Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 37

Майка ми почина на 7 юли от рак на белите дробове. Диагнозата потвърдихме само седмица по-рано. Дори на децата казахме, живеехме заедно, какво остава да крия от нея?! Нито един лекар дори и за момент не е крил или искал да обсъжда с друг освен с нея диагозата и лечението, прогнозите и въпросите й как ще изглежда края. Отделно тя самата усещаше, че нещо в организма й работи. А и да бях скрила, то как да й давам лекарствата, като за всяко ровеше в нета. А надеждата я крепеше до последните часове ясно съзнание.

Касита, много съжалявам за загубата ти....моите съболезнования.

Аз се надявам да заблудя родителите ми, т.е. не разберат за рака, искам баща ми да има щастливи последни дни.

Писах, че говорих с доста медицински лица, интересното е, че повечето одобряват избора ми, от опита, който имат.
В понеделник ще го водя на превръзка в Токуда и да си вземе епикризата/ пиша да си вземе, защото аз взех оригинала, просто помолих да напишат нова, на която той да не разбере за какво иде реч.
Малко се притеснявам, защото помолих старшата сестра да годори с доктора, тя каза, че няма проблем, но лично аз не съм говорила с него и не съм го помолила, да бъде тактичен.
Всички казват, че е страхотен хирург, д-р Минчев, от Токуда, но малко директен и не спестява на пациентите си истината. За сега е бил тактичен.....малко се притеснявам, че не го помолих лично, да не коментира случая, всъщност май го помолих......вече се побърках съвсем......
Понякога се питам дали не беше по-добре да не разбираме въобще.
Старшата сестра в отделението, на гръдна хирургия, където оперираха татко, беше невероятна, толкова положително настроена и мила жена

Подкрепям те абсолютно, абсолютно!!! Майка ми почина от белодробен рак; боледува почти година. Нищо не я болеше, само беше изключително отпаднала. Не й казах нищо, по-скоро бих си изтръгнала сърцето.


Поддържам горещо това мнение.

Дами, когато телк даде някакъв процент инвалидност и човек продължи и да работи и да взима пенсия тази пенсия определена сума ли е или процент от заплата? 

Камалия,взима си заплатата, а пенсията си е отделно, взима толкова колкото са му определили
от пенсионното

Благодаря ти   

И все пак, за да отпускат пенсия искат документ от работодателя колко заплата взема, прави се УП от счетоводството. Според процента инвалидност е и сумата по пенсията.Мисля, че са свързани двете,защото мен ме разкарваха за едни пари,които са ми дали с граждански договор преди повече от 10 години и аз не ги бях споменала като си подавах документите за пенсия.(а аз реално бях забравила въобще за тия пари)

Благодаря и на теб, точно това ме интересуваше   

И аз те подкрепям напълно, Ани.
На хората,които обичам, съобщавам истината за състоянието им, само когато е хубава. Наричам това щадене и загриженост.
Да съобщя на някого нещо, което знам, че няма да понесе, защо да го правя, освен ако не искам да му скъся допълнително живота?
Никога не бих го направила.

А моите родители....само аз те си знаем ...и двамата са ужасно отчаяни,успокоявам ги и им вдъхвам кураж доколкото мога..във вторник заминават за Пловдив,няма да съм до тях,сестричката ми е при мен(тя не знае),дано да има шанс и за двамата...

Баща ми и без това се е отчаял след опрецията, остава и да му кажа, съвсем ще се сломи.
Тази вечер какви ли  усилия не положих, за да му вдигна духа, надявам се, че не подозира и отдава всичко на операцията.
Говорила съм с всички лекари, за да не му казват.
Надявам се, да не го боли, да не страда и са щастливи последните му дни

Aniram, подозирам, че баща ти знае всичко... просто и той иска да ви щади и се надява, че живеете в заблуда....

Напротив, на човек докато не му кажеш всичко в прав текст, няма как да е сигурен и убеден, винаги си има надежда и си казва, щом лекарите нищо не са казали, значи съм ок...а аз го водих при доста лекари, и никой нищо не спомена, защото преди това ги предупреждавах, той е пушил 50г. по кутия на ден, отдавна си има проблем с дишането, заради цигарите, както казах има 100болести, сега след операцията, си казва, че всичко е от нея. Един от лекарите при преглед коментира, че всичко е от цигарите/ то си е така/.......така, че абсолютно съм сигурна, че баща ми нищо не знае.

Снощи си мислех за друг случай, на майка ми притятелка почина от левкемия, за 3 дни. Приблизително на възрастта на баща ми. Три месеца преди да почине, дъщерите и я водят по лекари в Сф, правят и изследвания, дори едно от светилата/ не помня кой/ от онкоболницата ги гони с думите, че всичко на жената и е наред, жива и здрава е, и как може да си и помисли някой, че има рак.....е, да ама не.....сега си мисля, че човекът просто е искал да им спести всички ужасии, и жената да си изживее последните дни спокойно, лекарят явно е видял колко и какъв  е рака, стадии, и че няма надежда, едно информиране за състоянието, лечения, само ще травмира всички. Дълбоко се съмнявам, че лекар в онкологията не е разбрал, че е рак, жената е имала леки проблеми. Казвам леки, защото винаги се е чувствала ок, и съвсем случайно по едни кръвни изследвания, за съвсем друго нещо, виждат, че са извън норма, и така щерките и я водят на лекар....
Имах предвид, че въпросната приятелка на майка/ мир на праха и/, много силна и енергична жена, до последно казваше, че е ок, и щом лекарите не са и казали нещо сериозно, значи всичко е наред. Тя беше нон стоп в движение, водеше счетоводството на няколко фирми, както писах почина точно за 3 дни....като преди това е пътувала буквално на другия край на Бг, за да копае лозе, видяла се е с дъщерите си, които дори не са забелязали и предположили, че тази жена има проблем и след няма и седмица няма да е между тях....В четвъртък и е лошо целия ден, от няколко дни не е ок, но е била на крак, и не се е оплаквала, майка ми, просто не можеше да повярва, разбирате ли.......в четвъртък вечерта я карат в бърза помощ, лекарите установяват левкемията, дъщерите и пристигат от Сф по спешност, карат я в Токуда,  в петък на обяд е приета в болницата. В неделя вечерта почина....през цялото време беше активна, силна, и само е казвала, че щом лекарите са казали, че всичко е наред, значи е така, и тя се чувства чудесно.....майка ми все не можеше да повярва, че е левкемия, тя не е давала никакви симптоми на слабост, не се е оплаквала.....и това, защото лекарите са казали, че е добре и нищо и няма...
Личното ми мнение е, че лекарят от онкологията е постъпил супер човешки, като е спестил истината на всички.....живяха спокойно, а не в стрес последните месеци, да не коментираме, че когато болните научат, самата новина, ги шокира и отчайва.....и довършва буквално, няма по-лошо от страха и отчаянието.....липсата на надежда....
ако един ден се случи на мен, не желая децата ми да ми казват, и ме подлагат на всякакви агресивни лечения......
Ще играя театъра, колкото е нужно, абсурд да кажа на майка ми и баща ми, приготвям му разни билкови рецепти, давам му надежда и така....той си знае, че е живял нездравословно, и това сега се отразява на тялото му, сам ми каза, че човек когато е млад не мисли, но всичко се отразява на стари години......нищо не се досеща.
Дами, аз съм взела своето решение, и по никакъв начин не можете да го преомените, на 100% съм сигурна в себе си, че това е правилното. Пиша в темата, защото ми помага. Чета, за да разбера какво да очаквам и се случи.
Имам друга приятелка, чиято майка също почина от рак на белия дроб, също не и бяха казали, и въобще не се досети жената. Приятелката ми и даваше всякакви алтернативни лечения, от дадените и 6 месеца живот от лекарите, живя 2г. Почина в съня си, без болки, без да разбере.......

Пропуснах да напиша, че 2 седмици преди операцията на баща ми му правиха биопсия, резултата беше отрицателен, т.е. не е рак, само някакво възпаление на белия дроб, пише си го на епикризата, това е истинското заключение на лекарите, не че аз съм ги молила да напишат това....но хирурга говори с мен, и сподели съмненията си, както и че според него, е най-добре баща ми да бъде опериран, и това ще потвърди или отхвърли тази диагноза, само след операция може да са сигурни, т.е. хистология след операция. Туморът беше на удачно за операция място. Последното го написах, защо баща ми не се досеща и си няма и на идея дори...

Ани, не зная що за човек е бащата ти, но предполагам, интелигентен и без деменчески отклонения. Правили са му операция. Не пита ли от какво е? Не усеща ли по състоянието си, че нещата не са ... обикновени? Ако не той, майката ти поне не е се ли усеща, не се ли съмнява, не задава ли въпроси, само и дори предвид състоянието на баща ти и хирургическата намеса? Само едно бегло питане за доц. Минчев ти дава широко поле за размисъл, кой е той и с какво се занимава.
Прощавай, наистина прощавай, но аз, вярно, съдейки по мама, но не мога да си представя, че някой може да живее в заблуда за състоянието си. Наистина не мога. И не го намирам за редно. Не, не те убеждавам да им кажеш, само, също като теб споделям. Та, мама по симптомите си и изследването на кръвта подозираше, чувстваше се уморена, задъхваше се лесно и не можеше да направи и три крачки без да почине ... Не зная, наистина не зная. Никой не е крил от нея, както писах, дори напротив. Само в последните й дни в реанимацията се опитваха да я залъгват, а тя ги контрираше, че вижда показателите си на монитора, че сама усеща, че организмът й се предава, но въпреки това правеше планове да се прибере и да види рисунките на децата, да иде да сключи нов договор с кабелния оператор- накратко битовизми.  ... Не че успя до край, но знанието за диагнозата й даде възможност да си свърши някои неща, лични, други документи, трети професионални, да се обади на поне 20 позабравени приятели и роднини, да не спира да прегръща децата ми .....Още веднъж прощавайте за емоционалните ми думи.

Надежда и сили желая на вас и близките ви.

Само да попитам? Мислите ли, че на тези, които се борят с диагнозата, ще им бъде приятно да четат подобни постове ?
Обърнете внимание на заглавието на темата.