Здравейте, лутам се с въпроси и не мога да си помогна, единственото нещо, което постигам е едно силно главоболие. Искам вашето мнение, то ще ми помогне. Благодаря. Сега историята на кратко. 6 години съм с този мъж. Имали сме много моменти и хубави и лоши. За жалост като тегля чертата лошите са повече. Той има проблем с избохливостта си. Другият проблем е, че като излезе да се весели, прекалява и може да не се прибере до следващия ден. Това много ме мъчи и аз одавна спрях да излизам с него, защото не ми е приятно. Другото, което ме кара да се отвращавам е неговата майка, която е много властна жена, постоянно се бърка във взаимоотношенията и изказва мнение, въпреки, че е на 2000 км далеч. Всичко това ми се струпа с времето. Няма да пояснявам ситуации за да не прекаля с поста. На кратко последната ситуация ме докара до тази дилема, да си тръгна ли да остана ли. ММ замина в чужбина, когато бях бременна. Накара майка си да е до мен, въпреки моето "НЕ". Тя скалъпи страшни интриги, как съм я държала на студено, как съм се държала зле и пиела хапчета от това, няма да пояснявам кой е прав и кой крив. Защото тя наистина пие хапчета и не е добре с главния. Опитах да се оправдая пред него, не пред нея. Страх ме е от истеричният й глас. Той не зае позиция. Това става преди да родя. Мен не ми се седеше в тази къща. Аз родих, тя си замина. Та един месец само скандали, провокирани от нея. Само да поясня, цъфна и по малкият му брат, искаше да седи у нас 1 месец, когато бебето беше на 10 дни. Опитах се да кажа, да изчака поне месец да навърши, защото имаме нужда от помощ, а не да се съобразяваме с някой. Другото, което ме притесняваше е, че той е болен от хепатит., но не им го казах. Никой не ме разбра, аз излязх лошата. Всичко ми се трупа и не издържам, не издържам семейството му, а понякога и него. Някои ще кажат защо имате дете, като си го знаела. Не съжалявам за детето, имах вяра, че нещата ще се оправят, но не. Трябва ми побутване, защото не се чувствам щастлива, мисля и за детето, но не вярвам, че и на него ще му е добре мама и тат да се карат. Ох, помогнете с мнения, дори и критични, пак ще ги према. Заслужава ли си, или да продължа сама. Знам, че ще е трудно, но детето ми е смисълът, който ще ми дава живот. Благодаря!
Виж целия пост
нормално ли е да искам да напусна мъжа си, а имаме бебе на 1 месец
- Публикувана: 26 апр. 2014, 10:43 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2015, 10:14 ч.
# 1
26 апр. 2014, 11:08 ч.
Кой е болен от хепатит, не разбрах?
Има ли къде да се изнесеш, ще се справиш ли финансово? Бебето на колко е? Мъжа ти в чужбина ли работи?
Виж целия пост
Има ли къде да се изнесеш, ще се справиш ли финансово? Бебето на колко е? Мъжа ти в чужбина ли работи?
# 2
26 апр. 2014, 11:11 ч.
Най-добрия вариант според мен ще е да седнете и да поставите картите с мъжа с открити на масата и да си поговорите но много откровено и да решите занапред как ще продължат делата!
Виж целия пост
# 3
26 апр. 2014, 11:26 ч.
Брат му е болен от хепатит. Има къде да се изнеса. Ще се справя финансово. Бебето е на месец и половина. Мъжът ми работи в България, но замина за 6 месеца по работа в чужбина. Картите са хвърлени много пъти, за момента взимаме решение но след броени дни всичко започва наново.
Виж целия пост
# 4
26 апр. 2014, 11:34 ч.
Съвет не мога да дам- ти си решаваш, като знаеш подробностите. И все пак бих поживяла още малко, да се опитам да променя нещата. Свекървата май е съществен фактор, започни оттам, а синчето й ако продължава да се съобразява с нея, а не с теб, с чиста съвест бих си тръгнала. Да си живее със скъпоценните си синове.
Имам сега пример пред очите си- майка с новородено, бащата не се спира, сега пак е на хижа с приятели. Ще го потърпи да се кротне, иначе шута.
Какво им става на тези хора бе! Друга позната, 5-и месец бременна, днес трябваше да се жени. Отмени онзи ден сватбата, заради поредното малоумно мамино синче.
Извини ме за отклонението, ама се ядосах.
Виж целия пост
Имам сега пример пред очите си- майка с новородено, бащата не се спира, сега пак е на хижа с приятели. Ще го потърпи да се кротне, иначе шута.
Какво им става на тези хора бе! Друга позната, 5-и месец бременна, днес трябваше да се жени. Отмени онзи ден сватбата, заради поредното малоумно мамино синче.
Извини ме за отклонението, ама се ядосах.
# 5
26 апр. 2014, 11:46 ч.
Благодаря ти d. h. . С тези примери определено ми помогна, не си се отклонила, тъкмо напротив. Незнам, може и аз да съм в грешка, но повечето мъже определено са твърде привързени към майчното мнение. То не само това, не знаят какво означава думата семейство. Искам да споделя още нещо, което ме нарани. Когато беше в чужбина си гоорехме да сключим брак, само подписи нищо повече. Аз отделих пари да купим халки. Върна се, първото нещо което направи беше да си оправи колата, даде 3 бона за тази кола, че не му и стигнаха парите, та дадох тези които ги заделих. Купи си и компютъп, въпреки, че си имаше. Много се обидих и му го казах. Той ми вика ние пак ще се подпишем, но аз вече му казах, че не искам. Много ме нарани и това. Защото почувствах, че ме приема за даденост, въпреки, че твърдеше обратното. Ох, благодаря, че ми четете проблемите, но наистина ми трябва безпристрастно мнение.
Виж целия пост
# 6
26 апр. 2014, 12:14 ч.
Клише е и много пъти е писано,но за да си пълноценна майка трябва да си спокойна и да се чувстваш сигурна.Но същестевременно най-вероятно ще ти трябва и помощ и подкрепа.Аз си гледах детето сама.Не ,че и ти най-вероятно няма да се справиш,но освен грижите ,човек трябва и да разпусне.На мен тогава ми липваше помощника.Само да го гледа и дундурка ,ааз да излаза малко.
Сложи бебето и себе си на първо място.Реши какво искаш,къде можеш да направиш компромис.Предлагай и ти решения на проблемите,не само да ги поставяш като факт.
п.п.Забелязвам,че наистина сега момчетата седят до майките си до 30г.Или честичко прескачат я да хапнат,я да им изчистят петънце ,че жената да не мърмори.А една позната отиде да види майка си за 3 дни до родния си град.Нямат деца.Мъжът и дал на ключа на майка си да изчисти, да изпере ,да изглади дрехите и др.домашни дейности.Момичето беше бясно.
Виж целия пост
Сложи бебето и себе си на първо място.Реши какво искаш,къде можеш да направиш компромис.Предлагай и ти решения на проблемите,не само да ги поставяш като факт.
п.п.Забелязвам,че наистина сега момчетата седят до майките си до 30г.Или честичко прескачат я да хапнат,я да им изчистят петънце ,че жената да не мърмори.А една позната отиде да види майка си за 3 дни до родния си град.Нямат деца.Мъжът и дал на ключа на майка си да изчисти, да изпере ,да изглади дрехите и др.домашни дейности.Момичето беше бясно.
# 7
26 апр. 2014, 12:29 ч.
Аз не бих взимала толкова сериозни решения в тази хормонална буря след раждането. Търпяла си 6 години, не се занимавай сега с кардинални промени. Концентрирай се в детето, това ти е важната работа в момента. Връзката ще се развие от само себе си. За съжаление, моите впечатления са, че раждането на дете заздравява силните връзки, проблемните още по-проблемни стават и в крайна сметка се разпадат 
И, между другото, от хепатитите само А е заразен по начинът, от който се притесняваш, а едва ли става въпрос за него, така че може би е добре да проучваш нещата, преди да се притесняваш.
Виж целия пост
И, между другото, от хепатитите само А е заразен по начинът, от който се притесняваш, а едва ли става въпрос за него, така че може би е добре да проучваш нещата, преди да се притесняваш.
# 8
26 апр. 2014, 12:38 ч.
Е ужас направо,как ще изхарчи парите за халките 
Ми утре ще похарчи парите за детенцето за храна и памперси,то не стига другото дето го описа ,ами и с широки пръсти е човека.А дано успееш да го промениш поне малко,по отговорен и уважителен към теб да стане. 
Виж целия пост
Ми утре ще похарчи парите за детенцето за храна и памперси,то не стига другото дето го описа ,ами и с широки пръсти е човека.А дано успееш да го промениш поне малко,по отговорен и уважителен към теб да стане.
# 9
26 апр. 2014, 12:47 ч.
Мило момиче. С риск някой да скочи да се кара на мен, аз ще ти кажа едно- спасявай се. Тепърва ще ти се усложнява живота с подобен мъж. Гледай си детето и себе си. 
Виж целия пост
# 10
26 апр. 2014, 13:16 ч.
Съжалявам, за това което ти се случва, но при всички положения раздялата ви в личен план ще бъде най-доброто за теб. Кураж, ще се справиш...
П.П. Предвид продължителните отсътвия от дома, не мога да не те попитам: Сигурна ли си, че няма намесена друга жена (освен майка му, разбира се)?
Не подценявай това. Те понякога така им размътват мозъците, че са готови и майка си да продадат, образно казано.
Заблуждението е голяма работа, особено пък като прогледне човек...
Виж целия пост
П.П. Предвид продължителните отсътвия от дома, не мога да не те попитам: Сигурна ли си, че няма намесена друга жена (освен майка му, разбира се)?
Не подценявай това. Те понякога така им размътват мозъците, че са готови и майка си да продадат, образно казано.
Заблуждението е голяма работа, особено пък като прогледне човек...
# 11
26 апр. 2014, 13:17 ч.
Ако има друга жена, излизанията ще са чести, така мисля, сигурна съм, че няма друга. Излиза веднъж месечно, но се улива с алкохол, а аз не понасям това.
