ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№16

  • 94 584
  • 876
# 255
Има ли практика в тази група да се събирате на по кафе  Blush

Не нямаме практика, не сме се организирали- въпреки,че от тук аз си намерих приятелка чак от другия край на България, с която не минава ден без да се чуем и не си мислете,че си говорим само за ПР, а за всичко,но и много си даваме кураж една на друга,като ни удря кризата и двете не пием АД, по едно и също време спряхме денксита Mr. Green. Дори вече  успяхме и да се видим и на живо. Ако не беше този форум, никога нямаше да я срещна. Heart Eyes

 По принцип съм за такава среща. Peace


НОА, прави си да,всеки по различен начин интерпретира страховете си, обединяващото от всичко са физическите симптоми. Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 256

 че всеки индивидуално понася ударите и реагира според собствения си праг на издържливост. Ако за теб най-кошмарни са натрапливите мисли, то за мен примерно,която преживях над 100 смърти от началото на моето ПР, физическите симптоми са най-непоносимите и най-страшните. Това,да не можеш да спиш от тревожност дни наред, да ти треперят краката ако трябва да извървиш 100 метра сам, да си даваш парите за такси,понеже те е страх да се качиш в метрото и автобуса,(но трябва да стигнеш някъде спешно),да имаш ежедневно сърцебиене и кръвното постоянно да ти играе...и куп други подобни..аз не бих могла да издържа отново. Тъй че, различни сме, всеки го удря на различно място(въпреки,че оплакванията се припокриват) и всеки реагира по различен начин.. Confused

да, гадни са такива симптоми...
и  аз мисля, че физическите симптоми са ужасни...
Виж целия пост
# 257
Аз вече години наред се лутам и нямам подобрение на състоянието си. Основният ми проблем е, че до сега не намерих психиатър или терапевт, на когото да се доверя. Смятам, че не са сериозни и заинтересовани да ми помогнат, нито да поемат някакъв професионален ангажимент да следят състоянието ми. Имало е много случаи да излизам от кабинет на лекар или терапевт в по-лошо състояние, отколкото съм влязла. Не изслушват, прекъсват, или директно обиждат. Сърдят се, когато задаваш въпроси или имаш питания относно странични ефекти на лекарствата. Никой нищо не ти обяснява. Не мисля, че това е нормално да се случва. На някои "специалисти" отношението е било меко казано крайно странно и не мога да си представя така да общуваш със здрав човек, и това да е приемливо, камоли с уязвим, лабилен и наранен пациент, който те търси за помощ. Главата не ми го побира просто. Терапевтите - приказки, приказки. Какво помагат приказките? Имам нужда да науча техники за справяне, да науча как да се справям с мислите и емоциите, не да си разказвам деня, това не ми помага на мен.

Всичко това много ме отчайва. Всичко, което съм правила до момента имам чувството, че е било грешка след грешка. И не знам какво да правя тепърва. Нямам доверие на никого. Не знам какво да правя вече, страшно съм обезверена. Няма светлинка от никъде.
Виж целия пост
# 258
Няма светлинка от никъде.
Един човек ми каза следното - надежда винаги има. Аз съм крайно недоверчива, ама крайно. Всичко подлагам на съмнение. Вчера споделих на моя супер супер близка приятелка, че правих изследването си с пълна упойка. И познайте - получих поглед пълен с надсмешка, защото според нея си внушавам  Rolling Eyes Стана ми обидно  Cry и болно. Нали трябва с близки хора да споделяме?!? А защо получавам това?? И така 8 месеца се боря самичка - без псита, без АД, мъжът ми често ме прегръща като плача. Синът ми също. Имам 1 колежка, която ме разбира /поне привидно/. Явно когато даден човек няма този проблем, то той не счита, че това е сериозен проблем. Родителите ми казват - стегни се! Ей, Бога ми, като ми каже някой така  Sick Ми стягам се, ама на - често не става нищо. Моята техника за справяне със сърцебиенето в стомаха и прималяването я споделих преди няколко страници - това да си представям, че е породено от човек, който е много специален за мен  Blush
Та, надежда винаги има!  Hug
Виж целия пост
# 259
scarlet86, аз имах такъв опит с психиатрите, но на терапевт попаднах от първия път. За съжаление,като цяло отношението на 90% от лекарите е чудовищно и лишено от всякакво милосърдие и човечност!Не говоря дори за знанията и професионализма им, а за отношението.Но това е друга тема.. Трябва да намериш начин бавно да започнеш да си връщаш вярата и да променяш малко по малко света около теб.

