![Simple Smile](/img/emojis/faces/simple_smile.png)
Дъщеря ми е на 15 години и е висока м/у 152-155 (не дава да я меря и не знам със сигурност) и много страда от това. Казва "всичките ми съученички са по-високи от мен" "Като някаква тапа съм" и прочие. Искам да й помогна да се справи с неувереността си и да се чувства добре такава, каквато е. Опитах се да й обясня, че прилича на баща си (той е 172 см) и че гените от тяхната рода са такива. Заявих й откровено, че 165 няма как да стане, но че ще порасне поне 160, може и един-два сантима отгоре. Казах й, че 155 за 15 годишна не е никак лошо и че гените са си гени и война срещу тях не може.
Няма проблеми с теглото, няма недостиг на растежен синдром, просто гени. Но ниското самочувствие ме притеснява. Мами, с подобни неуверени щерки, как помагате на детето си през тоя тежък пубертет и тая суетност?