажете с каква боя е намазана оградата защото това не е без значение!", а нейният отговор беше "Ами с боя, с какво да е намазана". В целият спор за нея най-важно беше да научи от коя паралелка е детето ми. Непрекъснато задаваше този въпрос и изобщо не ми предложи помощ.

Аз в момента съм страшно афектирана не заради едните съсипани дрехи, а заради принципа и отношението. Приемам, че може и да не съм права като смятам, че ръководството на училището е организационно отговорно за протичането на ремонтите. Но ситуацията има и чисто човешки план защото покрай тази ограда преминават непрекъснато хора, а в обедните часове е пълно с деца и родители. Час по-късно там продължава да няма никаква бележка, затова ви питам вас кой е виновен?