ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№16

 Здравейте момичета!
Копирам си поста от друга тема, защото там никой не ми отговори. А съм се видяла в чудо.

Спешно имам нужда от добър психотерапевт в Пловдив, с опит при агорафобията. Много бих желала да ми пише някой с лични впечатления от такъв специалист. Може и на лични.

maria 7787 много добре, че можеш да се разхождаш, де и аз да можех Какво е това ПР при теб, че ходиш така дълго, че и спортуваш ?!? Споменаваш и за световъртеж, мила ако ти се вие свят, няма да можеш да станеш даже, камо ли да ходиш по цял ден и да обикаляш неуморно. Явно нещата при всеки са различни...

Здравейте мили, от 44 дни съм на Ципралекс и Ривотрил. Преди три дни около 2 седмици бях доста добре и бяха изчезнали почти всички симптоми, но от тези три имам чувството че всичко се връща възможно ли е? По- леко го приемам, но ме е страх че нещо не е наред..май много бързо се зарадвах ..

Преди 6 месеца ми изписаха Коаксил. Още не съм го купила. Последно пих валериан преди 1 месец. От една седмица насам се лекувам така - всяка вечер след работа по 1 бира или 2 малки менти 
Но явно една потребителка е права - нямам проблем като ПА или ПР, а силно засилена тревожност за РЕАЛЕН проблем. Не се сещам обаче коя беше тази потребителка тук 

И аз съм с ПР и спортувам и се разхождам заедно с детето с количката и ходим по площадки и колкото и да ми е трудно понякога , не се спирам от тези неща , само така не съм се предала . Иначе означава да се затворя в къщи и детето си и да нямам грам социален контакт . Лошо не лошо , навън сме по цял ден .

Здравейте "сестри по съдба".Моята история започна много странно. Един ден тръгнах на фитнес и изпих сок от грейпфрут и L-carnitine. От въпросната комбинация получих алергия.Подуване,сърбеж и всички екстри. След месец да кажем се разболях и започнах да пия антибиотик.В деня на привършване на антибиотика излязох с приятели на ресторант.Там изпих няколко чаши бяло вино.Прибрахме се и влязох да си взема душ,но от водата кожата ме засърбя и се разчесах.Естествено като всяка една кожа реагира на това и се зачерви.Споменът за алергията обаче ми се върна и започна едно треперене,сърцебиене,повръщане,диария (ускоряване на метаболизма) и страх МНОГО СТРАХ. Успокоих се с разни билкови сиропи и си легнах.На сутринта се събудих нямаше ми нищо и дори бях щастлива.Бях в приятелят ми и отидохме да обядваме.Усещах напрежение,ръцете ми се потяха,но нищо повече.Нещо се заговорихме за кръвно и апарата мина през всички когато майката на приятеля ми ми каза момиче имаш пулс 140 това е много.Аз пак се изплаших много и започна същата история като предната вечер и така 1 седмица без да знам какво ми има.Лекари идваха,бърза помощ,правиха ми кардиограма,изследвания на щитовидната жлеза и нищо.Всичко в норми и идеални резултати.Започнах да пиша симптомите и какви ли не страшни болести си втълпявах,че имам.Рак на какво ли не и всичките гадории.Отидох на лекар след 3 месеца поради непрестанно гадене.Говорих с нея и и разказах всичко.Тогава тя ми каза момиче ти имаш страхова невроза или по-модерният термин паническо разтройство.Отидох на психиатър и пих ципралекс точно 1 седмица.Не пожелах повече.Постепенно започвах да свиквам с атаките и видях,че съвсем не е нещо страшно и минава.Не е нито опасно,нито животозастрашаващо. Разбира се не е лесно да се шашкаш от всичко и най-вече хората около теб да ти казват спокойно,а ти да си казваш "Ти нищо не знаеш,не можеш да изпиташ как се чувствам".Започнах да чета книги.Улисах се в леки романтични романи,мислих си колко съм щастлива,че имам какво да ям,че имам дрехи и съм ЗДРАВА ! Слушах музика,която повдигаше настроението ми и сутрин си казвах,колко е хубаво днес ще изляза и ще дишам свеж,чист въздух и ще се чувствам добре ! С течение на времето забравих да мисля за ПА и дори идваше моментът,в който си казвах леле от 2 седмици не съм имала криза,въобще от колко време не съм я чакала?! Разберете вие я чакате да дойде,тя е като гост и щом и казвате "кога ще дойдеш?" ,тя като ваш добър приятел не закъснява.Освободете съзнанието си,спрете да си мислите защо точно на мен ? Защото сте достатъчно силни да го изтърпите и да го преборите ! Точно вие сте тези,които можете да се справите.Пожелавам ви успех  и ще следя темата,надявам се не ви е досадял дългият ми пост.Благодаря ви,че го изчетохте.Бъдете здрави и усмихнати.Стилияна 18г. София.

Стилияна, чудесно е, че си се справила! А ти си само на 18г.! Имаш силна енергия, все още и малко блокажи. Това е много важно!
Разбирам тези, които са преживели постоянно връщащи се  неприятни моменти, продължителен стрес и натрапливости. Когато продължат, те стават хронични, стават част от характера. А и, ако има генетична предразположеност, т.е. някой от родителите е бил с повишена чувствителност и е изпитвал лесно ПА, то и на децата им е трудно. Свързано е със стеснените канали в мозъка и обратното захващане на серотонина. Т.е. недостиг на серотонин.
И така.... възможно е човек да се справи БЕЗ ЛЕКАРСТВА с ПА, но е трудно и изисква постоянство. Това е като да си променяш характера, но и на първо място ----- ДА СЕ СПРАВИ ЧОВЕК С БЛОКАЖИТЕ, които плуват в несъзнаваното.
И, за жалост, това става трудно с психотерапия - повече пари, по-малко полза.
Даже се знае, че създателят на психотерапията Фройд е нямал много успехи с нея. Тя се практикува повече за пари, отколкото за полза.
Трябва да се търсят и други, алтернативни методи. Сега пазарът изобилства с книги, методи и доказателства.

хаха, благодаря, че не се сещаш за скромната ми особа 
от мастиките ще да е   

какви стеснени канали, имаш предвид запушване от плаки ли?
а за Фройд си напълно права, голЕма боза е 

При мен - 16-ти ден без "ПА" 

При мен тази сутрин се започна всичко отначало ( защооооо?  Толкова вярвах, че се оправям

И аз така - след 2 месеца на АД си мислех, че всичко е ОК. Но от известно време чувствах слаби неразположения, а вчера си имах чиста ПА. Даже взех ксанакс.
И аз взимам да се отчайвам и да си мисля, че другаде ми е проблемът. Т.е пак почвам да се плъзкам по хипохондричната вълна

Здравейте дами! Понеже и аз имам някои от изброените симптоми в тази моя тема, искам да ви запитам дали според вас ПР може толкова много да побърка нашия организъм, че да имаме всякакви симптоми: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=786836

Тук ще изредя симптомите изредени от цитираната тема от друг форум и ще добавя уточнения:

- странни алергии - както се появяват така и изчезват
- стягане в стомаха
- запек
- сърцебиене
- непоносимост към силни шумове
- понякога при силни шумове има гадно чувство в слънчевия сплит и/или сърдечната област
- безпричинно слабеене въпреки нормално хранене
- идеална кръвна картина и изследвания
- щитовидни хормони в норма
- здрава хипофиза, бъбреци и сърце

^Това според вас вид ПР/страхова невроза ли е? И какъв специалист е по-добре да се занимае със случая - невролог или друг?

Здравейте, момичета! Отдавна следя темата, но до сега не съм събирала кураж да се включа. Както всички тук, така и аз получавам паник атаки. От малка съм доста чувствителна, но не го показвам, лесно се разстройвам, но не съм емоционален човек, който обича да изразява и показва емоции - може би и от там дойдоха проблемите ми. Всичко започна преди доста години - бях на 13, когато братовчедка ми припадна пред мен, бяхме сами и не знаех какво да направя, почувствах такъв неописуем ужас и страх, какъвто не съм изпитвала и до сега. Та тогава се изплаших много, цялата треперех и след това дълго картината не излизаше от главата ми, но мина време, сякаш израснах неприятния спомен и през цялото време в гимназията не съм имала никакви проблеми, не ми е прилошавало, въобще всичко ми беше идеално. Но станах студентка и по някое време в първи курс започнаха проблемите. Помня първата си паническа атака, случи се след една дискотека, прибрах се в стаята си и си легнах, стана ми задушно, имах чувството, че не мога да си поема дъх, сърцето ми започна да бие по-бързо. Изплаших се, станах, отворих прозореца широко, реших, че съм изморена, дори си помислих да не ми е сипал някой нещо в сока ( не пия алкохол и не пуша). По-късно установих, че е било от натрупани страхове и неприятни случки ( по това време и баща ми и дядо ми имаха здравословни проблеми). И от тогава се започна всичко, бях на 19, сега съм на 22 и това нещо преобърна живота ми. Започнах да излизам по-малко, дори се страхувах да ходя на лекции, за да не ми прилошее. Моите симптоми са много учестен пулс, сърцебиене, задух, чувство, че се задушавам, виене на свят, понякога гадене, изпотяване, свит стомах, понякога ми изтръпват ръцете или цялото тяло... просто е кошмарно. Ходих на лекари, изследвания на кръв, хормони и щитовидна жлеза - всичко е ок, заключението беше - нерви. Вече развих страх от болести, от това да не се случи нещо с близките ми, преследват ме негативни мисли, страх ме е да излизам, да пътувам. Имам чувството, че изпускам толкова хубави неща от живота заради това ужасно нещо. Опитвам се да се справям сама, да се успокоявам, имам периоди без атаки, но идват и периоди, когато получавам по няколко на ден, не мога да заспя вечер, нямам апетит и съм като парцал. Спирам до тук, защото постът стана много дълъг. Надявам се да не съм ви отегчила с моята история. Ще се радвам да си помагаме една на друга с каквото можем, радвам се, че има хора, които наистина разбират през какво преминаваме.

Ох, Стани и Ваня, и при мен така. Пия ксероксат месец и половина и едно голямо нищо. Понякога се чуствам по-добре, но сутрешните огромни депресии, страхове, гатене, виене на свят, изтръпване на ръце са неизбежни. Имам чувството, че няма активна съставка в това лекарство.

Друго, пише че е и за натрапчиви мисли, да ама не видях ефект. Трябва сама да си се боря с това. Мернах една книга "Излекувай живота си" ще си я разпечатам да я видя.

От днес спирам Ривотрила, голям проблем ми е. И без това по план от лекаря трябваше да го спра на 10 юни. Таква сънливост, апатия и мързел... Ще си купя Седатив ПЦ.  Пия и Омега 3 с фолиева киселина и два витамина B

Аз също много ходя, събира ми се по 8-9-10 часа в празнични дни по планините. Така успокояващо ми действа. Да ама на непознати места, не по Витоша и други околни. Що пари хвърлям за екскурзии

Спокоен ден, момичета