Ниско самочувствие, как да се справим?

  • 8 206
  • 59
Здравейте, мами. Не съм сигурна дали тук е правилното място да пусна темата, ако не е, моля да ме прощавате  Simple Smile 
Дъщеря ми е на 15 години и е висока м/у 152-155 (не дава да я меря и не знам със сигурност) и много страда от това. Казва "всичките ми съученички са по-високи от мен" "Като някаква тапа съм" и прочие. Искам да й помогна да се справи с неувереността си и да се чувства добре такава, каквато е. Опитах се да й обясня, че прилича на баща си (той е 172 см) и че гените от тяхната рода са такива. Заявих й откровено, че 165 няма как да стане, но че ще порасне поне 160, може и един-два сантима отгоре. Казах й, че 155 за 15 годишна не е никак лошо и че гените са си гени и война срещу тях не може.
Няма проблеми с теглото, няма недостиг на растежен синдром, просто гени. Но ниското самочувствие ме притеснява. Мами, с подобни неуверени щерки, как помагате на детето си през тоя тежък пубертет и тая суетност?
Виж целия пост
# 1
Гени не гени, спорта оправя всичко. Запиши я на баскетбол или на волейбол, поне 3,4 см ще получи отгоре на гените. Аз така прорастнах до над 1.70 при родители тапички, около метър и 60-те. Щом ръста е повод за комплекси де. Peace
Виж целия пост
# 2
Тя няма да порасне повече, факт. Личното ми мнение, че това е нейният окончателен ръст.

Нека опита баксетбол, просто така, за забавление.
Виж целия пост
# 3
Тя няма да порасне повече, факт. Личното ми мнение, че това е нейният окончателен ръст.

Нека опита баксетбол, просто така, за забавление.

Peace
На 14 бях 176, толкова си и останах.
Чела съм, че момичетата растат на височина до първия цикъл, но не помня къде и не знам дали е достоверно  Thinking
Виж целия пост
# 4
Като бях дете имаше двама братя,които бяха нисички и постоянно висяха в двора на училището на едни лостове.Е станах по 2 метра,но незнам дали е от лостовете...
Виж целия пост
# 5
Моята сестра също с помощ на лост успя малко да увеличи височината си, но не драстично де- с няколко сантиметра.
Виж целия пост
# 6
Тя няма да порасне повече, факт. Личното ми мнение, че това е нейният окончателен ръст.

Нека опита баксетбол, просто така, за забавление.

Peace
На 14 бях 176, толкова си и останах.
Чела съм, че момичетата растат на височина до първия цикъл, но не помня къде и не знам дали е достоверно  Thinking

Е, от 176 накъде повече, бе маце  Mr. Green Hug
Второто не е вярно. Категорично, от собствен опит споделям Simple Smile

Доколкото разбирам, жената пита как да вдигне самочувствието на момичето, а не съвети за израстване.
На мен пък винаги са ми допадали повече миньончета. Тя нека е с хармонично телосложение, пък нищо, че е ниска. Дай и примери за ниски красавици. Кайли Миноуг е много ниска, а я какво парче е  Wink
Научи я да слага акцент на предимствата си, а не да се вглежда винаги в недостатъците. Да направи така, че да ги превърне в преимущество. Качества, които в живота и по-нататък много ще и помогнат. То с фигура 180 и 90/60/90 всеки знае Simple Smile...

Иначе и плуването уж помага, както и ранното лягане (около 9 ч.) и спането при абсолютен мрак. И ако държите на това, консултация с ендокринолог. Имат си начини да подпомогнат природата.
Виж целия пост
# 7
Благодаря на всички за отговорите. Ще видим как ще продължат нещата.
Виж целия пост
# 8
Ами, никак не можете да се справите! Просто в един момент детето ще приеме, че така се е проявил генът за височина и толкова! Пуберите принципно са депресивни и си търсят поводи. Ще поузрее и ще го приеме. Едни се жалват, че са високи, други, че са ниски - угодия няма.
Виж целия пост
# 9

 То с фигура 180 и 90/60/90 всеки знае Simple Smile...


С ръст 180 може да е лесно на подиума, но не и на момиче в училище. Дъщерята е висока, не е 180 но към 175 сигурно (не съм я мерила скоро) и също има проблеми със самочувствието заради това. За съжаление отнася и доста подигравки за ръста си.
Виж целия пост
# 10
Минала съм по пътя, по който минава дъщеря ти и затова си позволявам да коментирам.
Първото, което ще ти кажа е - поздравления, че се опитваш да й помогнеш! Всичките съвети как да порасна съм ги слушала до втръсване - и на лостове съм висяла и 4г. баскетбол съм тренирала. Резултат - 158 см. Това е. При майка и сестра по 173, баща 178... Наслушала съм се и на въпроса "на кого си се метнала" и на успокоенията "бе и така си си добре" и "има време, ще пораснеш". Ами гадно е, наистина! Вече съм зрял човек и още имам този комплекс. Съветът ми е да не й позволяваш да се вглежда толкова в ръста си. Тя неизбежно ще го прави и за тези моменти се запаси с примери:
- за известни личности с по-нисък ръст; питай я дали мисли, че това би й попречило в избора на професия (защото ако не се е насочила към професии като стюардеса, манекенка и баскетболистка, проблеми няма да има); показвай й двойки на високи момчета и дребни девойчета; споменавай предимството да можеш да си слагаш високи токове при всякакви ситуации, да пазаруваш и от тийн колекциите и от дамските (нещо, което при ръст над 170см няма как да стане). Но в никакъв случай не започвай темата. Нека не й става фикс идея, нека не се чувства така сякаш и за теб това е проблем.
Не искам да бъде разбрана криво - всеки ръст си има предимства и никой не избира собствения си. Дано с поста си не съм обидила по-високите дами - не ми е била такава целта...  bouquet
Виж целия пост
# 11
Здравейте, мами. Не съм сигурна дали тук е правилното място да пусна темата, ако не е, моля да ме прощавате  Simple Smile  
Дъщеря ми е на 15 години и е висока м/у 152-155 (не дава да я меря и не знам със сигурност) и много страда от това. Казва "всичките ми съученички са по-високи от мен" "Като някаква тапа съм" и прочие. Искам да й помогна да се справи с неувереността си и да се чувства добре такава, каквато е. Опитах се да й обясня, че прилича на баща си (той е 172 см) и че гените от тяхната рода са такива. Заявих й откровено, че 165 няма как да стане, но че ще порасне поне 160, може и един-два сантима отгоре. Казах й, че 155 за 15 годишна не е никак лошо и че гените са си гени и война срещу тях не може.
Няма проблеми с теглото, няма недостиг на растежен синдром, просто гени. Но ниското самочувствие ме притеснява. Мами, с подобни неуверени щерки, как помагате на детето си през тоя тежък пубертет и тая суетност?

Нищо и няма на девойката - 152 см, много жени са около този ръст в България. след 1-2 години, дори ще си харесва ръста.
Виж целия пост
# 12
Тя е пубертет, и аз имах комплекси тогава и много страдах. Кажи и че Том Круз и той е тапа и други филмови звезди са тапи, камерата обича тапи.  Simple Smile
Според мен все още има шанс да порасне, нали човек расте до 18-20г. Може би са прави за спорта.
Виж целия пост
# 13
И аз съм много "за" спорт, с който би и било приятно да се занимава. Една поддържана и стегната фигура, съчетана с добър тонус, изглежда и се приема добре, независимо от ръста.
Виж целия пост
# 14
Спорт - волейбол, баскетбол. Но и така си е малка сладурана, част от мъжете обичат по детски дребнички момичета. В блока имаме пример - върлина с миньонче. Първо мислех, че тя е около 6 клас и се възмущавах в себе си на младежа. После разбрах и ми беше смешно на собствените емоции.
Няма нищо лошо в това да си нисък или висок - хубаво е, че сме различни.  Heart Eyes
Ако бяхме еднакви, щеше да е скучно.
Тапа е гадно, но дребничко девойче звучи нормално. Моя позната беше дребна до 8-9 клас, имаше прооблем с килата, амбицира се, много спорт и до 21 годинипромени значително ръста си (поне 6 см)
Сега аз съм по ниската.
А за кого е важна височината - може би детето има друг проблем с душевния комфорт и ръстовите оплаквания са само начин да изкаже неувереността си от нещо? newsm78 newsm78

Успех, знаеш най-добре как да намерите заедно решението! Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия