Кога спортуването става навик - добри практики.

  • 12 070
  • 163
Чета темата за спорта - много хора спортуват, доволни и щастливи. Много им се възхищавам.
Моят проблем е следния. Не мога да превърна спортуването в навик.
Започна нещо, 1-2 седмици голям ентусиазъм, после обикновено около цикъла ми спирам и после трудно се връщам Confused. Какво ще ме посъветвате. Не ми е важно толкова да се спортува нещо специално, колкото да стигна ниво, в което имам нужда от това нещо.
Ходене, плуване, гимнастики разни ... как да превърна спорта в устойчив навик.
Виж целия пост
# 1
Е как? С постоянство и дисциплина..
Виж целия пост
# 2
И какво точно пречи цикъла на спорта, че спираш? Предполагам не спортуваш вдигане на тежести?

Просто трябва да си наложиш да спортуваш редовно 2-3 месеца. После вече ще ти идва естествено и ще е по-лесно. Дори ще откриваш начини да спортуваш вкъщи, ако нямаш време да отидеш на тренировка.

(Не че гарантирам, че след 3 месеца ще е по-лесно. Някои хора просто ги мързи повече, отколкото им се спортува и това си е.)
Виж целия пост
# 3
Не мога да ти помогна и затова се записвам, за да си помогна и аз, ако мога.

Единственото нещо, което мога да спортувам с огроооомно удоволствие са народните танци. На този етап обаче не мога да си го позволя.

Има неща, които мога, ама не знам и аз кака да се получи по-устойчиво.

Виж целия пост
# 4
Според мен не си открила "твоя" спорт. Този, който ще ти задържи ентусиазма не само в началото.

Защо около цикъл спираш? И тази "циклена" почивка не продължава ли само седмица-десет дни? Толкова кратко време ти е достатъчно да загубиш интерес ?
Виж целия пост
# 5
Като човек, който спортува интензивно последните години, мога да споделя, че най-важното е да откриеш своя спорт  Peace А, ще го познаеш по запалването и начина, по който те кара да се чувстваш. Също така по желанието да постигаш резултати, а не просто да отчиташ дейност два пъти седмично.

Традиционно тренирам в зала - силови тренировки най-често, но за мен истинската страст е бягането  Peace Имам си лични цели, чието постигане ме прави много доволна  Peace
Виж целия пост
# 6
Е не знам как Laughing Но ти поне го искаш, а ако го искаш, сигурно ще стане. Аз съм от хората, които мразят да спортуват и бързо губят интерес, карах по едно време ролери, омръзна ми, после колело, то също ми омръзна, гирички имам, търкалят се по пода, а тежестите ползвам, когато трябва да затисна нещо. Планинарството също беше ден до пладне - 2 лета и край, не ми се стъпва на планина.
Най-дълго имах интерес към йогата, ходих с желание повече от година поне по един път седмично и отделно вкъщи си играех някоя от програмите, но сега не ми се помисля за йога въобще, омръзна ми, точно както всичко останало. Виждам много смисъл да се занимавам с йога редовно и предполагам, че пак ще почна да играя.
Според мен трябва да харесваш това, което спортуваш, да ти е приятно, а не да го правиш, защото е полезно за здравето, искаш да отслабнеш или нещо такова. Не ти ли е приятно, винаги ще ти омръзва. Запиши се на нещо в зала, ако ти харесва, ще го усетиш и ще станеш редовна, сестра ми така откри, че боксът е нейният спорт.
Виж целия пост
# 7
Най-напред трябва да имаш добра мотивация да спортуваш: Да отслабнеш, да си здрава, да прекарваш приятно и забавно това време, да избягаш от семейните задължения, да си създадеш положителни емоции и т.н.
Трябва да си организираш времето така,че винаги да си свободна за тренировки, а не да се оправдаваш, че си ангажирана и няма как да отделиш време за спорт.
Друго: ходи на тренировка с някой друг(приятелка, съпруга), който е по-сериозен, за да ти става неудобно от него.
Виж целия пост
# 8

Вярно е че отговора е в 'постоянство и дисциплина', но то ?са е как да се постигне това нещо.
едното е явно да се пробват повече неща, въпреки че на колана ми висят доста опити с различни типове спортуване. Сега съм решила, че ако успея да си наложа някак да вървя целенасочено, това ще ми отвори вкус и към други неща. Не знам дали е така.

Миналият месец започнах тренировките старите на Синди. Голям кеф 4 пъти. После спрях и от тогава нищо. Така че аз се надявам всъщност да има време, в което да се изгради този навик, което време аз никога не достигам.. не че не ми харесва, просто явно ме мързи, а не искам да съм такава.

Това с придружителя е разумно също.
Виж целия пост
# 9
   И аз по време на цикъл никак не обичам да спортувам – подута съм, с болки в корема и обилно кръвотечение.

   Не лъжете момичето, обаче, че ако спортува редовно, тренировките ще и́ се превърнат в рутина, без която не може. Peace Аз, например, спортувах ежедневно, по 1 час кардио, в рамките на година и мога да кажа, че винаги започвах спортната си дейност с не толкова лесно пренебрежим елемент на нежелание и досада.

   В това, което пишете за "спорта, предназначен именно за теб", също няма много истина. Пак го казвам от позицията на човек, минал през какви ли не спортни занимания, включително по-нестандартни от типа на конна езда и въздушни спортове, за по-традиционните изобщо не говорим, тренирала съм на практика почти всичко. Wink Никой спорт, обаче, не ми е легнал на сърце засега – правя го чисто и просто от желание за поддържане на добро здраве и суета, нищо повече.

   До голяма степен, за мен афинитетът към спорта е свързан с характера на човека – по правило, по-активните и енергични хора се "нуждаят" от някакъв вид физическо движение. По-заспалите, като мен, си им е ок и без. Mr. Green Laughing
Виж целия пост
# 10
За мен ключът беше в разнообразието. Избрах си зала, в която има различни спортове - йога, тае-бо, бокс и какво ли още не, както и релакс зона със сауна и парна баня. Купувам си карта предварително, така че да имам стимул да ходя. Сменям различни активности, така не ми омръзва. Избирам си часове, които ми пасват с графика за съответната седмица. Сакът с екипа е винаги в колата и готов за употреба - понякога точно това събиране на багажа преди спорт може да се окаже препъни камъчето. Например преди малко се върнах от тренировка, сложих мръсните неща да се перат и веднага приготвих чисти дрехи в него, за да може да е готов за употреба. Често си уреждам срещи с приятелки след тренировка, така дори и да ми мине през ума да се откажа, знам, че така или иначе ще изалим, тка че е по-добре да се мобилизирам и за залата. Относно цикъла и спорта - при мен минава доста по-леко, ако се раздвижвам, напоследък дори не се налага да ползвам обезболяващи. Успех Simple Smile
Виж целия пост
# 11
Thinking Thinking Thinking Thinking Thinking Thinking EFP EFN smile3504 smile3504 smile3504 smile3511 smile3511 smile3511 smile3514 newsm44 newsm09 EFP EFP hbday hbday hbday hbday hbday bdbaloni apchih apchih smile3518
Е как? С постоянство и дисциплина..
mmjgthtrrtdtt55ewutjgtgddswqqwqw qwwwwwwww;;lkhgffdrrdss;.xdxsddfdkhu,,i  hjgu7gftghgghnggbjjhkkjghnhhjhy]hgfr]xddtrgvewqqqqqqdgcxndvrbm//'l.,oljj;oijujjh';ioioggjujbgghchhnn khjkljkjklkjjujgjugksjk,hdgldjhilrdjkldsj fioewewqioqouoiurjiwjekclh

Ко? Simple Smile
Виж целия пост
# 12
Има много дисциплинирани хора, които наистина превръщат спортуването в навик, рутина. Нещо, което трябва да направят по презумпция, като миенето на зъби, например. Опитвала съм се така, получава ми се за известно време и след това затишие.
За някои жени пък спорът е необходимо зло - искат, не искат знаят, че без редовни тренировки няма да изглеждат оптимално добре. Така че зависи колко точно ти е важно да си в добра форма и какъв ти е стимулът.
Но истината е, че хареса ли ти да правиш нещо, няма да имаш нужда от стимул.
Виж целия пост
# 13

Вярно е че отговора е в 'постоянство и дисциплина', но то ?са е как да се постигне това нещо.


С компания. Малко са хората, които имат толкова силна воля, че да надвият сами мързела и инерцията.
Трябва ти човек, който да спортува с теб, който да те "сритва", когато започнеш да се дърпаш назад, заради когото да излезеш от дома си и да направиш първата крачка.
Иначе не става, поне при мен.
Виж целия пост
# 14
Някой е докопал профила "раче-осмокраче" и си играе. От него последно е писано м.7.2013г
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия