ПЪРВИ клас - ваканцията!

Аз не разбирам какъв е зорът със смятането до 20 и до 100, принципът е абсолютно еднакъв. Има ли дете, което не може да брои до 100? Не е ли по-важно да хванат принципа, пък после лесно ще се стигне до 100. Къде е разликата между 19-11 и 39-21?
Звуковите модели, кото правиха тази година ги няма в Моливко, просто са различни, нито са деляли звукове, нито нищо.
Защо има предучилищна и то задължителна, аз като цяло не разбирам, за мен до тръгването на училище, децата трябва само да се научат на други неща, не им е времето на 4-5г да учат учебен материал. Ама аз съм родител на обикновено дете, може би затова така мисля.
Споменатите задачи ги има в учебника и в сборника. Точно така съставени, та и с по два въпроса даже. Така, че не разбирам какво точно липсва от тези задачи.
Аз разлика с показания учебник особено не видях, като изключим паметника Альоша, чавдарчетата, пионерчета и т.н. в задачите. Единственото в повече са числата над 20, понятието дециметър не са въвели при тях също, но пък за разлика от това не видях в този учебник задачи с часове и изучаването на часовника, може и да ги има, не съм учила по-него, по-малка съм аз.

Предучилищната е задължителна, тъй като все пак трябва детето да е свикнало да ходи на учебно заведение преди първи клас. Иначе половин година госпожата ще трява да успокоява несвикнали деца, гледани от баби или майки вкъщи.
Повярвай ми, миналата година бяхме ПГ в училище. Имаше деца, които за първи път се отделяха от вкъщи - страшно беше, сериозно. и ако това стане в 1ви клас, а не в ПГ - наистина учебния процес би закъсал. И в случая не виня никой, знаем какво е положението с детски градини в София, и че много родители не могат да се вредят за такава. Но факта си е факт.

И всъщност за мен основния проблем на днешното образование са учебниците. Защото те са написани отвратително. И проблемите не започват след 5ти клас, може би тогава започват по МАТ и БЕЛ, но по разказвателните предмети нещата стават трагични още в 3ти клас. Въвеждат се като цифров указател едни дати и цифри, едни имена, страшна работа, без никаква мисъл за това как тези деца ще успеят да разберат такава суха материя.

Съгласна съм с последното за учебниците. Само че на мен ми се виждат ужасни още от първи клас, а не стават такива в някакъв по-следващ момент 

Обаче не съм съгласна, че ако децата не ходят на предучилищна, ще пострада много образователния процес. Едно време не ходехме толкова на градини (а които ходехме, не сме учили, а само си играехме и молив не сме хващали по задължение), бабите се пенсионираха на 50г и масово гледаха внуци до училищна възраст. Предучилищната не беше задължителна, а учебният процес пак си вървеше.
Само че има една разлика и ще ви кажа каква е. От децата не се изискваше толкова много. И от мухата не се правеше такъв слон. Някой като допусне правописна грешка в диктовка, не викаха родителите му, за да говори с тях учителката и със сериозен тон да им казва, че детето има пропуски и че трябва да работи допълнително, за да ги изглади. Майките не бяха толкова амбициозни до настървение и приемаха децата си доста по-каквито_са_си, а не искаха непременно да направят от тях лидери и лауреати. Едно време играта след училище беше свещена. Като се приберем на обяд, си написвахме домашните за половин час и после до Сънчо се играеше навън. Сега децата ходят на спортове, на курсове по езици и какво ли не, явяват се на по сто състезания в година, следят се класирания, точки, оценки и т.н. И като цяло са натоварени със страшно много амбиции, очаквания и напрежение. От първи клас.
Но ако ученето се върне в онази своя обикновена и лежерна фаза, в която детето дори да сбърка нещо, майката ще е спокойна, че все до края на годината ще схване как се събира и изважда и го остави да се опитва на спокойствие, вместо да нервничи, че има пропуски и да го записва на допълнителни занимания с цел изглаждането им, всичко ще е наред и учебният процес ще си е поне толкова успешен, колкото беше едно време.

Едно време си имаше респект от учители - независимо дали в ДГ, или в училище.
И да, и да не си ходил в ДГ, си се държиш както подобава в клас, а не е нужно да ти се обяснява и да се усмирява като сега.

Мисля, че сега за 1 грешка в диктовка никой няма да разбере. Дори детето 

Не са амбициите, те не пречат в клас;) А прекалената слободия в поведението ...

Lorenca, напълно съм съгласна с теб! Но тук пак опираме до семейната среда, защото за възпитанието отговаря семейството.

Judy, предполагам, че в отговора си визираш с мен и поради тази причина отговарям. И в ПГ, и 1 клас се учат почти едни и същи неща - естествено, в 1 клас се надгражда, но за някои (да не кажа повечето) деца, вместо да се надгражда, започва да се гради из основи и от това страда целия клас, защото вместо всички да се равняват по това, което трябва да усвоят, се равняват по успеваемостта на последните. В предните си постове зададох няколко конкретни въпроса, но не получих отговор на нито един. Истината е, че летвата за образованието е мнооооого субективна - за едни, това е просто да могат да четат, други - искат повече. И точно поради тази причина в края на 4 клас започва едно юрване с кандидатстване в други училища, защото родителите вече осъзнават, че искат децата им да получат качествено образование и подходяща среда, а не просто да гледат на училището откъм социалната му функция на отглежането на децата им. Сигурна съм, че само след година половината потребителки от тази тема ще осъзнаят за какво говоря, както съм сигурна и в това, че децата, които имат пропуски в 1 клас, вместо да ги запълнят, направо ще направят бездни до края на 4 клас. Сега ще кажете всеки да се спасява както може. Ок. Аз правя каквото мисля, че е добро за детето ми, но ме е страх, че масата деца след 15-20 години ще бъде идната икономическа сила, която ще генерира брутен вътрешен продукт, а тази маса от година на година става все по-незаинтересована, функционално неграмотна, немислеща, нечетяща книги. А всъщност ученето далеч не започва и не завършва в училище - ученето трябва да започва от първия ден и да продължава цял живот. Но за голяма част от потребителите във форума, очевидно, ученето е приоритетна отговорност само на учителите и то в периода 7-18г.

И още нещо, някой спомена, че образованието до 4 клас било на сносно ниво, за разлика от това между 5-7 клас. Все по-склонна съм обаче да вярвам, че и това е така измамен факт поради факта, че високият резултат на НВО в 4 клас не се дължи на знанията на децата, а на занижените критерии във формата на изпита. Защото как иначе същите тези деца в 5 клас изведнъж се променят и дали въобще се променят или ние просто сме виждали нещата в изкуствена розова светлина през първите четири години?

Нямам време сега и само хвърлих поглед ......
Та като искате да сме по груби....

А по кой учебник и сборник е учило твоето дете , та не е решавало от гореспоменатите задачи , ми е много интересно.
Като ние почти цяла година си ги решаваме.
Че и малко по сложни дори.
Ако си имате проблем с учителката , училището  и т.н. си е лично ваш.
Там трябва да наблегнете.
А не да давате определения за родители.

И като сте тръгнали акъл да ми давате относно образование .
А образованието на децата е многостранно.
Отиваме да гледаме зарята.
Ходихме и на 2 юни.

Децата  ми са  запознати с почти всички празници - национални и религиозни.
Поради факта , че са деца на България, т.е. живели сме на различни места , поради спецификата на професията, ни се налага доста да пътуваме.
Децата са посетили почти всички национални обекти.Книжката им е почти пълна.За всеки един могат  да разкажат  нещо.

Така, че моля , без определения.

Алана, рядко се случва, но по повод последния ти пост сме на абсолютно едно мнение и те подкрепям напълно 

Писах, трих , щото нали нямаше да пиша още по темата
 ratridi, изобщо не се заяждам, а ми е интересно твоето дете по кой учебник и сборник е учило, за да решава подобни задачи? Мисля, че тук не е целта само да си говорим общи приказки и да нахвърляме идеи, а да споделяме конкретни неща около помагалата, по които работят децата в училище, какво се изисква от тях, какви са критериите за добре или отлично усвоен материал.
Може би, ако имаше единни критерии, по-малко учебници и помагала и ние щяхме да бъдем същите спокойни родители, каквито са били нашите, за което ни припомня allana. Щяхме да се доверяваме повече на училището и да не изпитваме толкова много съмнения.
 Когато не знаеш какво се изисква, защото изискванията са много и различни, както и представата за добро образование, тогава си много по-неуверен.
Аз подкрепям lorenca, че за една грешка в диктовката вероятно никой няма да разбере, а още по-малко учителите ще инициират разговор за преодоляването на "проблема". По-скоро  ми се струва, че куца обратната връзка, отколкото да ни викат за щяло - нещяло-тук пак вероятно е до учител.
Колкото до всичките тези курсове, уроци, спорт, езици и пр. И аз си мислех, че са "болест" на съвременния родител, но се оказва, че и по наше време е имало деца, които са посещавали много школи. Зависи си от семейството и приоритетите. Както и от вижданията как трябва да се запълва свободното време на децата. И доколко самите родители имат свободно време.

Не. Получава се заради безумно измислената система и материал, през който се препуска с бесни темпове. От абсурдността да бъдат изпитвани само с тестове, където трябва да се знаят някакви неща на изуст, самоцелно, за да се отбележи правилният отговор. Освен това, ако децата са отговорили на 50% от въпросите се пише 3ка. Оценката се формира от тези 50% нагоре. Има и огромен скок от материала в 4 и до този в 5 клас, който трябва да се скочи без засилка. Това го знам от приятелки, с по-големи деца, а и тук многократно беше писано от майки минали през това. И това е повсеместен проблем. Няма как всички деца да са толкова зле.

И кой съм аз , че след като госпожата ми е казала , че детето се справя много добре с материала, усвоява бързо ,старае се,няма забележки към него-да не и се доверя.
Или госпожата по занималня след като си е сложила подписа след старателно написаната домашна  , аз да я задраскам , защото видиш ли повече от нея разбирам от образование и преподаване.И много държа на натоварването на децата и съм толкова амбицирана в това детето ми да е гений.

?
Колко пъти заведохте детето си на връх ШИПКА на трети март?
Посещавали ли сте родните домове на ЛЕВСКИ, БОТЕВ И ВАЗОВ?
А знаят ли децата Ви химна и какво се прави , когато го чуят.
Колко пъти поставихте цветя на Паметника на Незнайния воин?
И т.н.
Списъкът е дълък.
Но е показателен .
Това е образование от ранна детска възраст.
А не само да го прочетеш в учебника по Роден край.
И как да имаш думи да го разкажеш , като не си го видял , а само си чувал?
Живота не е само математика и диктовки.
 

ratridi, явно си ме взела на мушката, но освен да се заяждаш, не виждам конструктивна критика. Колкото до гореспоменатия пост, мога ти отговоря, че точно тази седмица синът ми си взе сребърната значка за посетени над 50 национални туристически обекта. И че моето семейство, включая детето, е обикаляло толкова много из България, че повечето хора когато тръгнат нанякъде, обикновено ни питат за маршрут. Конкретно на връх Шипка сме го водили 4-5 пъти за тези негови 9 и половина години, макар че живеем във Варна. И в Долината на Тракийските царе под Шипка, и в Казанлъшката гробница и историческият им музей, където е съкровището на Терес, и при най-старото дърво в България, което се намира в с.Гранит до Чирпан, и в подбалканските градчета като си говорим за този регион. И на още много други места: Родопите, Северозапада, крайдунавското крайбрежие. Всяко лято семейната ни почивка всъщност е обиколка из България и ако се зачетеш в старите ми постове на профила лично можеш да се увериш, че съм водила детето си на сумати интересни и малко познати места като например като еко пътеката на карста до Враца, палентоологическия музей в Асеновград, където има цял целеничък скелет на дейноториум, висок повече от 4 метра; резервата за лешояди в Маджарово, крепостите Устра, Мезел, Меджижи табия, Овеч, Шумен, Плиска, Ловеч и Преслав, Цари мали град, първото училище за учители в България - даскалоливницата в Елена; поляната на приказките под Згориград, орнитоложкия музей в Узана, средновековната митница в Дебелт, музеят на солта в Поморие ... пътепис мога да напиша. Посетили сме всички открити облагородени (достъпни за туристи) пещери в България, всички тракийски гробници, показала съм му останките от първата човешка цивилизация в Европа и в могилата в Караново, и в наколните жилища в Стара Загора, и в най-старото обработено злато на света, намерено във Варненския некропол, и в намерените артефакти от пещерата Козарника във  фотосите, изложени пред входа на Магурата. Последните пет години, всеки май месец сме редовни посетители на нощта на музеите във Варна. Водя сравнително редовно детето на театър, а от около две години прояви интерес към балетните постанови и симфоничната музика. Само, че понеже имаш конкретно питане  как това се отразява върху образованието му, отговарям в пряк текст: като оставим настрана, че маршрутите винаги са тематично избрани с цел да възпитат патриотизъм, винаги се старая да има и образователен елемент в тях - например купила съм му релефна карта и докато пътуваме, той трябва да следи откъде минаваме и как се променя релефа в съответствие с това, което е отбелязано на картата. Почитател съм на издателство "Точица" и техните образователни книги - като например "Вкусна география" или "Или пътуване до Средновековието", които са адресирани към бълг.реалности и дават идеи за последащи маршрути. В музеите винаги имаме беседа, а много често има и адресирани специално към децата кътове - в ист.музей в Русе имаше детска история на града, в Копривщица - имаше "живо" взаимно училище и т.н. Извод: правя предостатъчно за своето дете, което е гордо, че е българин и дори тази учебна година се класира на 2 място в града в областното състезание по Информационни технологии "Моята България".  Но определено не ми харесва когато половината деца от класа се чудят кои бяха тия одриси и беси или защо Паисий е изършил подвиг с тъничката си "История Славянобългарска" (а уж ги има в уроците по ЧО). И нямам проблем с класната, напротив - тя е чудесна, взискателна учителка, която изисква, но на която все повече не й достигат силите, защото децата не възприемат.

Например, когато синът ми бе 1 клас, още от януари, макар и да не бяха взели всички букви, децата трябваше да си водят читателски дневник - ако ще, дори само името на приказката на напишат. По Роден край на всеки две седмици децата имаха проекти, които после презентираха в клас, а темите бяха различни: българските ханове, забележителностите в моя град, моят домашен любимец и т.н. Първи клас завършиха като правиха кратки писмени преразкази на кратки текстове - като напр. "Най-хубавите ръце". А от 2 клас, всеки текст в читанката трябва да се разказва устно с трансформиращ преразказ. От 3 клас, след всеки текст, започнаха да пишат кратки съчинения. Но... нивото на децата в клас пада - пубертета ли ги хваща, що ли, но масата ме плаши. Нечетяща, с беден речник, немотивирана. Не стига това, ами родителите като почнат - защо товарим децата, а същите тези деца и те не знаят какво правят в училище. И темпото пада, за да помогнем на последните. А на същите тези родители трябваше да им светне още в края на 1 клас когато децата им завършиха с 4 и 5, че нещо в основата липсва (благодаря на това, че класната на сина ми е преди всичко обективна по отношение на оценките, които както ще видите от септември, ще цъфнат в бележника).

Понеже предния ми пост стана много дълъг, реших да прекъсна донякъде и да продължа наново.
Колкото до сборниците по математика в 1 клас, мога да препоръчам два много хубави -

този на Просвета
http://ateabooks.com/bg/matematika/2579-sbornik-zadachi-po-matem … as-zip-i-sip.html

и този на Булвест
http://www.book.store.bg/p25945/zadachi-po-matematika-za-byrzous … ia-temnikova.html

И в двата има хубави, трудни, логически задачи. Отделно, детето ми посещава школа по математика от 1 клас и там работеха по отделна програма. Въпросът ми за математиката беше защо логиката не се развива и в училищната математика, а се изчерпва с аритметичните (замених думичката "бакалски", че някой се обиди) сметки? И да, такива задачи в учебника в училище няма (учил е по Булвест, гледала съм и Просвета) и ако и ти го беше отваряла, щеше да знаеш това. Всички преди мен писаха, че ако децата въобще са решавали подобни задачи в училище, то е защото учителите на добра воля са им разпечатвали състезания, а не защото материалът е залегнал в учебника. И ако някой си мисли, че е трудно на децата когато са станали на 7, какво е станало във времето между 0-6г? Никой ли не се е занимавал с тях?

И понеже бях казала, че логиката е умение, което се развива - ето една хубава книжка с идеи
http://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%A0%D0 … 0%D0%BA-28894.htm
за ранните години. Във възрастта 5-6 има много книжки на Фют и Крокотак с картинни судоко, редички с фигури и т.н. "Азбука на мисленето" е позната на повечето от вас и се циркулира безплатно из форума.

Там, откъдето тръгнах обаче, бе да подкрепя разсъжденията на Valerie до колко адекватна е българската образователна система. И все пак ratridi, не разбрах, детето ти отговори ли на 100% на произволно зададените от мен въпроси върху материала от 1клас? Бъди честна и отговори най-вече на себе си, защото ако не е, ти си точно отговорния човек, който трябва да изконтролира до колко учителката си е свършила работата, именно защото родителите сме отговорни за децата си, включително и върху образователния им аспект. Виждам, че детето ти ходи на занималня - ами откъде си сигурна, че правилното домашно не е последица от правилно написаните отовори на дъската? И защо си убедена, че това домашно изчерпва информацията, която трябва да е усвоило? Зад всичко това искам простичко да кажа, защо не надграждаш?

ratridi , защо допускаш, че според нас живота е само математика и диктовки?
Синът ми познава сигурно повече животни и растения, отколкото две трети от възрастните. Разпознава птиците по песента им, животните по следите, които оставят по полето. Има си собствена градинка, отглежда си няколко вида птици и се грижи за тях. Спасява пчели от удавяне, вчера ревахме дружно за едно врабче- куче искаше да го изяде, той почти го измъкна от устата му, но за съжаление птичката умря.
Посещавали сме и Шипка,и къщите на Ботев и Вазов. Не съм сигурна, че знае химна наизуст, но го разпознава и знае какво се прави като го чуе Той няма толкова силно изявени интереси в областта на историята и географията, но съм сигурна, че биологията би му била най-любимата наука, ако се поднесе адекватно в училище.
И всъщност точно за това си говорим. Никой не иска децата му да са натоварени повече - за мен учене от повече от час дневно /домашни и допълнителни занимания/ е абсолютно ненужно и не довежда до исканите резултати. Въпросът е какво се учи и как.
Подкрепям Manzhelka , че тези сборници са много хубави и е достатъчно да се решат по няколко задачи от тях, вместо да се решат пет листа с едни и същи примери.
За втори клас също има такъв на Булвест, хубав е и сборникът на Иван Кортезов, както и първата математическа читанка. На нея пише, че е за трети-четвърти клас, но част от задачите са подходящи дори и за първокласници, защото не изискват основен материал от по-горните класове. Написана е и увлекателно.
Любопитно ми е дали има помагало по БЕЛ с хубави текстове и отворени въпроси.

Отговорност и задължение на всеки родител е допълнителната подготовка вкъщи. И не смятам, че някой някъде е спорил за това. Аз лично съм родител на дете, което схваща много добре, справя се повече от отлично с материала, но е ужасно разсеяна. И дори и ден без упражнения и допълнения в началото вкъщи й се отразяваше на резултатите. С ттечение на годината свикна и вече единия почивен ден можехме да си позволим да почива наистина. И двете ваканции вкъщи всеки ден се занимавахме. Показания сборник на Булвест го има и го решава. Някои задачи са й трудни и й се опъват, но с обяснения и помощ успява, други решава от там без проблем. Понякога прави тъпи грешки на простите бакалски сметки, а решава логическа задача без проблем. Пише диктовка или съчинение от две страници без грешка, но на следващия ден, след като 1000 пъти съм обяснила и сме упражнили бряг-брегове, пише бряг с к. И за мен всичко това е абсолюто нормално.
Въпросът обаче тръгна съвсем от другаде и няма сила, която да ме убеди, че есетата, преразказите с трансформиране на пряка реч и задачите като тази с черешките от кенгуруто имат място в задължителната подготовка в първи клас и категорично твърдя, че всеки начален учител трябва да може и да знае как да доуплътни времето, което остава на бързоуспяващите ученици, а ако не го прави е задължение на родителя да говори с учителя и да се погрижи това да се случва.