Да с широки пръсти е, метнал се е на майка си. Опитвах 6 години да го променям, единственото, което постигнах е, тези навици да намалеят, но не и да изчезнат.
Благодаря ви момичета за отговорите, помагат ми доста.
Искам да ви питам и за мнение относно следната ситуация. На 7-ми март бях вече майка. Той беше поканен на РД, отиде. Прибра се на 8-ми март вечерта...били на някаква вила и нямало как да се прибере. Това според вас в маниачено ли е, че този ден се чувствах специална, въпреки, че е просто ден, а аз го определях като първият ми 8-ми март като майка...Ох, много ми помагате, трудно е да го споделя с близки.
Иначе не е лош човек, не поглежда други жени, умен е, помагал ми, въпреки, че ми е и вредил...но всичко това, което разказвам затъпява тези му качества...дали си заслужава заради едни плюсове да преглъщам минусите? Интересното е, че докато отсъстваше не ми липсваше, въпреки, че всеки ден се чувахме, дали това означава, че мога без него? Трудно ми е да намеря отговор.
Сутринта го попитах да се разделим за малко, но той твърдо отказва, очевидно е, че притесненията са само от моя страна...оф много е сложно..
Дне
Виж целия пост
Да с широки пръсти е, метнал се е на майка си. Опитвах 6 години да го променям, единственото, което постигнах е, тези навици да намалеят, но не и да изчезнат.
Благодаря ви момичета за отговорите, помагат ми доста.
Искам да ви питам и за мнение относно следната ситуация. На 7-ми март бях вече майка. Той беше поканен на РД, отиде. Прибра се на 8-ми март вечерта...били на някаква вила и нямало как да се прибере. Това според вас в маниачено ли е, че този ден се чувствах специална, въпреки, че е просто ден, а аз го определях като първият ми 8-ми март като майка...Ох, много ми помагате, трудно е да го споделя с близки.
Иначе не е лош човек, не поглежда други жени, умен е, помагал ми, въпреки, че ми е и вредил...но всичко това, което разказвам затъпява тези му качества...дали си заслужава заради едни плюсове да преглъщам минусите? Интересното е, че докато отсъстваше не ми липсваше, въпреки, че всеки ден се чувахме, дали това означава, че мога без него? Трудно ми е да намеря отговор.
Сутринта го попитах да се разделим за малко, но той твърдо отказва, очевидно е, че притесненията са само от моя страна...оф много е сложно..
Дне
# 12
26 апр. 2014, 13:30 ч.
Мими, четох те и в свекървенската тема. Наистина ще ти е трудно, но по-добре не обричай детето си на живот с тези хора. Спасявай се, в името на детето и на себе си. Колкото по-голямо е детето, толкова по-трудна става раздялата, откъсването , а и за него е по-голям шок. Бъди разумна..
Виж целия пост
# 13
26 апр. 2014, 13:38 ч.
Мими, не е нормално да излезе днес и да се прибере утре, независимо какъв ден е! Имаш обособен егоист, и аз си мисля за друга жена, извини ме. А и като те чета, имам чувството, че не го обичаш вече 
Виж целия пост
# 14
26 апр. 2014, 13:49 ч.
Ще ти скочат страхливките, които стоят и търпят и не са преживели кошмара, който това девойче преживява.
Авторката, Камъчка е права. Подпалвай гуменките... Описваш характерно поведение на мъж тип мебел, който освен, че не дава - консумира. Мъжете трябва да са опора на жените, стълб и покров, не дразнител, който се държи инфантилно като пубертет. Ако има къде да отидеш, ако си финансово обезпечена си тръгвай. Този човек е малко вероятно да се промени - мнението ми е от личен опит, сходен с това, което описваш.
Сега наистина хормоните бушуват, ама и инстинктът ти за самосъхранение, на теб и детето е усилен. Щом е имало разговори, втори и трети шанс и винаги е старата песен на нов глас тц.... няма да се променят нещата. Кофти е, но истина! Съжалявам.
Успех ти желая и бъди силна!
Виж целия пост
Мило момиче. С риск някой да скочи да се кара на мен, аз ще ти кажа едно- спасявай се. Тепърва ще ти се усложнява живота с подобен мъж. Гледай си детето и себе си.
Ще ти скочат страхливките, които стоят и търпят и не са преживели кошмара, който това девойче преживява.
Авторката, Камъчка е права. Подпалвай гуменките... Описваш характерно поведение на мъж тип мебел, който освен, че не дава - консумира. Мъжете трябва да са опора на жените, стълб и покров, не дразнител, който се държи инфантилно като пубертет. Ако има къде да отидеш, ако си финансово обезпечена си тръгвай. Този човек е малко вероятно да се промени - мнението ми е от личен опит, сходен с това, което описваш.
Сега наистина хормоните бушуват, ама и инстинктът ти за самосъхранение, на теб и детето е усилен. Щом е имало разговори, втори и трети шанс и винаги е старата песен на нов глас тц.... няма да се променят нещата. Кофти е, но истина! Съжалявам.
Успех ти желая и бъди силна!
Препоръчани теми