nefertari, това със "стегни се" всички го ненавиждаме  Laughing Аз също почти ежедневно общувам с приятелка, която ми е много близка, но е толкова осъждаща и недискретна понякога, че се чудя какво още правя с нея.. Толкова често ми е казвала да се стегна, че ако го каже още веднъж, ще й забия шамар направо #Cussing out...Но тя е такъв характер-борбена,амбициозна и на себе си повтаря да се стегне в моменти, в които пък е добре малко да се отпуснеш и да се подадеш на тъгата.. Всякакви хора, но е абсолютно вярно това, че който не е минал през нашето състояние, никога няма да разбере за какво иде реч  Confused
Виж целия пост
# 260
scarlet86, .........................Трябва да намериш начин бавно да започнеш да си връщаш вярата и да променяш малко по малко света около теб.



Позволи ми да направя едно уточнение, не тя да променя света около нея/това е невъзможно/, а тя да си промени отношението към всичко което се случва около нея. Peace
Виж целия пост
# 261
Еееее, ама никой не пита къде съм, какво правя. Във Флоренция бях, мъжа ми се издъни жестоко и така се озовах в Флоренция за компенсация, ама пак не му се размина скандала. Чувстах се с няколко изключения добре. За първи път се качих на самолет без успокоително, в последния момент видях, че не съм го взела и нямаше накъде.
Еньо, съжалявам за работата ти. Сам ще прецениш кога си готов.
Виж целия пост
# 262
Гала,благородно ти завидях, той и моя се дъни, ама с нищо не ме компенсира  Mr. Green

Само така занапред да пътуваш, без хапчета в чантата и още много нови  позитивни преживявания да имаш! Heart Eyes Heart Eyes
Виж целия пост
# 263
scarlet86, .........................Трябва да намериш начин бавно да започнеш да си връщаш вярата и да променяш малко по малко света около теб.



Позволи ми да направя едно уточнение, не тя да променя света около нея/това е невъзможно/, а тя да си промени отношението към всичко което се случва около нея. Peace

Да, точно така  bouquet...Не се изразих правилно, въпреки че под света около нея имах предвид балончето реалност в което всеки от нас живее и което е различно за всеки..

гала, твоят мъж много съвестен  Mr. Green Радвам се, че не си имала разни "случки"  Wink
Виж целия пост
# 264
Еее , Гала браво бе , ти Лондон , Флоренция  Grinning . Хахах , за успокоителните , аз също забравям да нося все със себе си и като видя , че нямам леко се шашкам ама ... Под успокоителни имам предвид валидолче де , не нещо друго  Grinning . Препоръчвам на всички ви да започнете да спортувате ако вече не сте го направили . Действа чудесно физически и психически , аз се чувствам супер .
Виж целия пост
# 265
Аз пък във вторник започвам работа и ме е хванала тревожността, много се дразня, кво ми става на последък не знам, знам само че сама си насаждам тези депресии и паранои. Днес гледам на чорчик, пък утре кои знае.....оф мнооого съм смотана!
Виж целия пост
# 266
Днес се уверих, че има и друго решение  Wink.....Вчера ми беше на гости приятелката ми от Троян ......и съответно след троянска сливова ми беше махмурляво.........та днес както бях самичка си грабнах китарата, която не съм пипала поне от 6 години.....ама сигурно цял предиобяд си свирих, пях и ревах......ама такъв пречистващ рев.......ако знам, че това ще ми е лекарство , пак бих се върнала към музикалните си умения, макар и на 44........
Виж целия пост
# 267
Еню как е работата нищо не казваш?-/пусто женско любопитсво Crazy/
Предадох се днес. Напуснах.
Жалко, тъпо, както искате го наречете, но за една седмица се сринах до положението, в което бях миналата година без хапчетата. А сега съм с хапчета. Явно освен работата, ще трябва и професията да си сменям, че тоя стрес ми е дошъл до гуша вече. Sad
Дай подробности.....какво беше нещото, което те накара да се махнеш толкова бързо.....все има нещо из дълбините, което е изникнало, за да говориш, че трябва да си смениш професията....ако искаш дай на лична, нали знаеш ,че обущарят ходи бос, за себе си като психолог може и да не съм полезна, ама току виж съм ти дала някоя ценна идейка  Simple Smile
Виж целия пост
# 268
Днес стават точно 7 дни без тревожност, да видим как ще е по-нататък
Виж целия пост
# 269
.ако знам, че това ще ми е лекарство , пак бих се върнала към музикалните си умения, макар и на 44........

хей, да не вземеш да станеш музикален гений, че кво ша те праим после   Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия