затова сега набързо

до ден днешен аз не приемам, че той не е между нас, много тежко го преживях, просто отказвам, да приема ,че не е жив и повече няма да се видим....така, сега...... сънят...
( имам приятел 4 години, който интересно не присъстваше никъде в съня ми ) След това започвам да плача за чичо си (
) , слизам долу пред спешната не знам защо реших, че е там. Идва линейка с включени сирени и свалят малко момче, аз виждам , че чичо ми кара линейката и отивам при него като заставам точно срещу вратата и той ме избутва защото им преча да смъкнат детето. Разпознавам майка му , слагат го в една стая с много бебета точно до стената на входа на болницата, бащата е там за малко, питам го какво му има на детето а той ми каза жълтеница, има температура от няколко дена, поддържа я ниска, но все пак я поддържа. После бащата излезе. Детето и бащата не ги познавам. Само майката разпознах, че наистина я познавам в реалния живот. След като останах сама и се загледах, малкото момче изведнъж стана бебе, имаше 4 кошарки с по 2 бебета в тях, стаята беше много малка, а решетките на кошарките бяха смъкнати. Едното бебе беше си сложило главичката на ръба на кошарката и аз се уплаших да не падне. Минах и вдигнах на всички кошарки решетките максимално нагоре. След това се събудих.. Препоръчани теми